Въпросите, на които главният прокурор не отговаря
Главният прокурор Иван Гешев получи трибуна в "Нова нюз" в събота вечер и изложи пред широката публика защитната си теза преди предстоящото във вторник (12 април) разглеждане на поведението му във Висшия съдебен съвет. Той имаше възможността да каже всичко, което пожелае, и да премълчи също каквото пожелае. Между познатите му тези обаче се изгубиха отговорите на важни въпроси. Няколко примера:
1. Според Гешев "това не е съдебна реформа", "темата интересува между 4 и 7% от българите", "българските политици разбират под реформа овладяване на прокуратурата и персонална смяна на главния прокурор".
Главният прокурор обаче не каза защо тогава същите тези идеи за законодателни промени от години се напомнят на българските управляващи от Европейския съд за правата на човека в Страсбург, от Комитета на министрите на Съвета на Европа, от Венецианската комисия и от мониторинговите доклади на Европейската комисия.
И четирите европейски институции, с които България има договори, които е длъжна да спазва, ясно и категорично настояват за спешно изработване на механизъм за контрол на главния прокурор - което Гешев нарича "овладяване на прокуратурата", както и за още по-дълбока реформа на прокуратурата, на Висшия съдебен съвет и на наказателния процес, така че съдът да стане абсолютно независим от прокуратурата и политиците, а всяко действие и бездействие на прокурорите да подлежи на съдебен контрол.
2. На въпрос по повод критиките от страна на МВР, че прокуратурата не е разследвала и е разпънала чадър над бившия премиер Бойко Борисов за снимките от спалнята му, на които се видяха пачки от 500-еврови банкноти и златни кюлчета в чекмедже, Гешев посочи, че не искал да отговаря и отдавна бил спрял да отговаря на вътрешния министър Бойко Рашков.
Проблемът е, че Гешев не отговаря на данъкоплатците. Гешев не получи въпрос и не даде отговор защо последиците от действията на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Петьо Еврото, Владислав Горанов са невидими за него, докато ръководеше спецпрокуратурата, докато беше зам. главен прокурор и като главен прокурор, който държи в административно подчинение всички прокурори в държавата.
"По принцип корупцията е в действащата власт, винаги е така, при бившите управляващи корупция може да има към момента, когато са били управляващи", каза Гешев, но никой не го попита къде беше той тогава и защо не я видя (номерът с Нено Димов, как бил първият действащ арестуван министър, вече се изтърка).
Всъщност знаем къде е бил Гешев - всяка седмица е бил "на спявка" в кабинета на тогавашния премиер Борисов, който обича да се обгражда с прокурори, които да му докладват какво работят, та да не стане някоя "грешка". Нито една от тези срещи не е документирана, нито съобщена на гражданите. За тези интересни сбирки научихме от подслушаните разговори на Борисов, които логично не представляват интерес за Гешев и подчинените му въпреки уликите за престъпления в тях.
3. Гешев не получи въпрос и не отговори как продължава да заема поста с най-много власт в съдебната система (даже и в държавата) след собственото му признание, че "общо взето, истината няма значение", и едва преди месец-два осъзнал, че тя е в основата на правовата държава. Доколкото разбираме от начина, по който я цитира, проф. Момяна Гунева и експертният съвет към главния прокурор като цяло явно са му разяснили някои базисни правни принципи. Ако главният прокурор току-що е осъзнал какво е върховенство на правото и защо е бил европейският мониторинг 15 години, защо е главен прокурор?
4. Сравнявайки акцията в президентството с ареста на Борисов, главният прокурор "отсъди", че "едното е напълно законно, макар и да изглежда непремерено, а от другата страна е нещо напълно незаконно и непремерено". Въпросът е, че никой не го попита как тази му оценка си кореспондира с куп решения на ЕСПЧ по дела срещу България, в които беше посочено ясно, че като страна в съдебното производство прокурорите не могат да изпълняват съдебни и квазисъдебни функции нито в наказателните, нито в гражданските спорове. Тоест кое е законно и кое не може да казва само съдът, а не главният прокурор.
