В периода юни - ноември 2021 г. БХК проведе анкетно проучване върху представителна извадка от 1010 лишени от свобода, чиито досъдебни производства са започнали след 01.07.2019 г. Те бяха анкетирани лице в лице от изследователи на БХК във всички затвори и в голяма част от затворническите общежития в България.

Целта на изследването е да се получи информация за различни аспекти на досъдебното производство. Изследването е сравнимо с две други подобни изследвания, проведени от БХК в периода 2015 - 2017 г. по сравнима методология.

Част от въпросите в анкетната карта са насочени към събиране на информация за физическото малтретиране по време на задържането и вътре в полицейското управление. Голяма част (87.4%) от респондентите съобщават, че са били задържани от полицията по обвинението, по което впоследствие са били осъдени; 11.9% твърдят, че не са били задържани изобщо, и много малък дял (0.7%) казват, че са били задържани от полицията, но не по обвинението, по което впоследствие са били осъдени.

Големият дял задържани се дължи на обстоятелството, че всички респонденти впоследствие са получили относително тежки присъди - ефективно лишаване от свобода. Разбира се, сред обвиняемите като цяло делът на задържаните в полицията е значително по-нисък. Задържанията обикновено са на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който дава право на полицейските органи да задържат лице "за което има данни, че е извършило престъпление".

Такова лице би следвало да се смята за "заподозряно" по смисъла на директивите на Европейския съюз (ЕС) от Пътната карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, с всички произтичащи от това последици за гарантиране на правата, макар че тези стандарти при полицейското задържане не са въведени напълно в българското законодателство.

Делът на респондентите, които твърдят, че спрямо тях е била употребена физическа сила или по време на задържането, или вътре в полицейското управление, или и в двата случая, е 32.6%. Тези числа са още по-стряскащи, когато се изключат респондентите, които казват, че не са били задържани от полицията изобщо. В такъв случай лицата, които твърдят, че спрямо тях е била използвана физическа сила по време на задържането, стават 26.9%, а малтретираните вътре в полицейското управление - 24.1%. Р

Резултатите от изследването не показват никаква позитивна динамика в сравнение с данните, получени в рамките на посочените по-горе две изследвания, проведени в периода 2015 - 2017 г. Според изследването от 2015 г. делът на тези, които съобщават, че спрямо тях е била употребена физическа сила по време на задържането вътре в полицейското управление или и двата случая, е 32.8%. В изследването от 2016 - 2017 г. този дял е 34%.

Дълбочинните интервюта с лишените от свобода, които твърдят, че полицейските служители са употребили физическа сила спрямо тях, разкриват методите и целите на малтретирането.

Употребата на физическа сила често е свързана с обиди. Общо 32% от респондентите твърдят, че по време на досъдебното производство представители на държавата са отправяли към тях обиди или пренебрежителни бележки, свързани или не с някакъв техен защитен признак.

Най-често това е ставало по време на полицейското задържане, макар формално то да не е част от досъдебното производство (анкетьорите бяха инструктирани да включват в този въпрос и обидите по време на полицейското задържане).

Обидите са свързани с етническата принадлежност (най-често ромска) на задържаните (13.8%), или са псувни без оглед на защитен признак (15%). В 1.5% от случаите те се отнасят до сексуалната ориентация (реална или предполагаема) на задържания.

В някои случаи употребата на сила по време на задържането изглежда оправдана, тъй като е в отговор на съпротива срещу задържането или на посегателство срещу полицейските служители от страна на задържаното лице. Много по-често обаче, дори и в такива случаи, тя изглежда несъразмерна.

Най-често малтретирането в полицейските управления има за цел да се получи информация - самоуличаваща или свързана с участие в престъпление на трети лица. То се осъществява от оперативните работници по време на 24-часовото полицейско задържане. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи оперативно-издирвателната дейност се извършва, наред с други способи, и чрез "разузнавателна беседа".

В случаите, когато задържаното лице не желае да направи самопризнание или да съобщи друга информация, "разузнавателната беседа" се състои в заплахи и физическо малтретиране, докато се получи желаният резултат. Технически, съобщената по този начин информация сама по себе си не може да се превърне във валидно доказателство, но чрез нея се получават сведения, които впоследствие се "оформят" като такова. Например както съобщават някои от респондентите, по време на "разузнавателната беседа" от тях се иска да признаят кражба и да кажат къде са скрили откраднатото.

