В статията са представени основните изводи от емпирично изследване на 205 предприятия от хранително-вкусовата промишленост, проведено през втората половина на 2001 г. Те са едни от най-активните фирми в отрасъла, сравнително добре утвърдени на пазара и членове на съответните браншови асоциации.

Изследването показа, че формата на собственост и начинът на нейното придобиване са фактори, които влияят съществено върху финансовия успех или неуспех на предприятията. Поне досега най-разпространената формула за успех е: автентично частна инициатива, създаваща и управляваща нови предприятия. Приватизираните предприятия също са частни, но за разлика от първите някои от тях са придобили собственост без частен риск (или с неголям такъв). Затова при тях може да се наблюдава липса на силен ангажимент към развитие на предприятието, а в някои случаи дори разпродажба на техниката и отдаване на сградите под наем за други цели. Този тип приватизирани предприятия са само номинално частни. Те са неустойчиви в по-голяма степен по субективни, а не по обективни причини. В подкрепа на този извод служат изказаните от техни ръководители мнения за наличието на добри предпоставки за дейност и в същото време лоши крайни икономически резултати.

Оказва се, че само автентично частните и смесените фирми са категорично успешни. Според голямата част анкетирани от частните фирми обаче те функционират в една неблагоприятна (в някои случаи дори враждебна) към тях институционална среда. Те имат най-висок дял сред тези, които се оплакват от отношенията си с държавните институции като общинска и данъчна администрация, от неефективното приложение на законите за защита на собствеността, договорите и конкуренцията, от трудния достъп до кредити и недостатъчна информация за различни фондове и програми. Най-много от тях чувстват остро конкуренцията на вътрешния пазар и някои пречки (като например нетарифните ограничения) пред излизането на външни пазари.

Официалната политика на Държавния фонд "Земеделие" е насочена към подкрепа на големите предприятия, а не към малки и средни предприятия /МСП/, каквито са повечето автентично частни. Те обаче най-пълно натоварват производствените си мощности и са най-печеливши. Повечето от тях се очертават като потенциален "мотор" за развитие на селското стопанство чрез повишено търсене на неговата продукция като суровина за собственото си производство. Неслучайно най-много фирми именно от този тип се ориентират към разширяване на дейността в различните й измерения - асортимент на продукцията, модернизация на техниката, наемане на повече работници и т.н.

В оценяваната от тях като неблагоприятна институционална среда те успяват до голяма степен и поради по-широкото приложение на сенчести икономически практики. Значително по-нисък дял от тях работят с договори, но много по-висок дял декларират, че в съответните браншове не се осчетоводяват сделки, избягват се данъци, не се плащат социални осигуровки, по-рядко се използват банкови форми за разплащане и т.н. Няма и намек за развитие на хоризонтални и вертикални връзки под формата на трайни договорни отношения. Напротив, печеливша ориентация за част от тях се оказва обръщането към самостоятелно производство на суровини с цел затваряне на технологичния цикъл. В крайна сметка това пазарно поведение води до създаването на икономика, която е далеч от стандартите на рационалната пазарна икономика.

За съжаление част от некачествено приватизираните предприятия са сред традиционно най-силно представените в експорта браншове. Със своята неефективна дейност те не допринасят за повишено търсене на селскостопански продукти, като по този начин спъват и възраждането на земеделието. Автентично частните фирми имат най-добри резултати, но в сравнение с приватизираните фирми повечето от тях са малки и не изнасят на външни пазари. Все пак и сред тях се оформя една група износители от сектори, които досега не са имали висок дял в експортната листа (най-вече на билки и гъби, млечни и мелнични продукти, пчелен мед) и които заедно с това са успешни. Така се очертават две групи експортни браншове - с традиционно силно присъствие в износа (но повечето фирми от които са неуспешни) и с не толкова силно досега присъствие в износа (но повечето фирми на които са успешни). Делът на последните в общия обем на износа обаче не е голям.

Най-много затруднени и губещи фирми има от малките градове. За тези, които не изнасят, това се дължи в най-голяма степен на изключително свитото вътрешно търсене. Огромна част от малките градове имат полуселски характер, населението там масово практикува самозадоволяване с основни хранителни продукти. Не по-малко важно е обаче, че тези предприятия функционират в една неразвита икономическа среда. Те имат най-висок дял сред анкетираните, които се оплакват от недостатъчна информация за пазари и технологии, от трудния достъп до кредити или други банкови услуги. Към това трябва да се добави и недостатъчно развитата физическа инфраструктура (пътища и комуникации), което поражда допълнителни разходи за тях.

Общият извод е, че съществува сериозно разминаване между съвременни стопански практики и крайни икономически резултати. Предприятия с по-традиционно стопанско поведение (разчитащи повече на собствен финансов ресурс, а не на кредити, предпочитащи да не се обвързват с предварителни договори и да се разплащат главно в брой) постигат по-добри финансови резултати в сравнение с предприятията с по-съвременни стопански практики. Типът предприятия, които са успешни сега, едва ли могат да се смятат за стратегически перспективни. Те са малки, работят предимно за вътрешния пазар и са силно зависими от него. Отношенията им с другите пазарни агенти се характеризират с инцидентност и непредвидимост - избягват да се обвързват с договори и да се разплащат по банков път. Не може да се очаква, че положителна промяна в това отношение би настъпила бързо и от само себе си. Като се има предвид извадката на изследването (обхващаща сравнително добри и утвърдени фирми), може само да се предполага как успяват в дадената институционална среда останалите предприятия.

Днес е ясно, че не може да се разчита на пазара сам по себе си да създаде необходимите институции на модерната икономика, а напротив - добрата институционална рамка е предусловие за неговото добро функциониране. Създаването на ефикасни институции на пазарната икономика обаче изисква време. Затова и в бившите социалистически страни все още съжителствуват както нови пазарни, така и останалите в наследство от социализма неформални икономически правила. Особено място сред последните заемат зависимостта на бизнеса от държавата и сенчестите икономически дейности. Запазената сила на това наследство се дължи на начина, по който бяха въведени пазарните отношения у нас - отгоре надолу, следователно с доминиране на политическия елит и държавната бюрокрация. Този начин на създаване на пазарна икономика запази много от предишните вертикални зависимости, към които се добавиха и нови (като например тези от силовите групировки). Очевидно автентично частният сектор в отрасъла се нуждае от стимули от страна на държавата, които обаче запитаните предприемачи засега не виждат.

- - - - -- - - -

*Стопански факултет на СУ "Св. Климент Охридски"