Преди кибератаката, засегнала "Български пощи", дружеството е започнало годината с по-голяма загуба от същия период на миналата, за която е с общ дефицит от 13 млн. лева, въпреки въпреки план за печалба от 100 хил. лева. За тази година дори не е имало план. Това съобщи пред парламентарната комисия по електронно управление вицепремиерът по ефективно управление Калина Константинова. Тя бе изслушана заедно с бившия изпълнителен директор на "Български пощи" Деян Дънешки, настоящият Богдан Теофанидис, както и министъра на електронното управление Божидар Божанов.

Дружеството получава 80 млн. лева годишно от държавата за трите услуги, които предоставя - универсална пощенска, изплащане на пенсии и разпространение на печата.

Константинова заяви, че смяната на ръководството на дружеството не е замо заради кибератаката, а поради заключения за начина, по който то е било управлявано. По думите ѝ това е довело до оголване и уязвимост, заради които атаката е нанесла такива щети. Все още не могат да се изчислят финансовите загуби от кибератаката, тъй като системата не е напълно изправна и те продължават. Поетапно ще се пускат 6600 компютъра на 2300 локации. Константинова добави, че над 300 компютъра няма да могат да функционират повече и се търсят дарения за придобиване на нови.

По Плана за възстановяване и развитие за "Български пощи" са предвидени над 101 млн. лева, като 68 млн. от тях са за модернизация и дигитална трансформация, за да могат пощите да предлагат услугите на едно гише, което беше една от заявките на Константинова след назначението ѝ. Планът за трансформация е в рамките на 4 години, като новата услуга ще се предоставя пилотно в клоновете, които са технически обезпечени.

Бившият директор Деян Дънешки посочи, че от либерализацията на пазара дружеството е загубило 30-40 млн. лева приходи. До 2019 г. държавата е изплащала компенсации с две години назад, а след това методиката е променена и плащанията са предварителни на база отчети, показващи дейностите от предходната година. Друг аргумент за състоянието на "Български пощи", изтъкнат от Дънешки е, че когато е поел поста пенсионерите са били 1.5 милиона, а понастоящем са под милион.

Министърът на електронното управление Божидар Божанов съобщи, че "Български пощи" няма да мигрира към Държавния хибриден частен облак. Част от капацитета му е предоставен временно на дружеството, за да се справи с кибератаката, която за известен период наруши голяма част от функционалностите, сред които основни като изплащане на пенсии и пощенската услуга. По думите му дружеството няма право на безплатен облак, тъй като не е администрация.

На изслушването стана известно, че са загубени бекъпите на всички информационни системи, като на този етап не изглежда, че има капацитет за възстановяване на данните и е вероятно те да бъдат въвеждани ръчно. Васил Величков, съветник на Константинова, посочи, че част от данните съществуват в други системи, например при доставчици на комунални услуги, което е позволило част от услугите да тръгнат веднага. Той повтори, че в деня на атаката - 16 април, до 16.30 ч. е обсъждано от създадения кризисен щаб дали да се спрат всички сървъри, а още в 11 ч. той е дал насоки да се спре тока на data центъра, което е могло да предотврати голяма част от загубите на информация. Новото ръководство на "Български пощи" е започнало проверка по случая с ангажимента, ако има виновни, те да бъдат наказани.

Освободеният Деян Дънешки заяви, че атака от такова естество никога не се е случвала, а тази година е било предвидено да се смени част от остарялата техника. Смята, че част от информацията в медиите за нея е една от причините за пробива. След атаката хакер не се е свързвал, за да иска откуп.