Около 20%, или всеки пети от преболедувалите COVID-19, продължават да имат оплаквания седмици или месеци след инфектирането си със SARS-CoV-2 или съобщават за нови или възвръщащи се симптоми след оздравяване от епизод на остър COVID-19, съобщават от Министерството на здравеопазването.

Особено застрашени са хората, прекарали заболяването тежко, както и възрастните (при които имунната система е значително по-слаба) и хората с хронични заболявания.

Научните данни показват, че хората със завършен ваксинационен курс са по-защитени от тежко протичане на заболяването и от дългосрочни последици за здравето при инфекция със SARS-CoV-2 (дори в случай на ваксинален пробив) в сравнение с неваксинираните срещу COVID-19. Според проучване, проведено във Великобритания, при ваксинираните рискът от дълъг COVID е с 47% по-малък. Резултатите от проучването показват още, че вероятността от хоспитализация при напълно ваксинираните намалява със 73%.

Най-честите симптоми при постковид състоянията са затруднено или учестено дишане, уморяемост или отпадналост, усещане за постоянно изтощение, затруднения в мисленето и концентрацията (т.нар. мозъчна мъгла), кашлица, болки в гръдния кош и корема, в мускулите и ставите, главоболие, диария, проблеми със съня, световъртеж, продължаваща във времето загуба на вкус и/или обоняние, тревожност, депресивно настроение и други оплаквания, които имат въздействие върху ежедневните дейности на индивида. В научната литература се съобщава и за случаи на промяна в месечния цикъл на жените, хормонален дисбаланс, косопад, замайване, повръщане и др.

Честотата на постковид състоянията нараства с напредването на възрастта. Над 50% от засегнатите пациенти са във възрастовата група 74+ г., следвани от тези в групата 65-74 г. Децата също страдат от дълъг COVID - според международните данни до една четвъърт от преболедувалите могат да имат продължаващи във времето симптоми, посочват от здравното ведомство.

С повишен риск от развитието на постковид състояния са хората със съпътстващи заболявания, особено астма или други хронични белодробни заболявания, артериална хипертония, захарен диабет, хронични бъбречни заболявания, затлъстяване. Проучванията са категорични, че жените страдат от дълъг COVID много по-често от мъжете. Наличието на повече от пет симптома през първата седмица от острата фаза на заболяването също е свързано с по-висок риск от развитие на дълъг COVID-19 независимо от възрастта или пола.

Пациентите с тежко протичане на COVID-19 са особено склонни да страдат от усложнения на различни органи и системи - следствие от прекараното заболяване (например при немалък брой лица образните изследвания показват изменения в белите дробове месеци след боледуването, като успоредно с това продължават оплакванията от задух, кашлица и др.).

Повече информация за дългосрочните последици от COVID-19, както и за хората, при които рискът от последващи усложнения е по-висок, може да бъде открита на сайта, който е част от информационната кампания "Плюс мен" на Министерството на здравеопазването за ползите от ваксините и ваксинацията.