Илия Кръстев, AIBEST: Спорът за максималния осигурителен доход измести наистина важните въпроси
Спорът с правителството от кога и по каква формула да се повишава максималният осигурителен доход, което засяга в най-голяма степен ИТ бранша, измести разговора по много по-важни въпроси. Сред тях е как да се създадат условия за иновации, как да се финансират средното и висшето образование, как да се развива икономиката на знанието и да се насърчават с примери от живота в България подрастващите да учат и да се развиват тук. Това казва пред "Дневник" Илия Кръстев, председател на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST). От 1 април, въпреки несъгласието на бранша, максималният осигурителен доход става 3400 лв. - сума, която компаниите не са заложили в бюджета си, тъй като той се изготвя в края на всяка календарна година. С него разговаряхме в деня, в който започна войната в Украйна и повече по темата за конфликта и ИТ бизнеса - може да прочетете тук.
От края на миналата година един от дискутираните въпроси, свързани с бюджета, бе за максималния осигурителен доход. Доста дълго ИТ бизнесът се въздържаше от коментари в медиите. Кога разбрахте, че се готви това повишение?
- След като бе даден сигнал, че прагът отново ще се повиши, проведохме разговори с няколко партии по инициатива на нашия сектор. Известно е, че по време на коалиционните преговори позицията на "Демократична България" бе да не се включва това повишение в споразумението и така се случи. При представянето на бюджета през януари, разбрахме, че прагът ще бъде повишен и разговаряхме няколко пъти с министъра на финансите и други негови колеги.
Текущото увеличение може да изглежда несъществено при доходите в сектора, но на практика за някои компании сегашното повишение означава с 1 млн. лв. повече разходи за годината, които те не са предвидили, защото бюджетите им се приемат през ноември, най-късно декември. Затова и към днешна дата не намираме за нормално такива промени да се правят без предизвестие. Какъв сигнал се дава на бизнеса с това решение?
От друга страна за пръв път в такава степен се задълбочаваме в темата да се създаде ясен механизъм, по който да се определя размерът на максималния осигурителен доход, което ще гарантира така желаната предвидимост в бъдеще.
В този смисъл одобрявате ли предложената формула от финансовия министър за коефициента на зависимост между средната заплата и максималния осигурителен доход?
- Важно е да има механизъм, чрез който бизнесът да знае достатъчно рано какво се случва. Една от идеите, които се обсъждат, е занапред тези промени да влизат в сила не от януари, а от юли, като информация за промените да има още през ноември-декември, за да предвидим това в бюджетите си. Освен това индикаторът, който се използва, да обхваща данни за 12 месеца назад.
Все пак по-висок осигурителен праг теоретично означава по-висока пенсия един ден...
- Би трябвало да означава това, да, но при текущата ситуация на финансиране на пенсиите - около 40% от осигуровки и останалото от бюджета, ако се продължи по този начин, не можем да разчитаме на по-висока пенсия. Освен това компаниите осигуряват допълнително пенсионно и допълнително здравно осигуряване, тоест в една или друга степен не разчитат на държавата.
Но аз напоследък се притеснявам, че дискусията за максималния осигурителен доход, която по същество е основа за дискусията как се развива икономиката на знанието, се използва за конфронтация между, условно казано, богати и бедни. Целта на този диалог, както и решенията, които се взимат вследствие на него, трябва да е как обществото като цяло да стане по-успешно и по-висок процент от хората да получават високи доходи.
Ако се приеме идеята ви зависимостта на този праг да е от средния осигурителен доход, а не от средната заплата, какъв да е коефициентът?
- Един от вариантите е например равномерно, постепенно увеличение, като вземем предвид случващото се през послeдните десет години. През тях максималният осигурителен доход е бил актуализиран 4 пъти със суми между 200 и 400 лв., което се равнява на средно около 150 лв. на година. Но не само алгоритъмът за изчисляване и актуализация е важен, важно е също да има структурирана комуникация и диалог с бизнеса.
Какви са практиките по света поне наоколо?
- Има различни практики, има дори страни, в които няма праг и осигуровки се плащат върху целия годишен доход. В същите тези страни обаче има и сектори, които подлежат на различни облекчения, такъв е ИТ секторът. От друга страна, това е индустрия, в която може да се работи отдалечено, практически отвсякъде, много от хората са самонаети, а не служители на трудов договор. В България също има немалък процент от хора самоосигуряващи се. Затова е важно да се види каква е структурата на системата като цяло.
