Кой е чуждестранният лидер, който тези дни разговаря най-често и продължително с руския президент Владимир Путин? Това е президентът на страна с имидж сред европейските политици по-скоро на активист - а не на лидер - преследваща собствените си интереси, не тези на Европейския съюз. Вярно е, че това е Еманюел Макрон. Не е вярно, че обикновените европейци гледат на него като егоист.

Гражаните на много от страните в ЕС гледат на Франция като на партньор, на който може да се разчита в момент, когато въпросът очевидно е не дали, а как, трябва да се изгради автономност на Европа за устояване на заплахи за сигурността и фундаменталните ѝ принципи и ценности.

Може да изглежда, че в момента Макрон полага напразни усилия в разговорите си с Путин, но той е останал единственият толкова активен канал за комуникация с Москва и най-вероятно няма да се откаже преди да е изчерпил всички възможности на дипломацията (той участва и в момента усилията за отваряне на коридори за евакуация от обсадени украински градове). Освен това се забравя, че преди и след всеки разговор с Кремъл Макрон координира позицията си с водещите лидери от двете страни на Атлантика, за да бъде тя представителна за колективния Запад.

Публикуването на резултатите от допитването става ден преди двудневната среща на върха на ЕС във Версай, на която лидерите ще обсъдят съвместни идеи за отбрана на ЕС като Стратегическия компас, стратегическата автономност, намаляване енергийната зависимост от Русия и желанието на Украйна да получи някакъв специален статут като кандидат за член на съюза.

Затова президентските избори във Франция след месец (първият тур е на 10 април) са толкова важни за посоката, в която ще поеме европейският проект. Президентът на страната ръководи втората по големина икономика в ЕС, основателка на ЕС и заедно с проевропейското правителство на Олаф Шолц в Германия може да засили това, с което Брюксел изненада всички покрай санкционирането на Русия - скоростта, с която се взимат решителни мерки на европейско ниво, включително нарушаване на табута като отпускането на стотици милиони за оръжие.

Преди войната на Путин в Украйна разговорите се водеха изключително по линията Москва-Вашингтон и това накара мнозина европейци да подозират, че съдбата на архитектурата на сигурността в Европа се решава през главата им. С нахлуването на 24 февруари руският президент даде тласък за желанието правителствата да инвестират в повече европейски суверенитет и колективна сигурност, отколкото можеха да постигнат всички теоретични разговори преди това.

Допитването за ЕСВП показва, че и милиони европейци разбират и подкрепят тази логика. Както и че общо взето приемат Франция да играе водеща роля в тези усилия за сътрудничество.

Възможно е това да се дължи на доминиращото (с изключение на Германия и Дания) мнение, че националната политическа система е повече "повредена", отколсото тази на Европейския съюз. По проблеми като граничната сигурност и подготовката за следващата пандемия мнозинството анкетирани са отговорили, че сътрудничество на ниво ЕС е необходимо и подходящо за постигане на целта.

Специално за Франция европейците от проучването отчетливо се доверяват на лидерството на Париж в защитата на европейския интрес в отбраната и сигурността, отношенията със САЩ и особено за демокрацията и човешките права. Но скептицизмът е по-голям от доверието, когато стане дума за отношенията с Русия и Китай.

Тара Варма, другият съавтор на доклада, коментира: "Нашите данни показват, че има воля на обикновените хора Франция да разшири лидерството си в рамките на ЕС. Въпреки мнението на много коментатори, европейците изглеждат добре настроени към френско лидерство и до голяма степен са съгласни, че се нуждаят от този вид амбициозен дневен ред, който застъпва Еманюел Макрон - особено по отношение на отбраната."

Но тя предупреждава, че въпреки това, "ако Франция се стреми да води, европейците ще очакват тя да заеме по-твърда позиция, особено по отношение на неотдавнашната руска агресия, както и по проблемите с Китай и върховенството на закона в ЕС".