Катя Зографова описа в книга над 50 известни българки
От Кера Тамара до Петя Дубарова - литературният историк Катя Зографова описа в своеобразна енциклопедия над 50 българки от последните седем столетия. "Бележити жени на/за България" излезе преди малко повече от месец с логото на "Фабер". В книгата има над 150 юлистрации.
Пред "Портал Култура" преди дни Зографова хвърли повече светлина върху новата си книга:
"Първата ми героиня Кера Тамара е от времето на падането на българското царство под османско владичество. Не по-малко легендарни са войводкинята (както я наричат съвременниците) Румена, светицата Злата Мъгленска...
В галерията възрожденки са потърсени изразителните силуети на "бабите" на България, юнашката и не-юнашка майка, учителката, княгинята; осветени са жените в Априлското въстание - от "амазонките" до християнските новомъченици от Батак и Ново село. За пръв път се включват и низвергнати имена като Кокон Таша или Гранда Мола - в единен сюжет с романтичната фигура на тайната куриерка на БРЦК Тодора Меразчиева-Бакърджиева...
Следват българките от превала на традиционното и модерното, ориенталското и европейското. Първите родни писателки и "светлописки" (фотографки), държавнички "в сянка" като Екатерина Каравелова, изпреварила с мощната си влиятелност борбите за женски правдини, или Елисавета Консулова-Вазова, превзела отвътре патриархалната крепост на Вазовци.
Не са пропуснати и първите "равноправки", нито първата дипломирана лекарка д-р Тота Венкова, "коронованият ангел" на България царица Елеонора, вдъхновените поетеси и белетристки Мара Белчева, Дора Габе, Елисавета Багряна, Анна Каменова, Фани Попова-Мутафова, Яна Язова, актрисата Роза Попова, оперните прими Елена Николай и Христина Морфова, непознатата "апостолка" на авангарда у нас - художничката Бистра Винарова, архитектката Виктория Ангелова-Винарова, цигуларката Недялка Симеонова, атомната физичка Елисавета Карамихайлова, музеестроителката Светослава Славейкова, скулпторката Васка Емануилова, кинорежисьорката Бинка Желязкова, "боголюбимата" Невена Коканова, интелектуалките, които влязоха в брилянтен диалог със света: акад. Жана Николова-Гълъбова и Леда Милева, та до "момичето чудо" Петя Дубарова, избрало смъртта пред живот в социалната неуютност на тоталитарното общество..."
Според историка проф. Пламен Павлов образите са многопластови, повечето героини са представени както в творческото си амплоа, така и в обществената си роля. "Това важи за почти всички женски фигури и е едно от основанията за подбора им. Не на последно място книгата буди интерес с умелото боравене с езика. Може би защото е насочена към широка читателска аудитория, тя съчетава историческото знание с лекотата и артистизма на изказа. Така строгата документалистика се облагородява от емоционално обагрения наратив", пише той в анотацията на книгата.
Катя Зографова е литературен историк и критик, документалист, есеист и поет, автор на 16 книги, сред които: "Вечните странници" (Из тайните на митологичното в българската литература), 1996; "Многоликата българка. Забележителни жени от Възраждането да наши дни", 2006; "Любовен архив (Стихове, пътеписи, импресии)", 2007; "Никола Вапцаров: Преоткриване (Документална сага)", 2009; "Неканоничният Вазов", 2011; "Елисавета Багряна. Играещата със стихиите", 2013, "Знаменити. Забравени. Забранени", 2015; "Словозографии", 2017; "Световете на Яворов", 2019; "Хроники на Вазовия род", 2020.