Постоянната парламентарна комисия по вътрешна сигурност и обществен ред прие на първо четене т.нар. Комисия по досиетата да продължи да съществува. Макар че бе отхвърлено предложението на "Възраждане" за закриването ѝ, бе постигнат неофициален консенсус, че след време това ще се случи, а всичките ѝ документи ще бъдат цифровизирани и прехвърлени към държавния архив.

Общо 15 души подкрепиха предложението на "Демократична България" комисията да получи правомощие да обявява имената на хората, за които има данни за свързаност с бившата ДС, всеки път когато те са обект на проверка - както за заемани длъжности, така и при кандидатстване за нови позиции в държавните структури.

Искането идва след решението на Върховния административен съд, че комисията няма компетентност да обявява повторно лицата, чиято свързаност с бившите служби вече е обявявала.

Възражения срещу предложението на "Демократична България" изразиха Крум Зарков от "БСП за България, Николай Радулов от "Има такъв народ" (бивш офицер от Държавна сигурност) и Петър Петров от "Възраждане". Аргументът им бе, че с този законопроект се прави опит да се заобиколи съдебното решение. Петров допълни, че с това решение се търси причина за удължаване на живота на комисията.

Съпредседателят на "Демократична България" Атанас Атанасов, който е и сред вносителите на законопроекта мотивира предложените изменения в закона с думите, че за да не се получава ефект на прикриване е необходимо комисията да предоставя пълната информация след всяка проверка.

Бяха приети и процедурните правила за избор на председател, секретар и членове на комисията, които предвиждат период за внасяне на номинации в Народното събрание от 14 дни, изслушване след това на кандидатите в комисията по вътрешен ред и сигурност и гласуването им в пленарна зала. Няма да има промяна в броя на членовете ѝ, които в момента са общо 9.

Законопроектът на "Възраждане" за закриване на комисията бе отхвърлен с 16 гласа "против" и само 1 "за".