Трите специалности бяха добавени наскоро от държавата в списъка на защитените професии за учебната 2022-2023 г. Професията техник на енергийни съоръжения и инсталации пък се добавя към списъка със специалности с очакван недостиг на пазара на труда.

Списъкът изглежда като добър начин за избор на продължаващо обучение след 7 клас, доколкото бизнесът изпитва остра нужда от специалисти в определени професии, а доста деца са все още неориентирани в избора си на гимназия. Министерството на науката и образованието (МОН) дава допълнителна мотивация на решилите да се запишат в такива паралелки и като отпуска стипендии за цялото следване, а някои работодатели гарантират сигурно работно място на завършилите. Въпреки това обаче се оплакват от липса на компетентни млади хора, които имат желание за работа.

С приетите в Закона за професионалното образование и обучение промени през 2018 г. беше дефинирана т. тар. "Защитена специалност от професия" - специалност, за обучението по която има заявена потребност от държавни институции и работодателски организации, но липсва или е нисък интересът от ученици. Беше приета и дефиниция за "специалност от професия, по която е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда" - специалност, която е от значение за икономическото развитие на страната или на областта и за която може да се прогнозира бъдещ недостиг на квалифицирани кадри на пазара на труда в сравнение с броя на обучаващите се.

С приетия през февруари с акт на Министерския съвет актуализиран списък защитените специалности в образованието стават 51. Те са в сферата на машиностроенето, минното дело, архитектурата и строителството, транспорта и приложните изкуства. Беше актуализиран и списъкът на специалностите от професии, по които се очава недостиг от специалисти на пазара на труда. Професиите техник на енергийни инсталации, техник лесовъд, машинни техници, електромонтьори, биотехнолози, работници в стъкларското производство, корабоводители, преводачи на жестов език и полиграфисти са сред 78-те специалности, по които ще има дефицит на специалисти в бъдеще, отчита държавата.

За много седмокласници все още е открит въпросът накъде да се насочат след прогимназията. Списъкът на защитените професии остава един верен ориентир за избор на професия, по която със сигурност ще се търсят специалисти в следващите години. Той е изготвен от МОН с помощта на работодателите и се допълва за всяка учебна година. По него на училищата се отпускат допълнително пари за стипендии на учениците за целия срок от обучение (около 40 лв. месечно). Те се разпределят според броя на учениците, като в тези паралелки той е минимален (8 -12 ученици).

Всяка година образователното ведомство предлага актуализирани списъци, а министерствата и националнопредставителните работодателски организации могат да внесат аргументирани предложения за допълването им. Тази учебна година ще завърши първият випуск, обучаващ се по тези специалности, предстои МОН да отчете колко от завършилите защитените специалности се реализират на пазара на труда и работят по специалността си.

Около 90% от завършилите специалности по защитените професии от Националната гимназия за приложни изкуства "Свети Лука" си намират работа по специалността, каза пред "Дневник" Албена Шишманова, зам.-директор по учебната дейност. Те практикуват професии, свързани с обработка на стъкло, метал, дърворезба, дизайн на тъкани и детски играчки. Повечето от завършилите Професионалната гимназия по хранителни технологии и техника в Пловдив започват работа по специалността, посочиха от ръководството на гимназията. Те работят с всички видове топлотехнически мрежи, обслужване на хладилни и климатични инсталации, осъществяват контрол на качеството и безопасността в хранително-вкусовите производства. Директорът на Професионалната гимназия по механоелектротехника в град Червен бряг Наталия Веселинова също посочи, че висок процент от завършилите или продължават образованието си в университети, или си намират работа по специалността. Те работят като техници на компютърна техника, транспортна техника, машинни техници.

В същото време обаче работодателите се оплакват от недостиг на работна ръка или квалифицирани млади хора. "За отделни професии и специалности има обществена нагласа в мисленето за тежък и непривлекателен труд. За да бъдем честни докрай, има нагласа и за това, че тези работнически професии са и непрестижни", обясни пред "Дневник" Антоанета Кацарова, директор на Центъра за професионално обучение към БСК.

По думите му фирмата се справя основно чрез задържането на работа на кадри, които са вече на пенсионна възраст. Когато обаче става дума за разкриването на нови производства или разширения на съществуващи такива, подборът е истинско предизвикателство, въпреки че се използват всички възможности за набиране на персонал - чрез бюрата по труда, чрез платформите за намиране на работа, Агенцията по заетостта.

Подобно е и мнението на Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопроизводителите в България (АМБ). "В сектора преобладават работещите над 55-годишна възраст. Сред основните трудности, които срещат те на работното си място, са взаимоотношенията с новопостъпилите млади работници за адаптиране към работната среда и усвояване на умения за работа, които често не желаят да се учат от опита на по-възрастните си колеги", каза той пред "Дневник".

По думите му в следващите 4-5 години най-големия сегмент от работната сила ще са родените между 1980 и 1992 г. и все по-остро стои въпросът как предприятията да се справят с недостига на основни работници. "Независимо че поддържат контакти с професионалните гимназии и Университета по хранителни технологии и предлагат стажове на ученици и студенти, повечето от тях не са мотивирани и нямат желание да работят в производство. Поради това и поради демографските тенденции се търсят възможности и съдействие за внос на работна ръка", заяви той.

Скорошен мониторингов доклад на неправителствената организация сдружение "Образование България 2030" посочва, че образователната система не подготвя в достатъчна степен младежите за справянето с проблеми от практиката и те не отговарят на очакванията на работодателите. По данни на организацията, през 2020 г. 85% от българските работодатели смятат, че намирането на служители с нужните умения и квалификация е по-трудно отпреди.

По данни на Българската стопанска камара (БСК) проблемите на работодателите, чиито предприятия са в секторите, за които има сериозен недостиг на квалифицирани кадри, са предимно:

Според годишния доклад на Института за икономически изследвания при БАН, през 2025 година заетите работни места ще бъдат с 400 хиляди по-малко, отколкото са били през 2008 година. Най-голям недостиг на кадри се очаква в секторите машиностроене, електроника и автоматика, моторни превозни средства и транспортни услуги.

БСК постоянно получава от своите членове актуална информация за потребностите от кадри. В някои сфери недостигът на кадри е много голям. Тази ситуация е променлива, но недостигът на квалифицирани кадри в производствения сектор е постоянен, посочи Антоанета Кацарова и даде като пример професионалните направления "Техника" и "Производство и преработка". "Поради специфичните условия на работа - ниски температури и влага - младите хора не желаят да работят в производството, посочи и Атанас Урджанов от асоциацията на месопреработвателите.

Повечето професионални гимназии са включени в т.нар. дуална форма на обучение, като работодателите се надяват така да си осигурят подготвени млади кадри. БСК пък проучва потребностите от кадри на предприятията членове и предлага подходящи професионални обучения на безработни.