- Правителството стартира мандата си със силни заявки - за реформи, за промяна на модела на управление, за справяне с кризите - за които получи висок кредит на обществено доверие. Началните му действия обаче не бяха и продължават да не са достатъчно убедителни. Всички предприети до момента стъпки за справяне с икономическите, енергийните, инфлационни, социални, здравни и пр. предизвикателства са под очакванията на хората. Влияние за това имат чисто обективни обстоятелства в глобален план, но също и заявените високи амбиции, които правителството до момента не успява да реализира.

Подобна тенденция се проявява и по отношение на войната в Украйна: твърдо декларирана евроатлантическа позиция, но с категорично нежелание за допускане на съюзнически войски в страната или военна помощ за Украйна.

А през последната седмица, в ситуацията на война (която по правило изисква консолидация и обединение), правителството само си причини излишна вътрешно-политическа радикализация по оста управляващи - опозиция чрез задържането на Бойко Борисов и други представители на ГЕРБ без достатъчни за повдигане на обвинения доказателства. С този казус, който затъна във взаимни обвинения между МВР и прокуратурата, кабинетът минира възможността да разчита на широка парламентарна подкрепа по важни стратегически въпроси - факт, който в най-добрия случай може да се интерпретира като дефицит на управленски опит.

- "Нов управленски стил" бе сред водещите заявки на правителството. Безспорен елемент в него е възстановяването на парламентарния контрол и изслушването на министри в пленарната зала. Той обаче остава като единствена нова практика, въпреки че заявките през първите седмици от мандата бяха повече - консултации между коалиционните партньори, с гражданския сектор, с бизнеса. Но като че ли този подход продължи толкова, колкото и процеса по запълване на висшите ешелони на властта.

Оттогава насам все по-чести са проявите на критикувани от носителите на промяната предишни практики - "извиване на ръце" между коалиционните партньори, дискусионни кадрови назначения, отлагане на важни решения заради непостигнат консенсус (например избора на нов гуверньор на БНБ), слаба на фона на първоначалните амбиции законодателна дейност.

- Следващите 100 не зависят единствено от вътрешната конюнктура, а и от развитието на външно-политическата ситуация. Тъй като към момента и двете са доминирани от рискове, очакванията са за трудности. Колко тежки ще са те, зависи от степента, в която правителството и управляващото мнозинство съумеят да преодолеят проявилите се до момента проблеми и да се съсредоточат върху минимизиране на ефектите от множеството кризи.

Още не можем да видим ефекта, например, от прочутата програма за "нулева търпимост към корупцията" на "Продължаваме промяната". За да има обективни социологически данни, по които да съдим, ще е нужна, разбира се, поне година.

Съдебната реформа, която е основен приоритет на коалицията, е все още в зародиш. Реформата на КПКОНПИ не се е случила, макар Цацаров вече да не я оглавява.

Гешев, който си стои начело на прокуратурата, като че ли отбеляза точка с освобождаването на Борисов. Акцията на МВР далеч не бе "ювелирна". Да, видя се, за пореден път, че Главният, като че ли, действа като защитен вал пред определени високопоставени фигури. Само че всичко това не е новина. Петков и Рашков останаха с празни ръце, а радостното "пиянство" на реформаторското войнство приключи скоропостижно и с тежък махмурлук.

Кабинетът поведе и борба с "антиваксърството". Тази непопулярна, но базирана на медицината политика, показа Петков като държавник, който може да устоява на изкушението да се пусне по лесната писта на популизма. Въпреки усилията, България остава най-слабо ваксинираната в ЕС: пълен курс на ваксиниране са преминали 30% от населението - при над 70% средно за ЕС.

Отново поне година ще е нужна, за да можем обективно да съдим дали страната се откъсва от лапите на бедността и неравенството, по които сме шампиони в ЕС. Само с действия като повишаването на минималната заплата на 710 лв. от 1 април това няма да стане скоро.

В сферата на висшето образование министър Денков готви големи промени. Ползите от идеята за обединяване на университети за мен са неясни. Пожелавам успех на министъра, но не мога да не отбележа, че през годините се нагледахме на плеяда от реформатори и поредица разочароващи резултати.

Все още сме силно зависими в енергийно отношение от Кремъл. Газовата връзка с Гърция, забатачена от ГЕРБ, би трябвало да е готова през юни. Ако това стане, според премиера, цената на газа ще спадне с 1/3, а евентуалното решение на руския президент Путин да "врътне кранчето" няма да ни постави на колене.

Във външнополитически план страната продължи да стои в разкрачен стоеж. Русия ни обяви за неприятелска държава, макар вицепремиерката от БСП да е твърдо против санкциите срещу Кремъл. "Демократична България", а и вицепремиерът от "Продължаваме промяната" Василев, са на пронатовски позиции и "за" изпращане на оръжие за Киев. Президентът Радев, който "вкара" Петков и Василев в политиката, пък не вижда проблем в това България да финансира Путин, като плаща десетки милиони лева за ремонт на вехтите съветски изтребители.

Премиерът Кирил Петков например беше казал, че има идея за повишаване на нивото на ваксинацията срещу COVID-19 чрез привличане на специалисти, които да говорят как ваксините влияят на останалите заболявания, за да намалеят страховете на хората. Като изключим създаването на пандемичен комитет към Министерството на здравеопазването, нищо друго не се случи, а България все така е последна в ЕС по ваксинирано население. Темата за пандемията от COVID-19 бе "потопена" от войната на руския президент Путин в Украйна, но проблемът е все така нерешен.

Не беше изпълнена и онази част от законодателната програма, одобрена на коалиционните преговори между четирите политически сили, срещу която е записан срокът "Незабавно, но не по-късно от 3 месеца от започване на работа на НС". Тук спадат промените в Закона за публичните предприятия, както и в Закона за приватизацията и следприватизационния контрол, за да спре пилеенето на публичен ресурс. Само че тези промени ги няма.

Сред "незабавните" законопроекти трябваше да е и преобразуването на КПКОНПИ (Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество). След като лансираха намерения за разделянето ѝ на две, така че едната половина да придобие разследващи функции, управляващите смениха председателя ѝ Сотир Цацаров с временен - и спряха дотам. Законопроект в парламента не е внесен, нито е обявен за обществено обсъждане, макар да беше съобщено, че е готов още в средата на януари - заедно с проекта за изменение на Закона за съдебната власт, с който се закрива специализираното правосъдие. Законодателният процес за закриване на Спецпрокуратурата и Спецсъда започна преди дни при силна съпротива от страна на прокуратурата.

Като цяло обаче законодателната дейност на коалицията е слаба и поради липса на законопроекти парламентарните комисии започнаха да викат все по-често за изслушване министри или шефове на агенции. А създадената на 3 февруари временна парламентарна комисия за промени в Конституцията, начело на която е съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов, още не е заседавала.

Първите сто дни показаха, че в рамките на самата коалиция има тежки разминавания и несъгласия, механизмите за коалиционно взаимодействие не функционират, а най-важните решения не се съгласуват дори на лидерско ниво - като например ареста на бившия премиер Бойко Борисов. Всеки от коалицията говори на собствените си избиратели, коментира по БНР политологът Димитър Аврамов. Според него в началото тя е започнала добре, с публични преговори и опит за създаване на стандарт, "след това всичко се разпадна на сфери на влияние" - и никой не иска другите да му се месят.