На второ четене парламентарната здравна комисия прие промените в Закона за здравното осигуряване, според които бежанците няма да плащат за здравни услуги, когато са със статут на временна закрила, като здравните им осигуровки ще се покриват с публични средства. Председателят на комисията д-р Антон Тонев от "Продължаваме промяната" поясни, че те няма да получават допълнителни привилегии. Хората, които не се осигуряват, ще плащат, ако не са част от международен договор, в който България е страна.

За чуждите граждани с временна закрила правителството ще определя размера на здравните осигуровки на база доход и за колко време се плащат осигуровките, както и "източника на финансиране" т.е. кой ще плаща. Дължимите за необходимото им лечение пари ще се изплащат на здравната каса, като ще идват от буфери в държавния бюджет, а след това държавата разчита да бъдат възстановени от обещаните европейски средства. Държавата ще поеме в продължение на три месеца осигуровките само на хората, които са със статут на временна закрила, а след това задължението ще се прехвърли върху тях или работодателите им.

Основните критиките на представители на опозицията бяха за това, че няма прогноза какви се очаква да бъдат разходите за лечението на бежанците. Хасан Адемов от ДПС и Елена Гунчева от "Възраждане" добавиха, че са против с постановление на Министерския съвет да се определят здравноосигурителни вноски. Гунчева добави, че е против държавният бюджет да поема тези разходи. Тя повтори тезата на партията си, че част от бягащите от войната са богати.

Асен Балтов от ГЕРБ пък попита върху какъв доход ще се определят осигуровките.

В пленарната зала преди първото гласуване Искрен Митев от "Продължаваме промяната" обясни, че средствата за здравните грижи за бежанците от Украйна ще дойдат от преструктурирането на действащи европейски програми:

- 30 млн. лв. от "Региони в растеж"

- 50 млн. лв. от "Добро управление"

- 42 млн. лв. от "Развитие на човешките ресурси".

В момента избягалите от войната украинци, независимо от статута им, могат да разчитат на медицинска помощ в България единствено при спешни състояния, както и на прегледи и изследвания, които отделни болници и лекари предлагат безвъзмездно.

Според законопроекта бежанците ще имат същите условия за достъп до здравни грижи като българите: от посещенията при личен лекар, през прегледи, изследвания, лекарства за хронични заболявания до болнична грижа. Включването в българската здравна система ще означава и проблемите, с които се сблъскват българите - от нужда от доплащане в извънлечебните заведения до предизвикателствата на администрацията.

Според проекторазпоредбите държавата ще покрива здравните осигуровки на децата и възрастните хора над 65 години независимо от статута им за неограничен период от време.