За нас е важно не само как се отразяват тези промени на доходите на служителите, но и колко прогнозируем е този процес на актуализация и какви сигнали се дават за развитието на екосистемата като цяло. В ситуация, в която бизнесът глобално се преформатира и искаме да привличаме компании, произвеждащи продукти с висока добавена стойност, трябва да се мисли и за позицията на България пред инвеститорите.
| Стъпките, които се предприемат, трябва да са логични, а не с обратен знак на това, което се прави в съседни държави, като например Северна Македония, където до 2023 г. няма данък върху доходите на заетите в ИТ сектора. |
А защо давате пример със съседни страни, а не другите в ЕС?
- Защото съседните страни стават все по-голяма конкуренция на България, дори Гърция. В последните години страната много активно се опитва да привлече технологични компании. И не говорим само за данъчни облекчения.
България е от малкото в ЕС, която няма облекчение за инвестиции в развойна дейност, а всички наоколо имат. Румъния например в края на миналата година въведе визи за дигитални номади. На този фон нашето законодателство е много архаично. Имаме необходимост от нормализиране на трудовото законодателство.
| И вижте, вече три месеца се обсъжда размерът на максималния осигурителен доход, вместо да обсъждаме важни въпроси - като образованието, регулациите, свързани с привличането на хора на българския пазар на труда. Вместо това новият директор на инспекцията по труда веднага обяви, че ще започнат проверки на работещите от дома. |
Какъв проблем има секторът с работата от вкъщи?
- Много неща трябва да се променят. Сега работещите от дома трябва да имат конкретен адрес, на който работят и той да е известен и на работодателя. И ако при проверка инспекцията не открие служителя на посочения адрес, това създава проблем за работодателя. Инспекцията по труда има за цел да провери условията на труд в дома на служителя - осветление, отстояние, обособено работно място и т.н. Ако обаче служителят не е спазил препоръките и предписанията на работодателя, то последният отново носи отговорност за това.
Всички сме наясно колко много хора вече работят в коуъркинг пространства, а през последните 2 години се работи наистина отвсякъде. Служители сменят работа от столицата с работа от по-малко и спокойно населено място, лятото е на морския бряг, зимата - комбинира работата от разстояние с каране на ски на Банско, например. И това не е изключение в тези индустрии, това е практика в последните две години.
Ще продължат да се ползват офиси естествено, но ако искаме тези бизнеси да се развиват и извън София, Варна и Пловдив, това трябва да се промени.
Ако хората не могат да работят отвсякъде, това означава големи инвестиции в инфраструктура на съответното място и трудно ще се намерят компании, които ще инвестират в някой град извън тези, които изредих, за да създадат няколкостотин работни места, да обучават хора и т. н. Но това би било възможно, ако законодателството се либерализира и започне да отговаря на съвременната динамика. Тогава компании съвместно ще развиват локални екосистеми и по този начин ще насърчим бизнеса да не се съсредоточва само в големите градове.
Другият въпрос е свързан със сините карти за служители от трети страни. България още не е транспонирала законодателството на ЕС по въпроса и има разлики, но хубавото е, че сега се задвижи този въпрос,след дискусиите за максималния осигурителен доход. Досега, след като работодателят е извървял целия път да докаже нуждата от съответния човек - че няма кадри с такава квалификация в страната и др., и го е открил и е решил да го наеме, процедурите след това отнемат 3 месеца, за да се уредят документите. За тези 3 месеца може да се случи всичко, особено в нашата индустрия - може да се окаже, че след този период компанията няма нужда вече от този човек.
Много от процедурите и процесите са все още на хартия, а трябва да се дигитализират, което правителството обяви, че има намерение да направи. Крайно време е да се случат електронните трудови книжки, дигитализацията на ваучерите за храна. Още в началото на пандемията например редица компании, не само в нашата индустрия, сигнализираха за утежнения процес по раздаването на тези ваучери в условия на пандемия, което повиши техните административни разходи заради ползването на куриерски услуги.
Кабинетът постави голям акцент на иновациите. Какъв е проблемът с тях в България, защо ги няма?
- България е на едно от последните места в Европа по иновации, а тепърва предстои Европа да инвестира в иновациите и по какъв начин се усвояват тези средства ще бъде изключително важно за това как продължаваме напред, когато става дума за иновации и продукти с висока добавена стойност.
Рискът е тези пари, ако не се използват рационално, допълнително да девалвират системата и да се постигне резултат, обратен на това, което очакваме. България има много липси, когато става дума за технологичен трансфер и това ще е един важен момент, когато се обсъжда как работят изследователските институти и университетите с бизнеса.
Там ли виждате ролята на държавата?
- Да, защото голяма част от нещата, които се случват, не стигат до комерсиализация и така доста сериозни инвестиции от страна на държавата остават нереализирани, а това може да се промени с по-адекватни действия и комуникация.
Защо държавата трябва да е посредник?
