В разгара на войната в Украйна най-сложната дипломатическа криза за водеща европейска държава далеч не е свързана с Русия.

Преди дни Испания предприе неочакван политически обрат, нарушил традицията на редица правителства и способен да обърне курса на Европейския съюз за един от най-трайните конфликти в Африка. Необичайното е, че Мадрид предприе ход, който точно в момента може само да задълбочи енергийната криза в Европа.

Премиерът Педро Санчес обяви, че сменя позицията си за Западна Сахара, която Рабат настоява, че владее, но която води битка за освобождаването си, подкрепяна от Алжир. Става дума за предложението за автономия, което Мароко предложи на ООН през 2007 г. Санчес ще посети Мароко за целта. Според Мадрид, който доскоро се въздържаше от мнение по въпроса за бившата си колония, мароканската идея е "най-сериозната, реалистична и надеждна" за решение на конфликта, както се казва в писмо на Санчес до крал Мохамед Шести.

За Мадрид балансът между най-близкия съсед Мароко и партньора в енергетиката, сигурността и други теми Алжир винаги е бил сложен, а Западна Сахара, бивша испанска колония, бе особено деликатен проблем.

Разположена южно от Мароко и с дълго 1100 км атлантическо крайбрежие, Западна Сахара е с площ над 252 хил. кв. км - почти два пъти и половина колкото България. Мароко контролира по-голямата част от нея, която увеличава територията на кралството с една трета.

До 1975 г. Западна Сахара - богата на фосфати и с води, благодатни за риболов - е испанска колония. Мароко я овладява, когато испанските сили напускат, но това не се приема еднозначно. Правото на Рабат оспорва т. нар. фронт "Полисарио" (съкращение от испанското му име Frente Popular de Liberación de Saguía el Hamra y Río de Oro), който смята, че Западна Сахара трябва да е независима и е подкрепян от Алжир. Последва 16-годишна война с 9000 убити, приключила едва през 1991 г. и примирие. Под марокански контрол са около две трети от Западна Сахара, отделени с управляваната от "Полисарио" част с линия, прекосяваща областта и дълга 2700 км.

На теория ООН трябваше да организира референдум за самоопределение, който да изясни статута на Западна Сахара. Мароко вече над десетилетие смята, че инициативата е обречена и вместо това предлага автономия.

Според ООН Западна Сахара е в списъка на несамоуправляващите се територии ("територия, чийто народ все още не е достигнал до пълно самоуправление"), това е позицията и на Европейския съюз, Африканския съюз и Международния наказателен съд. ООН говори все по-малко за референдума и все повече - просто за нуждата от компромисно решение. "Полисарио" приема като възможност автономията, но настоява първо на референдум.

В средата на ноември "Полисарио" съобщи, че подновява сраженията срещу мароканските сили с аргумента, че са нарушени условията на примирието в буферна зона край границата на Западна Сахара с Мавритания, за да разгонят протестиращи, блокирали магистралата. Мароко не потвърждава атаките, но те създават сериозни проблеми за страната, като засягат единствения търговски път под марокански контрол към Мавритания и Сахел - мароканската икономика все повече разчита на връзките с африканските партньори.

Сигнал, че Мароко посреща добре промяната, бе решението на мароканското правителство да върне в Мадрид посланика, изтеглен миналата година. Пратеникът на Рабат бе извикан за консултации, след като миналата година Испания прие за лечение лидера на "Полисарио" Брахим Гали. Мароканският гняв тогава намери израз и в изпращането (не за първи път) на близо 10 хил. мигранти на испанския бряг за два дни. Впоследствие бе постигнат временен компромис и потокът мигранти внезапно секна. Рабат възхваляваше решението на Мадрид: с него се отварял нов етап.

На друго мнение обаче е Алжир, който подкрепя "Полисарио". Африканската държава предупреди за риска от подобна позиция в момент, когато войната и енергийната криза в Европа, изстреляли цените на електричеството до рекордни стойности и тласнали инфлацията, са изпитание за всички икономики.

Испания е зависима от алжирски газ - тя внася от тази страна около 45% от потребяваните обеми. Алжир, за който газът е важно перо от бюджета, не е заявявал, че може да спре доставките, а и е сред държавите, с които е разговаряно за увеличаване на изнасяните към ЕС обеми заради войната в Украйна. Все пак съседът на Мароко даде да се разбере - като на свой ред извика за консултации посланика си в Мадрид - че не поддържа мярката и че е готов за трудни времена в дипломатическите отношения.

Испанското външно министерство настоява, че Алжир остава "надежден партньор" и връзките с него ще "устоят на времето".

