Минималната работна заплата остава същата, както и размерът на социалните и здравните осигуровки. Ръстът на икономиката няма да достигне и 4%, а средногодишната инфлация ще спадне значително. Това се вижда в тригодишната бюджетна прогноза на Министерството на финансите за 2023-2025 г.

От документа се вижда, че управляващите не планират да вдигат минималната заплата от сегашното й равнище от 710 лв. В този размер се предвижда да остане минималният осигурителен доход, но също и повишеният от април до това равнище размер на осигуровките за земеделски стопани. Максималният осигурителен доход, който се повиши до 3400 лв. и срещу вдигането му без предупреждение навреме и без ясна формула реагираха ИТ компаниите, също се предвижда да остане до края на периода. Първоначалните заявки на Асен Василев бяха да се обвърже с ръст на средната заплата в страната и в определено съотношение да се актуализира всяка година.

Предвижда се запазване на ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост, е записал в доклада си към прогнозата министърът на финансите.

В периода 2023-2025 г. пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември на предходната година, се осъвременяват от 1 юли всяка година с процент, определен като сбора от 50 на сто от нарастването на осигурителния доход и 50 на сто от индекса на потребителските цени през предходната календарна година. Това е така нареченото швейцарско правило. От документа не се разбира да е заложена реформа в осигурителната сфера извън продължаващия ръст на изискването за трудов стаж и възраст.

Периодът на разхлабване на фискалната политика, наложен от икономически, здравни, социални и външни предизвикателства, се очаква да продължи и през настоящата година, се посочва в прогнозата. В нея обаче е заложено минимално свиване на дефицита по консолидираната фискална програма до 3.3% през 2023 г. и до 2.8% от БВП за 2025 г.

Планът е бюджетният дефицит да остане в рамките на 3% от БВП за целия периода, но без отчитане на ефекта от COVID-19 мерките. В рамките на прогнозния период са заложени средства за обезпечаване на

изпълнението на COVID-19 мерки само за първата година от периода в размер на 0.3% от БВП при очаквания разпространението на пандемията да затихне. Заделеният за България ресурс по инициативата REACT-EU е в размер на 1.283 млрд. лв., а средствата са разпределени в пет от действащите оперативни програми от програмен период 2014 - 2020 г., които позволяват финансиране на дейности, необходими

за противодействие на COVID-19.

През периода 2023-2025 г. се запазва тенденцията на увеличение на дълга, като се предвижда към края на 2025 г. да бъде достигнато ниво 54.2 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП се очаква да продължи да нараства до ниво 26.4% през 2023 г., 28% през 2024 г. и 29.5% към края на 2025 г.

При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 39%, за 2024 г. -37.8%, и за 2025 г. - 36.2%. В същото време се отбелязва, че руската инвазия в Украйна, несигурността по отношение на развитие на конфликта и

въздействието му върху икономическите процеси в световен мащаб и в България представлява съществен риск за реализиране както на очакваните приходи, така и на разходите.

В средносрочен план разходите по КФП (без разходите, извършвани от сметки за средства от ЕС и приравнените им) са в рамките на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад 36.3% от БВП през 2023 г. до 34.4% от БВП през 2025 г., се посочва в прогнозата. По отношение на разходите за периода 2023-2025 г. се наблюдава номинален годишен ръст, но като дял от БВП те намаляват от 42.3% от БВП до 39% от БВП.

Основните цели на данъчната политика за периода са насочени към поддържане на икономическия растеж, подобряване на бизнес средата, борбата с данъчните злоупотреби и повишаване на фискалната устойчивост в дългосрочен план. Запазват се основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.