След като това стане, оперативните работници претърсват съответното място, за да получат валидно доказателство, което се "оформя" по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). По реда на НПК впоследствие се "оформя" и самопризнанието на обвиняемия.

По правило "разузнавателните беседи" се провеждат без присъствието на адвокат.

Към тези задържани следва да се добавят и почти всички, които твърдят, че са се срещнали с адвокат, преди да изтекат 24 часа от задържането им (22,4%), т.е. общият дял на двете групи е 83,8%.

От интервютата с лишените от свобода, които твърдят, че са се срещнали с адвокат, преди да изтекат 24 часа от задържането им, става ясно, че това в голямата си част са служебни адвокати, назначени малко преди да изтече срокът на полицейското им задържане, за да участват в повдигането на обвинението. Те по никакъв начин не са участвали в каквито и да било действия по време на 24-часовото задържане.

Съгласно чл. 72, ал. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи от момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е поради наличие на данни, че е извършило престъпление. Нещо повече, съгласно чл. 21, т. 4 от Закона за правната помощ един от видовете правна помощ е за представителство при задържане по чл. 72, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 16а от Закона за митниците и по чл. 124б, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност".

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ същата се предоставя от съответния полицейски орган по молба на заинтересованото лице.

Що се отнася до отпускането на правна помощ по време на полицейското задържане, предишно изследване на БХК показва, че за 2016 г. Националното бюро за правна помощ е отпуснало такава в едва 25 случая, а за 2017 г. - в 47 случая.

Нито Законът за Министерството на вътрешните работи, нито който и да било друг български закон изискват действията по време на полицейското задържане, включително "разузнавателната беседа", да се осъществяват с адвокат, какъвто е случаят с много от действията по НПК.

Ромите, които съобщават за малтретиране по време на задържането в полицейското управление, са над два пъти повече от съответния дял сред българите. За разлика от някои други сфери, това различно третиране при употребата на физическа сила не може да бъде обяснено с никакви други фактори, освен с дискриминационните нагласи от страна на полицейските служители.

Ромите са 83.4% от всички респонденти, които са заявили, че по време на полицейското задържане или на досъдебното производство са били обиждани заради своя етнос от представители на държавата. Респондентите чужденци съобщават, че са били обект на употреба на физическа сила повече по време на задържането, отколкото вътре в полицейското управление.

Съответните дялове при тях са 40.6% и 6.2%. Употребата на сила по отношение на жените е на относително ниско ниво: само 4.9% съобщават, че полицията е употребила сила по време на задържането им, а 7.3% - че са били малтретирани вътре в полицейското управление. По-често за употреба на физическа сила съобщават младите затворници (18 - 30 г.) - 26.9% от респондентите до 30-годишна възраст съобщават, че спрямо тях е употребена физическа сила при задържането, а 24.4% - че са били малтретирани вътре в полицейското управление.

При лишените от свобода над 50 години съответните дялове са 12.6% и 10.7%. Що се отнася до непълнолетните, 22.2% от тях твърдят, че спрямо тях е употребена физическа сила по време на задържането, а 44.4% - че са били малтретирани вътре в полицейското управление.

Очевидно е, че оперативните работници се възползват от беззащитността на непълнолетните задържани и липсата им на капацитет да подадат оплакване и масово ги малтретират, за да изтръгнат информация от тях или за да ги накажат. Към това следва да се добави и липсата на ефективен достъп на тази група задържани до качествена адвокатска защита, която да играе ролята на сдържащ фактор. Тази масирана употреба на физическа сила по време на полицейското задържане и вътре в полицейските управления е безнаказана.

По данни на прокуратурата, публикувани в нейния годишен доклад през 2021 г., през 2020 г. в съда са внесени само три прокурорски акта по преписки, образувани за полицейско насилие, и има едно осъдено лице. На фона на горепосочените данни твърдението на институцията, че "работата по тази категория преписки и дела е акцент в дейността на прокуратурата, независимо от незначителния им дял спрямо общия брой наблюдавани преписки и дела", звучи цинично.