5. Запитан за списъка на МВР със 116 "сложени на трупчета" от прокуратурата разследвания, Гешев отговори, че това било "поредната политическа пропаганда и поредната политическа атака" срещу държавното обвинение - прокурорите нямали задължение да се отчитат на МВР, включително на неговото ръководство.
За разследването за изтеглените пари кеш, с които трябваше да се строи магистрала "Хемус", обяви: "Знае се, че случаят е разследван от разследващ полицай в МВР. В един момент се казва, че този случай е смачкан и не знаем какво се случва с него. Това означава, че някой министър не знае какво се случва в собственото му министерство. Това е някаква пародия. Такива изказвания целят атака срещу прокуратурата и нейното завземане."
Гешев удобно пропусна да коментира, че след като са предоставили материалите на прокуратурата, разследващите полицаи се намират под нейно "господство" и са длъжни да изпълняват командите й. Та какво прави прокуратурата по източването на "Хемус"?
6. На въпроса за какво са й на прокуратурата записите от камерите на Министерския съвет Гешев не отговори.
Единствено отрече целта да е да се следи кой влиза да подава сигнал към Европейската прокуратура, каквито съмнения изрази правителството. Какво тогава конкретно е законовото основание?
7. На въпроса дали баща му е получил дялове във фирма "Жоси" Гешев доста се измъчи да избегне конкретния отговор - а именно, че е получил, но после те не са били вписани. Тоест бащата временно е бил съдружник.
Вместо това чухме, че Гешев не е граждански съдия, че се тормози един старец, че хем баща му не е получавал нищо, хем е пълнолетен и може да придобива дялове. Също така чухме, че "единственото вярно е, че бащата се казва Стоимен Гешев", но в същото време не беше отречено, че същият е получил два дяла за от фирмата, които съдружникът, който ги дарява, е оценил на стотици хиляди левове, макар и стойността им да е 200 лв. номинално.
Гешев не беше попитан и за наличния документ, от който се вижда, че баща му е гласувал като съдружник в събрание на "Жоси". И за да не се обърква повече, ето го въпроса: Дяловете на баща му в "Жоси" срещу обещание от сина за прокурорска помощ ли са дадени?
8. "Не ме притеснява нищо в искането на г-жа Йорданова, защото в него няма никакви юридически основания", каза Гешев. Не му беше зададен въпросът съзнава ли, че оставката му се иска заради уронване на престижа на съдебната власт, което е етична категория и отразява оценката на обществото за неговата работа и поведение, които се пренасят върху цялата съдебна система?
Можем да съдим от отговора му, че не разбирал какво укоримо има да праща литературните творби "Батареята на Зли дол" и "Божура" на неправителствена организация, изпратила му доклада си за човешките права. Моралният терен е много хлъзгав, а прокуратурата е паднала възнак на него.
9. По повод заплашения спецпрокурор Гешев така и не беше попитан как някой външен човек е влязъл в спецпрокуратурата, за да оставя заплашителни послания в прокурорско чекмедже, след като адвокати твърдят, че и телефон не могат да внесат заради строгия контрол, камо ли патрони?
10. С две години закъснение държавното обвинение се сети, че може да поиска от Обединените арабски емирства видеоконферентен разпит на намиращия се в Дубай Васил Божков по сигнала му за дадени подкупи на Борисов и Горанов. Гешев не отговори защо чак сега, а се впусна в обяснения как не можело да разпитва от дистанция обвиняеми, които не са се подписали лично под обвинението си. Така избегна неудобните детайли, че по това дело Божков няма обвинение и прокуратурата не прави нищо по сигнала му - ясно защо.
Въпросите изобщо не свършват тук. Ако над главния прокурор имаше форма на контрол, тези и останалите би могъл да му ги зададе и прокурор.