Източници от правителството обясняват за "Ел Паис", че Испания е получила гаранции, че няма да има масово изпращане на мигранти от Мароко, ще се уважава териториалната цялост на Испания, която има два града на африканска технология (Сеута и Мелия). Дали действително е имало заплаха за испанската териториална цялост, Санчес засега не уточнява, пише "Ел Мундо". Вестникът с по-скоро десни позиции очаква това да е един от най-сложните въпроси пред сегашния парламент.

Немалко объркване бе предизвикано в редиците на управляващата коалиция и това е сред причините за последното твърдение. Младшият коалиционен партньор на социалиста Педро Санчес, крайнолявата партия "Подемос", бе изненадан от решението, след като бе поставен пред свършен факт - без никакви консултации - въпреки че е против мароканското управление на Западна Сахара. В крайна сметка натискът, оказван от "Подемос", принуди Санчес да обясни решението си пред депутатите на 30 март (другата сряда). Към критиките на коалиционния партньор се присъедини и опозицията.

Брюксел подчерта подкрепата си за "усилията на генералния секретар на ООН, за да достигне до справедливо, реалистично, прагматично и взаимно приемливо" решение за Западна Сахара, но едновременно с това подкрепи промяната в испанската позиция. Това стана след известно напрежение заради отмяна на търговско споразумение от европейския съд, защото то включва Западна Сахара.

Аргументът на Европейската служба за външно действие, изразен от говорителя на институцията Набила Масали, бе, че ЕС "приветства всяко положително развитие... между държава членка и Мароко в двустранните им отношения, което може да е само от полза за прилагането на евро-мароканското партньорство".

Засега позицията на ЕС не предполага отказ от постигането на компромис, вместо едностранната позиция на Мароко, че владее Западна Сахара и е готово да ѝ даде широка автономия. Първото подобно признание дойде преди година и няколко месеца от американския президент Доналд Тръмп - цената, която платиха Съединените щати, за да издействат превръщането на Мароко в четвъртата арабска държава, нормализирала отношенията с Израел за няколко месеца. Заедно със Судан, Мароко склони на тази стъпка, защото получи нещо в замяна.

Причините за действията на Испания предстои да се изяснят. С позицията си Испания отива по-далеч от ООН (която не приема официално референдума), но застава до Франция, която също взе страната на Мароко (и с чийто президент Еманюел Макрон Педро Санчес се срещна дни преди обявяването). В САЩ администрацията на Джо Байдън на практика не е потвърдила решението на Тръмп, но в писмо до мароканския външен министър Насер Бурита вторият човек в американския държавен департамент Уенди Шърман нарече "сериозно, надеждно и реалистично" мароканското предложение за автономия.

Предстои Санчес да изложи мотивите си. Испански журналисти писаха, че преговорите са водени с месеци и че Мадрид от известно време стои зад предложението на Рабат. Но защо това бе обявено сега, без коалиционните партньори, а социалистите нарушиха обещанието си в предизборната програма да уважават правото на самоопределение на Западна Сахара.

От друга страна, с хода си Санчес сложи край на напрежение, продължило почти година и половина. Разграничаването на Испания от решението на Тръмп бе същностната причина Мароко да започне да оказва натиск върху Испания.

Изследователят Мария Лопес Бейосо допуска възможността зад необичайното обявяване да стои по-сериозна геополитическа игра, и то свързана с Украйна. "Добре е да се припомни, че Мароко се въздържа при гласуването срещу Русия в Общото събрание (на ООН - бел. ред.), съзнавайки връзките на Алжир с Русия."

Цитират се и други коментари: фактът, че след избирането си в края на миналата година германският канцлер Олаф Шолц изрази в писмо намек за подкрепа на мароканския план за автономия.

За арабската редакция на "Франс 24" професорът по международни отношения Абдуррахман Макауи казва, че Испания е преосмислила позицията си в посока, "в която отидоха и Германия, Франция и САЩ". Според него целта на Испания е по-скоро Западна Сахара да се превърне във важен икономически регион, а Мадрид да получи ползата от всички направени инвестиции.

Съоснователят на центъра за изследвания "Ахмед Баба Миске" (това е името на мавритански дипломат, боец на "Полисарио") в Париж, Мухамад бен Харуф, също има връзка между действията на Испания и украинската война. Освен че САЩ са наложили на европейски държави да определят на коя страна са, Вашингтон и Мадрид опитват да окажат натиск върху Алжир да погледне към Запада (в момент, когато във водещи икономически партньори се превърнаха Русия и Китай).

Независимо от причините с промяната в позицията на още една заинтересована държава Европа се приближава с още една малка крачка до момента, в който ще приеме, че Западна Сахара е мароканска, за даденост.