Единадесет години бяха нужни на България, за да изпрати в историята брейди облигациите. В четвъртък правителството ще изкупи последните книжа от този вид, които все още се търгуват на международните пазари. Вече само историците ще се занимават с онова лято на 1994 г., когато в резиденция "Бояна" беше подписан договорът с частните кредитори на България от Лондонския клуб - за намаляване и разсрочване на дълга на държавата ни и за трансформирането му в три вида брейди облигации.

На 28 юли е датата на поредното лихвено плащане, а споразумението с кредиторите дава право на страната ни да плати по номинал книжата, останали в обращение. Така от пазара ще бъдат изтеглени и последният вид брейди облигации - FLIRB, след сделките за DISC и IAB .

Погасяване на част от брейдитата беше направено още от правителството на Иван Костов на свободния пазар на цена (според Иван Костов) от по 75-76 цента за един долар. В началото на 2002 г. правителството на НДСВ обяви най-мащабната сделка по външния дълг на България от 1994 г. дотогава, която предвиждаше замяната на трите вида брейди облигации срещу глобални еврооблигации, деноминирани в долари и в евро. Сделката за дълга всъщност беше на две вълни, като втората операция завърши в края на септември 2002г.

Преструктурирането трябваше да замени около една четвърт от българските брейдита. Тогава анализатори коментираха, че по този начин България постигна редица цели - цялостното намаляване на дълга, удължаване на кривата на еврото до 11 години, удължи дюрацията на облигациите с две и половина години.

Замяната помогна и за обръщане на деноминираните предимно в долари задължения в евро, което се отчита от някои специалисти като положителен ефект предвид факта, че повечето валутни приходи на България са в евро. Трябва да се отчете обаче, че след това еврото скочи до рекордни стойности спрямо долара, което оскъпи обслужването на българския външен дълг. Един от най-големите противници на сделката с външния дълг беше номинираният за нов финансов министър Пламен Орешарски.

Скъсването с брейдитата започна в момент, когато на тях вече не се гледаше с добро око на международните финансови пазари. Малко след сделките на България (които станаха известни дълговите суапове) Мексико и Полша обявиха, че ще ликвидират окончателно брейди облигациите. По-късно към страните, които се ориентираха към обратно изкупуване или предсрочно погасяване, се присъединиха Венецуела и други страни от Латинска Америка. Към момента, на пазара освен последния вид български брейдита има подобни ценни книжа и на Аржентина, Бразилия, Перу, Полша, Русия и Венецуела.

Първата сделка

или по-точно обратно изкупуване на български брейдита, от последната вълна с тези инструменти излезе под прожекторите в края на март 2004 година. Тогава сред инвестиционната общност беше разпространен доклад на Тим Аш, специалист по развиващи се пазари в "Беър Стърнс". Според него българското правителство обмисляло да изкупи дългови книжа от вида DISCs (обезпечени облигации с отстъпка), тъй като включват клауза в договорите за допълнителни лихвени плащания, свързани с брутния вътрешен продукт на страната.

Тези брейди облигации наистина имат клауза, която предвижда завишаване на лихвения процент по тях. Условието за това е брутният вътрешен продукт (БВП) на България да стигне 125% от БВП за 1993 г. (годината, предшестваща преструктурирането на българския външен дълг по схемата на бившия финансов министър на САЩ Брейди) в доларово изражение. Когато това се случи, лихвите по облигациите се повишават с половината от постигнатия годишния темп на икономически растеж. Това означава, че ако БВП нарасне например с 5%, лихвите по книжата от типа DISCs ще се увеличат с 2.5 процентни пункта спрямо досегашните си нива от малко под 2%. На пазара обаче липсваше яснота дали към момента на анализа на Аш България вече дължи по-високи лихви.

За да разреши въпроса, финансовото министерство нае престижната адвокатска кантора "Уайт енд Кейс", която излезе със становище, че България със сигурност не дължи по-високи лихвени плащания по брейди облигациите от типа DISCs. Яснотата дойде от едно от приложенията към споразумението за емитиране на DISC-овете, където ясно е казано, че такива лихви се дължат при ръст от 125% на брутния вътрешен продукт (БВП) на България спрямо този за 1993 г. в левове и в постоянни цени. За да не се рискува (според Тим Аш и тази граница щеше да падне през 2005 г.), правителството взе решение да използва опцията си за предсрочно погасяване на брейди облигациите от типа DISCs по номинална стойност на 28 юли 2004 г. Тогава бяха погасени облигации общо за 679.3 млн. долара. Сделката не беше изненада за инвеститорите, тъй като средствата във фискалния резерв (който може да се използва само за плащане на външен дълг) бяха повече от достатъчни. Освен това погасяването на DISC-овете доведе и до освобождаване от задължителното обезпечение на облигациите, което е под формата на американски 30-годишни правителствени облигации. Пламен Орешарски, който беше един от противниците на някои от мерките по активно управление на дълга, също заяви, че операцията не е най-лошият вариант именно заради освобождаването на обезпечението.

