- Различава се преди всичко по това че, първо и главно, е правен в съвсем различна епоха, и второ, от съвсем различен човек. Процесът на глобализация, появата на интернет - и съответно промяната в достъпа до информация, радикално промениха правилата и пратиха в килера доста предписания от теорията на превода, които самата аз съм изучавала приблизително по същото това време, когато е издаден преводът на Тодор Вълчев.

Както виждате, аз съм достатъчно древен представител на професията и започвах по времето, когато достъпът до информация и начините за търсенето й бяха съвсем различни. Влизала съм в специално оборудвана зала, която дава представа как живеят хората, лишени от зрение. Е, до голяма степен усещането при търсенето на справки тогава беше горе-долу същото.

Второ, човек така или иначе, колкото и да се стреми към максимална обективност, прекарва текста през себе си като през... Като през машинка за мелене на месо от старите, механичните. И няма как неговата самоличност да не остави някакъв отпечатък върху тоя текст, дори без човекът да се усеща.

В крайна сметка тя определя и какъв подход ще възприеме един човек към текста. Имам твърдото убеждение, че поради тази причина никой не е в състояние да направи стопроцентово верен с оригинала превод на художествено произведение, дори и най-талантливият преводач на света - и затова колкото повече преводи на един текст има на даден език, толкова по-добре.

Конкретно за "Идеален ден за лов на рибка-бананка", аз имам един любим пример. Когато Сибил тръгва по плажа и намира Сиймор, тя го пита къде е жена му и в оригинала използва думата "lady", което в превода на Тодор Вълчев е предадено с "леличката". Трудно ми е да си представя изобщо дете от САЩ, от всяка една епоха и от всякаква социална среда, което би могло да нарече непозната жена "леличка", а още повече - дете от социалната среда, обичайна клиентела на курорта, в който се развива действието.

Има една реплика на Сиймор към Сибил - "Mixing memory and desire", която в превода на Тодор Вълчев е преведена като "Мечти и действителност". Но това е цитат от поемата на Т. С. Елиът "Пустата земя" (The Waste Land). В превода на Цветан Стоянов, който цитирам аз - "Смесва спомен и желание". Впрочем, в текста на Селинджър Сиймор се отнася към Сибил равноправно - нещо напълно логично за този герой, докато в стария превод се долавя едно снизходително отношение към нея - и сякаш преводачът го смята за естествено, щом тя е около четиригодишна.

Но нека отново дам някои по-прозаични примери. В превода на Тодор Вълчев блузата от "Сакс" на Мюриъл е станала "готова блуза" (и само толкова) - тоест конфекция. Използваният от него израз е сам по себе си остарял, но в случая това, откъде е закупена тая блуза, е белег за социален статус, за принадлежност към определен социален слой - "Сакс Фифт Авеню" е луксозна и много скъпа верига магазини. Предположението, че Мюриъл се облича с "готово облекло", тоест дрехи масово производство, внушава точно обратното.

Доста странно, чисто като лексика, в контекста на разказа ми изглеждаше и решението "a sausaged towel" да се преведе като "навит на суджук пешкир" (аз ползвам обичайния израз "навита на руло кърпа", така се стреснах от суджука до пешкира, че предпочетох в случая нещо по-неутрално.).

Но, нека пак да повторя, на нас, преводачите, в днешно време ни е лесно - информацията е само на два клика разстояние.

- Май тук е най-добре да поговорим за разказа "Uncle Wiggily in Connecticut" известен в стария превод като "Мече Буболече". Реших, че по-добрия вариант е да сложа оригиналното заглавие с пояснение под линия кой е този чичо Уигили Дългоухия - герой от изключително популярна в САЩ детска поредица, възрастен заек, който ходи с патерица, тъй като е болен от ревматизъм. "Мече" внушава впечатлението за несръчност, непохватност, но всъщност в разказа няма и намек за това. Главната героиня тича да хване автобуса, но от бързане пада и си навехва крака, и любимият й - един от братята от семейство Глас, изразява съчувствието си, като я нарича "чичо Уигили". Не защото тя проявява несръчност, а защото може би ще й се наложи да ходи с патерица - а вероятно и двамата са израсли с тази поредица от книжки.

Не смятам факта, че чичо Уигили не е познат на българската читателска публика за аргумент в днешно време, при положение че информацията за него е на два клика разстояние, и в случая някоя механична програма за превод на тази информация би свършила достатъчно прилична работа, ако за някого моята бележка не е достатъчна.

От разказа "Устата ми хубава, очите ми зелени": героят разказва как за пръв път е ходил с жената, в която е влюбен, на мач по американски футбол в близък град. Потеглят да се връщат и им се случва следното:"we got a flat" - тоест пукат гума. Той се трогва от това как тя, в този ужасен студ, му държи фенерчето, докато той сменя гумата. В стария превод това обаче е предадено така: "Ние имахме апартамент там, ама адски студен, а тя държи фенерчето, докато аз наместя контакта.".

Надали някой американец би нарекъл жилището си "flat", прекалено британско е. Но когато се луташ на сляпо и няма как да провериш, все нещо трябва да измислиш - така се работеше до някое време. И, пак ще повторя, няма преводач без гаф - и аз ги имам с купища.

