Хелзинкският комитет: Децата платиха цената, за да не трябва политиците да вземат трудни решения

Хелзинкският комитет: Децата платиха цената, за да не трябва политиците да вземат трудни решения

Хелзинкският комитет: Децата платиха цената, за да не трябва политиците да вземат трудни решения
Associated Press
Подходът на българските власти да овладеят ситуацията с разпространението на COVID -19 причини на децата ненужно страдание, наруши правото им на личен живот, ограничи достъпа на много от тях до образование, а други изложи на повишен риск от насилие. Децата платиха цената, за да може възрастните да не нарушават комфорта си на живот.
Това е един от изводите в годишния доклад за правата на човека на Българския хелзинкски комитет (БХК), който беше представен в сряда, 27 април. От организацията отчитат, че ако 2020 година е била най-лошата за правата на човека в България, 2021 година е била година на застой за правата на човека.
Пълният текст на доклада - тук
Основните акценти от доклада са:

    • Няма позитивна промяна или напредък в нито една сфера
    • България се е провали в задължението си да защити най-уязвимите по време на пандемията
    • От януари до септември 2021 г. 24-те най-влиятелни медии в България са публикували 577 материала, в които основни действащи лица са лекари- политици, активно разпространяващи дезинформация за COVID-19. Твърденията им са отразени безкритично
    • Броят на досъдебните производства за защита от домашно насилие е три пъти по-висок, спрямо съотносим период преди пандемията.
В нито една сфера няма позитивна промяна. От една страна, това се дължи на факта, че през 2021 година в България имаше три пъти парламентарни избори и един път президентски и нямаше стабилно управление. От друга, правата на човека не са сред основните приоритети на българските политици, констатират още от организацията.
Основните акценти в анализа на организацията са свързани с провала на ваксинационната кампания, заради който са пострадали най-уязвимите групи. Според организацията планът за имунизация е бил дискриминационен и заради него се е стигнало до смъртта на хора, които не са успели да получат необходима защита. Преди време от БХК съобщиха, че са завели жалба срещу страната в Европейския комитет по социални права заради нарушение на чл. 11, § 2 и 3 от Европейската социална харта.
Пандемията и начинът, по който управляващите решиха да организират справянето с нея, се отрази най-тежко на децата, отчитат от БХК. "По данни на ЮНЕСКО у нас училищата са били напълно или частично затворени в продължение на 47 седмици в периода от началото на пандемията до края на декември 2021 г. В тези периоди са ограничавани и възможностите на децата за дейности извън училище като спорт, изкуства, дори терапевтични и рехабилитационни дейности за деца със специални потребности. Нито една друга сфера от обществения живот не е работила в такъв режим на остри рестрикции за същия период. През есента на учебната 2021/2022 година училищата бяха единствените публични институции в страната, които останаха недостъпни дори за хора със зелен сертификат", отчитат от БХК.
"Всички български деца платиха висока цена, за да можем ние, възрастните, да не нарушаваме комфорта си на живот. За да не се налага политическите лица да взимат трудни и непопулярни решения, които да предизвикат гнева на техните избиратели", коментира Надежда Цекулова от организацията, която представи тази част от доклада.
Тя отчете и друг проблем - от януари до септември 2021 г. 24-те най-влиятелни медии в България са публикували 577 материала, в които основни действащи лица са лекари- политици, активно разпространяващи дезинформация за COVID-19. Голяма част от твърденията са отразени безкритично
От ляво надясно: Надежда Цекулова, адвокат Адела Качаунова, Красимир Кънев (председател на БХК) и Радослав Стоянов по време на представянето на доклада на организацията.
От ляво надясно: Надежда Цекулова, адвокат Адела Качаунова, Красимир Кънев (председател на БХК) и Радослав Стоянов по време на представянето на доклада на организацията.
Неразследвано полицейско насилие, нереформирана съдебна система
От БХК констатират, че и през 2021 г. не са направени никакви законодателни изменения и не са предприети никакви мерки, за да се решат сериозните проблеми с полицейското насилие, както и с насилието и другите форми на нечовешко и унизително отнасяне в българските институции.
През годината Европейският комитет против изтезанията направи остро публично изявление относно България във връзка с положението в социалните домове за хора с психични разстройства и в институциите за активно лечение на психично болни.
Освен това в периода юни - ноември БХК направи представително анкетно проучване сред наскоро лишени от свобода. Изследването показа широко разпространение на физическото малтретиране по време на полицейското задържане на заподозрените в извършване на престъпления и никаква позитивна динамика в сравнение с подобни предишни изследвания.
Достъпът до адвокат на задържани продължава да е ограничен, като редица от анкетираните споделят, че са били малтретирани, преди да се появи защитникът им. Сред използваните методи на насилие са електрически ток, както и специални самоделни машини за изтезания, направени от полицаите, коментира председателят на БХК Красимир Кънев. "Основната причина за тези изтезания е получаването на информация в хода на т.нар. според Закона за МВР разузнавателна беседа", каза още Кънев.
Той обърна внимание, че прокуратурата бездейства срещу полицейското насилие, като данните за 2020 година от държавното обвинение показват, че има само три прокурорски акта и един внесен обвинителен акт.
Неразследваното полицейско насилие по време на протестите е едно от деветте основания на правосъдния министър Надежда Йорданова в нейното искане за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев.
В доклада е отбелазано, че съдебната реформа също е в застой, като трима правосъдни министри са поискали отстраняването на главния прокурор. "Това е необходимо условие за ефективност на съдебната реформа, но не и достатъчно без съответните законодателни промени. От 13 внесени законопроекта през изминалата година, единственото което се промени, е преминаването на бюрото за защита на свидетелите от прокуратурата към Министерството на правосъдието", отбеляза адвокат Адела Качаунова.Регрес и при правата на ЛГБТИ общността
През изминалата година ситуацията с правата на ЛГБТИ хората се е влошила изключително и това е областта, в която се отбелязва и съществен регрес. Основната причина за това е фактът, че срещу представители на общността и места, които те посещават бяха регистрирани няколко нападения (общностния център "Рейнбоу хъб"). Освен това отново българските политици са игнорирали темата с насилието, основано на полов признак, както и езика на омразата. "Общността стана мишена и на редица дискриминационни послания в рамките на предизборните кампании през годината, които останаха несанкционирани", отбелязват от БХК, като акцентират върху неактивната работа на Комисията за защита от дискриминация. Сред положителните неща от организацията отбелязват, че за първи път шествието в подкрепа на ЛГБТИ общността, известно като "София прайд", е било посетено от над 10 хиляди участници.