Важността на планините за развитието на туризма, както и промените в климата като ново предизвикателство за опазването им обсъдиха днес френски и български официални гости и граждани в конференция при откриването на изданието за 2022 г. на фестивала "Дни на предизвикателствата". Събитието бе открито от директора на Френския институт в България Пиер Колио, от френския посланик Флоранс Робин и от българския вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов.

Инициаторът на събитието и председател на асоциацията на планинските водачи "Планини и хора" Любомир Попйорданов призова всички съмишленици в каузата на опазването на планините и горите от природозащитните организации и управляващите институции за нов етап на общи усилия в контекста на сегашното правителство на България за постигане на конкретни цели за по-доброто опазване на природата.

Депутатът от "Продължаваме промяната" Александър Дунчев подчерта, че опазването на планините и развитието на планинския туризъм зависят силно от доброто управление на горите. Той подчерта, че корупционните практики в горския сектор трябва да бъдат спрени и за това са нужни и спешни промени в законите, но към момента подкрепата за такива промени в 47-ото Народно събрание се ограничава до единични народни представители от "Продължаваме промяната" и "Зелено движение".

Борислав Сандов посочи три кризи на съвременното общество, които трябва спешно да бъдат решени - климатичната криза, загубата на биоразнообразие, натрупването на отпадъци. Той подчерта, че климатичната криза е неизбежно свързана с енергетиката и развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) на ниво домакинство е приоритет както за опазване на планетата, така и за постигането на мир. Големите тоталитарни режими са силни най-вече заради монопола си като производители на изкопаеми горива, а енергийната независимост на гражданите води и до енергийна независимост на демократичните общества, подчерта заместник министър-председателят по климатични политики.

По отношение загубата на биоразнообразие министър Борислав Сандов припомни, че целите на новата европейска секторна стратегия включват до 2030 г. Европейският съюз да защити 30% от територията си като природни обекти, а 10% да бъдат със строга защита. Към момента България е защитила 35% като зони от "Натура 2000" (повече за европейската природозащитна мрежа тук), но само около 4-5% от страната имат по-строга защита със статут на резервати или национални паркове. Целта на новото ръководство на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е още преди срока от 2030 г. стратегията да бъде изпълнена, като до края на мандата на настоящото правителство през 2026 г. България да има поне 5 национални парка.

Към момента трите национални парка в България заемат най-високите части на планините в Пирин, Рила и Централен Балкан. Проекти за бъдещи национални паркове има за Западна Стара планина, Родопите и незастроени площи по Черноморието. Министър Сандов разясни, че статутът на националните паркове изисква те да заемат само земи, които са изключителна държавна собственост, като се избягват скъпи процедури по отчуждаване. Затова новите национални паркове вероятно ще имат "мрежови" характер и няма да покриват компактна територия.

От Българска фондация "Биоразнообразие" и коалиция "За да остане природа в България" бяха представени данни за ефектите върху района на Седемте рилски езера в национален парк "Рила" и документираното им заблатяване през последното десетилетие. Поставен беше въпросът за нуждата от ограничаване на достъпа на туристи до някакъв лимит спрямо даденостите на райони с цел защита на крехката екосистема.

Новият директор на национален парк "Рила" Владимир Милушев представи три предизвикателства пред управлението на парка и по-специално пред защитата на емблематичните езера. Това според него са липсата на систематични научни изследвания за причините за заблатяването и пределните стойности за туристически достъп, слабата информираност на обществото за опасностите от заблатяване и загуба на екосистемата на Рилските езера, както и нуждата от проследяване на промените и адаптация на всички нови мерки според ефективността им. Той обеща, че нови по-строги правила с цел опазване на циркуса на Седемте рилски езера ще има още това лято, като в момента те се разработват.

До края на годината ще бъде готов и актуализираният План за управление на национален парк "Рила", като през лятото се очаква да започнат обществените консултации по проекта, допълни Милушев. Директорът на парка подчерта, че в най-натоварените дни през лятото в циркуса на Седемте рилски езера има по 10 000 човека в един ден.

Граждани предложиха различни варианти за контрол върху туристическия поток, дори преди събиране на осъвременени данни. Идеите включваха въвеждане на посетителска такса за националния парк, увеличаване на цената на билет за лифта до циркуса на Седемте рилски езера, както и демонтирането му, тъй като той е изграден в нарушение на българското законодателство.

Тома Белев, който е заместник-министър с ресор "Защитени територии" в екоминистерството, заяви, че за него е важно всички заинтересовани граждани и експерти да обсъждат вариантите за по-добри управленски мерки и те да бъдат приети с подкрепа от обществото. Според него въвеждането на такси за вход в националните паркове и по-специално в уязвими райони като циркуса на Седемте Рилски езера и Мусала не трябва да имат за приоритет генериране на приходи. Бюджет може да бъде намерен, но природата не може да бъде върната, каза заместник-министърът. Затова според него всички бъдещи мерки трябва да бъдат съобразени най-вече с целта за опазване на природата.