Да се върнем към "Чичо Уигили". В стария превод имаше една доста забавна грешка, свързана точно с пълната липса на информация по въпроса за онова време. В един момент героинята Елоиз застава в рамката на вратата и изпълнява "a grind and a bump" - две от основните движения от, най-общо казано, еротичния танц. Там обаче това е предадено като "шеговито скръцна със зъби и тропна с крак". Е, аз разполагам с привилегията да изгледам поне десетина видеоурока за тези движения и да отида да ги демонстрирам на съпруга си, докато му обяснявам през смях какъв е случаят. Но през 70-те - 80-те би било доста сложно да се установи какво точно прави Елоиз, съмнявам се да го е пишело в някоя многотомна енциклопедия.

- Що се отнася до младото поколение, аз имам любим случай, свързан с моя превод на "Спасителят в ръжта". По време на Пролетния панаир на книгата през 2018-а си правех дежурната обиколка и потърсих на щанда му издателя Дамян Яков, с когото ни свързва повече от 25 години сътрудничество и приятелство. За съжаление го нямаше. Помолих момичето на щанда, на не повече от 20 години, да му предаде, че го е търсила еди-коя си, и в отговор изведнъж тя възторжено извика "Аааааа!" - а после започна да ми се извинява за възгласа, обаче, защото прочела книгата... Аз пък много се смутих и започнах да обяснявам, че няма защо да ми се извинява... Поговорихме си за "Спасителя".

Доста мои приятели със синове и дъщери тийнейджъри тогава също ми казаха, че в моя превод книгата им е харесала, или поне им е било ясно за какво става дума в нея, което за мен беше много важно. Надявам се и с "Девет разказа" да бъде същото. Младите хора никак не са за подценяване, напротив, те са интелигентни, чувствителни и способни на размисъл. Понякога могат да имат проблеми, например, с начина на поднасяне на информацията, което в частност засяга и някои стари преводи на класици, но това не означава, че самия материал не им е интересен. Още повече, че голяма част от тях поне от английски четат в оригинал без затруднения.

- О, на десет-единайсет години! Имахме вкъщи един сборник разкази, издание на "Христо Г. Данов" - "Устата ми хубава, очите ми зелени", някъде от 70-те. Не зная дори в чий превод са били, вероятно не този на Тодор Вълчев, защото в съзнанието ми се е врязал преводът на "Seemore Glass - See More Glass" като "Сиймор Глас - Плексиглас". Не, че по онова време съм проумявала нещо чак толкова, включително и кой и какъв е Сиймор Глас, но това с този плексиглас ми беше много смешно. И не, че нещо съм разбрала на тази възраст от Селинджър, просто четях наред всичко, което докопам от библиотеката вкъщи. Като прахосмукачка.

По-осъзнатото четене дойде със "Спасителят в ръжта" на 16 години, нещо, обичайно за моето поколение.

Тогава хем много ми хареса, хем имах някакво смътно чувство, че в тая книга има нещо, което ми се губи. По-късно разбрах и какво, и то далеч не при първия опит за прочит в оригинал, който беше тежък челен сблъсък с с жаргона от 50-те, отново в гимназиална възраст.

- Много ми е тъжно за Марин. С него се познавахме от около трийсет години, бяхме състуденти. Той беше изключително талантлив, добър, деликатен и сърдечен човек.

Просто изпратих един списък - доста кратък - с някои конкретни неща за всеки разказ, с обяснения защо и как съм ги направила така. Всяка друга поправка от него охотно бях готова да приема.

- За да се разбере това, е достатъчно само да се препрочете разказът "На Есме - с обич и омерзение", независимо в чий превод. Особено втората част. Не мисля, че аз трябва да обяснявам какво е казано там между редовете, Селинджър го е казал недвусмислено ясно. Не обичам да говоря умни приказки с вдигнат показалец. Но в подкрепа на думите си ще ми е по-лесно да приведа един цитат от втората част на този разказ (в мой превод), който надали има нужда от тълкувания:

- Тук май е уместно да цитирам друг свой любим автор, американския фантаст Спайдър Робинсън. По-точно, реплика на негов герой: "Иди, че ги разбери хората. И да си един от тях, пак не помага."

Не, че се смятам за способна да се съизмервам със Селинджър, в никакъв случай - но когато аз трябваше да си избера професия, едно от нещата, от които се ръководех, беше, че трябва да избера нещо, което да ограничава до минимум прекия контакт с хора по служебна линия. Винаги съм имала трудности с принудителното общуване, още от училище не разбирах защо трябва да участвам в "живота на класа".

За да си върша прилично работата, за мен винаги е било важно да си осигуря достатъчно широко свое пространство, в което никой да не ме закача. До такава степен, че по отношение на средствата за комуникация аз съм си останала в 2005-та - често ме питат по служебна линия я за "Вайбър", я за разни други приложения за общуване, а аз свивам рамене и отговарям "Ползвам Нокия с копченца и фенерче". Факт. По някакъв начин така си пазя периметъра. Боцнала съм си табелка "Trespassers W", да цитирам друг класик (табелката е от "Мечо Пух" на А.А.Милн и означава, че нарушителите, навлизащи в чуждата територия, ще бъдат изгонени - бел. ред.)

И с течение на годините май в това отношение разбирам Селинджър все по-добре и по-добре...