Това разказа наскоро туроператор, който се занимава с този вид туризъм. Военните действия, които текат от края на февруари в Украйна, уплашиха западноевропейците да избират за ваканция страна в близост до военните действия, но и напълно обезсмислиха рекламата на България като туристическа дестинация в Украйна и Русия, а също и в близките до тях Беларус и Молдова. Това е и причината държавата да обяви, че ще пренасочи планираните за там кампании към пазари, от които реално могат да се очакват туристи това лято, което преди войната се очертаваше почти така добро както в предпандемичните времена.

Туроператорите казват, че промяната не е обсъждана с тях и че конкуренцията е реагирала по-добре от България. Така за поредно лято се очаква туризмът да разчита най-вече на български туристи, както беше в двете години на ограничения заради коронавирусната пандемия.

Малко след началото на войната бе обявено, че парите за национална туристическа реклама, които първоначално бяха предназначени да отидат в двете воюващи страни и няколко "прилежащи" като Беларус и Молдова, ще трябва да се пренасочат. Причината - от там едва ли може да дойдат туристи.

Идеята на ресорния министър Христо Проданов беше парите от тези пазари да отидат към съседните, откъдето по традиция България също приема гости - през зимата предимно от Сърбия и Северна Македония, през лятото главно от Румъния. Беше съобщено, че въпросът ще бъде обсъден и с бранша.

Оценката на ведомството е, че България е възприемана от туристите от целевите пазари като целогодишна туристическа дестинация, т.е., не се възприема само за море и ски, но и за СПА, винен, приключенски и друг туризъм. Уточнява се, че профилът на туристите от всеки целеви пазар се описва в изготвяната всяка година от Министерство на туризма Годишна програма за национална туристическа реклама.

Въпреки заявките пренасочването на рекламата обаче явно не е било обсъдено с туроператорите. "Никой не е търсил становището ни досега", каза пред "Дневник" председателят на най-голямата им организация - Обединение "Бъдеще за туризма", Павлина Илиева. Мнението ѝ е, че каквото и да прави тепърва ведомството, то е вече е закъсняло.

По думите ѝ лятото вече е планирано, а "знаем колко технологично време отнема изготвяне на план, одобряване и пр.".

Според Илиева България за пореден път е пропуснала добри възможности. Даже посочва, че има и елемент на антиреклама заради информациите за плаващи мини в Черно море и др. Смята и че у чужденците се е създало впечатлението, че България е едва ли не на първа линия на военните действия.

Гледната точката на министерството е различна. От там посочват, че рекламният план е своевременно актуализиран, рекламните активности в Русия и Украйна са прекратени, бюджетите са пренасочени към други пазари, посланията са актуализирани. "В настоящия момент комуникацията е насочена към безопасна дестинация, приятна ваканция, разнообразен и висококачествен туристически продукт, устойчиви форми на туризъм и др., така че потенциалните туристи да се чувстват сигурни и спокойни, планирайки ваканцията си в нашата страна", посочват от ведомството.

Според Илиева е разумно средствата да бъдат насочени към отделни туроператори, които се занимават с входящ туризъм, и да се използват за субсидиране на тестовете на туристите и др. подобни разходи.

За 2021 г. парите за реклама бяха близо 20 млн. лв., а за тази година е планирано изразходването на 18 млн. лв.

В отговор на въпроси на "Дневник" от Министерството на туризма посочват, че до момента е усвоен около 60% от годишния бюджет за национална туристическа реклама. Част от парите вече са разплатени и рекламните дейности са осъществени,

Според обявените данни изхарчените до момента средства са отишли за телевизионна рекламна кампания във "водещи български национални медии, придружена с онлайн реклама в техните дигитални канали". А също за телевизионни рекламни кампании на съседни държави. Освен това е платена реклама в Би Би Си, National Geographic, 24Kitchen, Euronews, като това включва както телевизионни клипове, така и видеа в дигиталните им платформи, а също реклама в социалните мрежи, подкасти, статии и други формати.

Периодът на тези кампании е ноември 2021 г. - март 2022 г. Част от парите са били използвани за участие в национални и международни туристически изложения и събития в България, Турция, Израел, Сърбия, Румъния и др., посочват от ведомството, но без да е дадена разбивка.

До края на 2022 г. са планирани участия на България в международни туристически изложения на целеви пазари. Сред тях са посочени такива в европейски мегаполиси - IMEX Франкфурт, TTR 2022 Букурещ, World Travel Market 2022 Лондон, Великобритания; Top Resa Париж, Франция; TT Warsaw Варшава, Полша, и др.

Заради пандемията и войната очаквано отпада участието в изложенията, чиито домакини са Москва, Минск, Киев, Екатеринбург, но също и във Виена - Ferien Messe Wien, и ITB Берлин.

До пандемията от COVID-19 туристическият бизнес не залагаше особено на българските си клиенти през лятото, значителна част от които избираха Гърция, Турция, а и други морски дестинации. През лятото на 2020 г. обаче, когато масово се отменяха чартъри, а на България не се гледаше като на сигурна по линия на вируса дестинация, тъкмо българите спасиха сезона. Сега заради войната, но пък при непрекъснато отпадащи ограничения за пътуване зад граница, браншът отново ще трябва да разчита на българите.

И тази година насърчаването на вътрешния туризъм остава основен приоритет в Годишната програма за Национална туристическа реклама за 2022 г., обявяват от министерството. "Вниманието ще е насочено към българския турист - предпочитан гост в нашите курорти, малки населени места, къщи за гости, балнео- и СПА дестинации, множеството културни и природни обекти", обясняват от ресорното министерство. От там се надяват, че "българите отново ще изберат родината за своята лятна ваканция".

Зимният туризъм е промотиран в телевизиите, като рекламната вълна преминава в друга, която е за популяризиране на културно-историческото наследство и археологически обекти в страната, подходящи за посещения през цялата година.

Във въпросната стратегия се вижда, че не е осъвременявана, отчитайки последните събития, поне не във варианта, публикуван на сайта на министерството. В обемистия документ, в частта за българските туристи, е посочено, че основно за пътувания в страната се разчита на хората между 30 и 44 г., които държат дял от 40% от българския контингент туристи. Посочва се, че те предпочитат да отсядат в по-малки бази.

През миналото малко под 60% от българските туристи са избрали почивка в област с излаз на море, а останалите малко над 40% са избрали друг вид туризъм. В началото на летния сезон значителен

дял от българите са избрали СПА туризъм, но с напредването му този дял рязко спада за сметка на морския туризъм, сочат данните на министерството.

Прогнозите на хотелиерите са, че заради инфлацията и несигурността заради войната много българи и това лято ще изберат за ваканцията си морските курорти.