- Тя трябва да структурира механизмите, по които се случват иновациите, защото финансирането на университетите и институтите няма нищо общо с това как се реализират продуктите. Така се стига до много недомислици и откровени недоразумения като резултат. Трябва да има промени в начина, по който се определят националните правила по изпълнението и контрола на европроектите, разбира се, съобразено с европейските изисквания. Тук е ролята на държавата - да избере как да се структурират тези проекти, като се спазват и европейските правила.
Тепърва много пари ще влязат по линия на т.нар. технологичен трансфер - продукт, разработен, да речем, в университет, който се прилага в компания и тя го комерсиализира. В България в последните години има единични случаи за това.
А защо?
- Според мен учените нямат мотивация - една от причините е, че комерсиализацията не води пряко до промяна на техните доходи и условия на работа. И крайният резултат може да бъде влошаването на висшето образование, което пък да резултира в това повече млади хора да искат да учат извън България. От това губи както образованието, така и бизнесът.
Друг основен проблем - завършващите висше образование в България нямат голямо предизвикателство в момента нито на входа, нито на изхода на висшето си образование. И една от причините е структурата на финансиране на висшето образование.
Проблемите сигурно започват от средното образование. Там адекватно ли е обучението в технологичната сфера?
- Има добри практики, но те не могат да достигнат до всички - извън София и големите градове ситуацията е доста тежка. В големите градове и в училища, които са по-активни, имат дори за преподаватели хора от бизнеса. Освен това имаме много добър пример с професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в Бургас, която си партнира успешно с бизнеса. Там се обучават деца от различни населени места. Подобни примери трябва да се подкрепят и приложат и в други градове.
Друго, което успяхме да направим, е хора от индустрията да влизат в учебни часове и да говорят за това как работят техните компании или преподават определени технологии. Тези лектори дават перспектива на децата и идея как да се развиват, как да останат в България и да са успешни. Личният пример е много важен.
Дайте пример с три неща, които да се променят в средното образование, за да има резултат.
- Първото е достъпът до технологии на възможно най-много учещи в големите, но и в по-малките населени места. Това е колкото образователен, толкова и социален проблем. Наблюдавахме го по време на пандемията, при която имаше деца, на практика лишени от достъп до образователен процес поради липса на техника. А в системата на образованието, смятам, всички деца трябва да имат равен старт.
Второто е да има все по-работещо сътрудничество между бизнеса и образованието. Има много хора в компаниите, които са готови да преподават и повечето от тях разбират, че бизнесът трябва да е доста активна страна по отношение на образованието. Успешен пример за това сътрудничество е съвместната ни магистърска програма със Софийския университет "Аутсорсинг проекти и компании", където една немалка част от лекциите се преподават от представители на бизнеса. Много компании направиха свои академии, но това не е достатъчно, защото ако фундаментът не се промени, ще крепим текущото положение, а няма да променим това, което идва отдолу. А от него още не сме видели най-лошото.
И третото, според мен важно е да се промени начинът на финансиране на образованието. Защото то е на база брой ученици, има борба да се запази броят часове, за да се запази финансирането. Работи се като в здравеопазването - държавата плаща за клинични пътеки, които се доплащат от пациентите, а не се набляга на доболничната помощ. И в двата случая качеството не е критерий.
Секторът изпрати много добра 2021 г., какви са прогнозите за тази?
- Лошото е, че след инвазията на Русия в Украйна има вече нова рискова ситуация. Но ако изолираме това, тази година би трябвало да е по-силна от предишната. И затова как ще расте този бизнес и икономиката на знанието, все по-важно ще бъде не друго, а достъпът до ресурси, тоест хора. С достъпа до финанси няма проблеми. В България в момента има много средства, има много фондове, които трябва да затварят парите, които са набрали и невинаги достатъчно места, където да го направят и затова започват да инвестират в други държави.
| По-големият проблем е как задържаме и развиваме хората и привличаме нови, които да дойдат да работят в България. И все по-голяма част от задържането и привличането на хора е свързано не с това какви заплати даваме, а с това какви условия на живот предоставя България - образование, здравеопазване, правосъдна система, чистота на въздуха, инфраструктура. |
Защото заплатите се определят от пазара и всеки може да отиде да работи където иска в нашия сектор, но условията на живот стават все по-важни фактори за хората със знания и умения, когато избират къде да живеят.
Но все пак има доста бизнесмени и предприемачи, които инвестират и рискуват да развиват хора в България. И това не бих казал, че е от патриотизъм, а от желанието да се правят неща за обществото. За мен всеки трябва да се опитва да променя средата, в която живее. Виждам, че много от компаниите в нашия сектор се опитват да правят точно това.