Призна ли Путин Косово: защо побесняха сръбските таблоиди
"Донецката народна република и Луганската народна република имат същото право да се обръщат в централните органи на властите на Украйна, да обявяват суверенитета си. Така че прецедентът е създаден. Съгласен ли сте?"
Тези думи на руския президент Владимир Путин пред генералния секретар на ООН Антониу Гутериш отекнаха в сръбското публично пространство. "Г-н президент, ООН не признава Косово", последвалият отговор на срещналия се с него Гутериш в Москва нямаше никакво значение, нито пък това, че Путин отдавна сравнява ситуацията в Украйна с тази в Косово и с бомбардировките на НАТО, независимо от позицията на Съвета за сигурност на ООН, за да аргументира действията си.
Путин - източникът на символен капитал, от когото черпят легитимност и вътрешните и външните политики на не едно правителство в Белград, и сръбската позиция за Косово - сам произнесе тези думи.
В сръбските таблоиди като "Информер", смятания за най-близък до сръбското президентство, във вестник "Курир" и "Ало" те бяха разчетени по логиката, използвана от медии в Прищина: Путин призна ДНР и ЛНР за независими (малко преди да нападне Украйна), той ги сравнява с Косово, следователно го признава.
На властта се наложи да влиза в обяснителен режим от името на Кремъл: сръбски министър да защитава руската позиция. Тази тема предизвика внимание почти колкото спирането на руския газ за България - основната транзитираща синьо гориво за Сърбия страна - и повдигна въпроса дали Белград всъщност може да разчита на тази постоянна членка на Съвета за сигурност, затруднявала със своето вето за косовската независимост развръзка, която потенциално не би била в интерес на Белград.
Прецедентът е като признание
Президентът Александър Вучич повече от веднъж се е оправдавал с мнението на сръбската публика и с таблоидите в отношенията с Русия. Негови критици твърдят, че "Информер" и "Ало" силно се влияят от него и че те всъщност са показателни за отношенията му с Москва.
"Информер" и "Ало" отделиха внимание на коментарите на Путин. Бяха цитирани и коментари на бившия посланик на Сърбия в Беларус Сречко Джукич, който обясни, че с думите си Путин всъщност е признал Косово.
С този ход Москва вероятно направи решителна стъпка да признае Косово и със сигурност в това да улесни положението за решаването на спора.
"Ало" отбеляза и че редица косовски медии са разтълкували думите му като приравняване пред Русия на Косово, ДНР и ЛНР (показват се и скрийншотове от тези издания).
Цитирани са и публикации от "усташите" (това са хърватските фашисти от Втората световна война; сръбските таблоиди често използват презрително тази дума за всички хървати), "ликували" след думите на Путин. "Всяка новина е повод да се оплюе Сърбия за хърватските таблоиди", отбелязва вестникът.
"Как Путин унижи Вучич на известната бяла маса" е заглавието в босненски сайт, който има предвид масата, на която руският президент приема гости в последните месеци (тя доби известност при срещата с френския му колега Еманюел Макрон.
Впрочем коментари по темата се появиха и в опозиционни медии - "Данас", телевизия N1, изданието от Нови Сад 21,rs. "Данас" потърси и бившия министър на отбраната Драган Шутановац, според когото "сега стана напълно ясно, че Косово е само прецедент, който е трябвало да бъде пазен за момента, когато въпросът за Луганск и Донецк не узрее достатъчно".
Шутановац припомня, че Сърбия невинаги е подкрепяла еднозначно Русия: по време на югославските войни въоръжаваше хърватите, подкрепи в ООН и тежки санкции срещу страната.
Всеки, който си мисли, че Русия е готова да подчини интереса си на "братска" Сърбия, е в пълна заблуда и така трябва да се разбира всичко казано в контекста на Луганск, Донецк и Косово (...) За някои посланието на Путин бе необходимо, за да разберат, че през цялото време сме били средство за някои други цели, които сега стават ясни.
В защита на Русия
Дебатът в пресата подтикна вътрешния министър Александър Вулин, смятан за един от най-радикалните в защитата на Русия и атаката срещу съседите (включително България) членове на кабинета, да заяви, че Русия досега можела да промени позицията си за Косово, но не го е направила, така че вероятно нямало да го направи и сега. По думите му Путин просто искал да отговори на Запада с опорните точки, използвани от него при бомбардировките на Сърбия.
Днес медии като "Блиц" писаха за Русия, че "Путин решава, че ГАЗЪТ НЯМА ДА ВЪРВИ", а Русия шантажира Европа и отправя към нея "НОВИ ЗАПЛАХИ". Такъв тон имаше от таблоидите и около протестите в Белград през лятото на 2020 г., когато те обвиниха Москва за събитията.
Дали това е сигнал - или повод - за промяна на отношението към Русия, за каквато Сърбия е обект на натиск от Запада? Използването на Косово като оправдание за Донбас само напомня, че Сърбия и Русия не са безрезервни съюзници; интересното може да предстои.
Гневните реакции намериха израз и в първите страници на таблоидите тази сутрин: същите онези вестници, които говореха за победа на Путин и здравата сръбско-руска дружба около изборите преди месец.
"Путин заби нож в гърба на Сърбия", бе заглавието в "Српски телеграф", "Гол интерес" - в "Курир".
Едновременно с това както отбеляза и изследователят от платформата за Балканите BiEPAG Сърджан Цвиич, Путин вече сравни Крим и Косово през 2014 г. и тогава редица вестници не останаха равнодушни, но след това продължиха да го хвалят.
Впромем изразът "заби нож в гърба" е използван по отношение и на косовската политика на България, а и по исторически въпроси. "Пред съда в Хага Бразилия и Боливия защитаваха Сърбия, България и Бурунди - албанците", пише свързаният със сръбската държава вестник "Вечерне новости" още през 2009 г. "Дори Албания беше по-малко антисръбски настроена."