В резултат на сделката ще се спестят бъдещи лихвени плащания до падежа през 2024 г. с общ размер около 1 млрд. лв., заяви при обявяването й бившият зам. финансов министър Красимир Катев.

В края на 2004 година след успеха на сделката с DISC облигациите, която доведе до спестяване на лихвени плащания, получаване на инвестиционен кредитен рейтинг и значително намаление както на външния дълг, така и на отношението външен дълг към БВП, България упражни правото си на погасяване преди падежа на облигациитe за неплатени лихви (IAB). Това до известна степен беше

изненада за пазара

тъй като се очакваше подобна операция, но за FLIRB книжата, които бяха по-скъпи за обслужване. Сделката с IAB доведе до намаление на държавният дълг с над 930 млн. долара. Тогава Катев посочи, че предплащането се налага и от факта, че през 2007 и 2008 г. част от главницата на IAB облигациите се амортизира и трябва да бъде изплатена на кредиторите. Това ще доведе до общо 4 плащания (по едно на всеки шест месеца) на главницата по този вид дълг с по 6 на сто от сумата. През 2007 г. има и други големи по обем плащания на държавни задължения към МВФ, както и на първата ни емисия еврооблигации, така че идеята сега да се погасят IAB-овете изглежда разумна.

След като България остана само с един вид брейдита, все повече специалисти (включително ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд) се обявиха за подобна сделка и с FLIRB-овете. Обратното погасяване беше оповестено само два дни след последните парламентарни избори, като то засягаше ценни книжа с номинал 607.64 млн. долара. Последната сделка ще спести на страната лихвени плащания от около 200 млн. лв., обясни Милен Велчев при сделката.

-------------

Какво са брейди облигациите

Брейди облигациите (Brady Bonds) са държавни ценни книжа. Те се издават от държави в замяна на задълженията им към търговски и частни кредитори от Лондонския клуб. Името им идва от американския финансов министър Никълъс Брейди, който пръв урежда външния дълг на Мексико по този начин през 1990 г. България издаде през 1994 г. три вида брейди облигации на обща номинална стойност 5.1 млрд. долара:

Облигации с първоначално намалени лихвени плащания, или Front Loaded Interest Reduction Bonds (FLIRBs).

Обща номинална стойност: 1.658 млрд. долара с номинал 250 хил. долара всяка.

Дата на издаване: 28 юли 1994 г.

Дата на падеж: 28 юли 2012 г.

Лихва: плаща се на шестмесечие. Започва от 2% годишно, като след осмата си година (2002 г.) нараства на LIBOR +13/16% и става плаваща.

Главница: Изплаща се на 21 равни шестмесечни вноски. Изплащането започва от 29 юли 2002 г.

Облигации с отстъпка, или Discount Bonds (DISCs)

Обща номинална стойност: 1.850 млрд. долара с номинал 250 хил. долара всяка.

Дата на издаване: 28 юли 1994 г.

Дата на падежа: 28 юли 2024 г.

Лихва: плаща се на шестмесечие и е плаваща. Равна е на LIBOR + 13/16%.

Главница: Изплаща се наведнъж на датата на падежа.

Обезпечение: лихвите и главниците са гарантирани с държавни ценни книжа на САЩ.

Облигации, заменили просрочените лихви или Interest Arrears Bonds (IABs)

Обща номинална стойност: 1.611 млрд. долара с номинал 250 хил. долара всяка.

Дата на издаване: 28 юли 1994 г.

Дата на падежа: 28 юли 2011 г.

Лихва: Плаща се на шестмесечие и е плаваща. Равна е на LIBOR

+13/16%.

Главница: изплащането започва след седемгодишен гратисен период. Следва плащане на 21 шестмесечни вноски, като първата е на 30 юли 2001 г.