Заради нарушения делото за радикален ислям срещу Ахмед Муса започва отначало
Върховният касационен съд (ВКС) върна делото срещу проповедника от Пазарджик Ахмед Муса, по което той получи осем годишна присъда, за ново разглеждане от първоинстанционния съд от друг състав и то от момента на разпоредителното заседание. Това съобщиха от съда.
Решението на тричленен състав (Биляна Чочева, председател, Петя Шишкова и Димитрина Ангелова) е окончателно и с него се отменя акт на Апелативния съд - Пловдив, с който се потвърждава присъда срещу Муса и още 13 души. Ахмед Муса беше единственият, който получи ефективна присъда. Той излежава друга присъда от четири години затвор по сходно обвинение.
Първата инстанция - Пазарджишкият окръжен съд призна Муса за виновен за това, че разпространявал идеите на "Ислямска държава", подпомагал е бойци на терористичната групировка, а в джамията "Абу Бекир" в Пазарджик е призовавал към война. Муса е осъден и за проповядване на религиозна омраза, на верска нетърпимост, както и за неподчинение на светските закони. Престъпленията са извършени в периода 2013-2014 година.
Върховният съд приема, че втората инстанция само е цитирала и преразказал показания на свидетели, без да изведе какво следва от тях и как ги приема съдът. "Този подход не само лишава касационната инстанция от преценка относно позицията на контролирания съд за фактическата основа на направените впоследствие правни изводи, но и води до липса на мотивиране в постановения второстепенен акт. Прилежното изброяване на информацията, носена от съответните доказателствени източници чрез нейния преразказ, не може да замести ясно изразена възприета фактология, свързана с време и начин на осъществяване на деянията от подсъдимите и конкретизиране на действията, с които те са осъществили съставите на престъпленията, в чието извършване са признати за виновни. Подобна яснота не е налице и в мотивите към постановения първостепенен акт", пишат върховните съдии.
ВКС приема, че и първоинстанционният съд е бил изначално затруднен "от празнотата във фактическите положения и от рамките, които е поставило обвинението във внесения за разглеждане обвинителен акт". Върховните съдии приемат, че са основателни упреците на защитата към прокурора и съда за неяснота както относно времевите параметри на проповядване на омраза на религиозна основа от страна на техните подзащитни, така и относно начина на проповядването ѝ.
"Декларативни изрази, че подсъдимите чрез проповеди или организиране на проповеди са създавали верска нетърпимост към непрактикуващите салафизма, без да се сочат изразите или съдържанието на тези проповеди, които съответно след това да бъдат подложени на преценка дали по съществото си представляват проповядване на подобна религиозна омраза, не може да се възприеме като ясно афиширана позиция както на съда, така и на прокурора за наличието на елементите от състава на престъплението по чл. 164, ал. 1 от НК. Тъй като този пропуск е осъществен от прокурора в досъдебната фаза на процеса, наред с фактическата неяснота в обвинителния акт, констатацията за липса на мотиви в съдебните актове на първия и втория съд и декларативни отговори от апелативния съд (напълно идентични с тези на първостепенния) на отправени от защитата възражения, не води до връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, защото така тези нарушения не биха могли да бъдат отстранени", пишат съдиите.
Те приемат, че има и много нарушения, извършени в хода на разследването, но поради невъзможност за Върховния съд да върне делото съвсем в начална фаза - т.е. на ниво досъдебно производство, те го връщат на първоинстанционния съд, който да прецени дали трябва да има дело въобще.