На 1 юни от 18.30 ч. в зала "Райко Алексиев" на Съюза на българските художници ще се открие изложбата "Лична история на изкуството" с рисунки и живопис на Греди Асса.

По време на откриването ще бъде представена и книгата на именития български художник "Деца на въображението".

Греди Асса е роден в Плевен през 1954. За 40-те години на изложбената му дейност той е автор в над 100 самостоятелни и общи изложби в България и чужбина. Сред тях са участията в 54-ото Венецианско биенале (2011), в 24-ото и 26-ото Биенале на графичните изкуства (Любляна), във 2-ото и в 4-ото Биенале на изкуствата (Пекин).

Негови творби са собственост на музеи, галерии и частни колекции: НХГ, СГХГ, Музей "Петер Лудвиг" (Кьолн), Колекция на д-р Петер Лудвиг (Аахен), Музей за европейско изкуство (Кларенс - Ню Йорк), Музей на паметта за холокоста (Вашингтон), Музей за еврейско изкуство (Виена) и др. Греди Асса живее и работи в София. Професор в Националната художествена академия. Член на СБХ от 1985.

Безкрайно съм му благодарен за проникновения текст, който той написа въз основа на множеството рисунки, които му показах преди две години. Този текст ме стимулира не само в работата по изложбата - разработването на идеята прерасна в написване на книга със заглавието на изложбата", сподели Греди Асса.

В предговорът към книгата "Деца на въображението" проф. Тилие пише: "При Греди Асса историята на изкуството е съзвездие от бляскави творци и творби, които той свързва така, както ние в летните нощи прокарваме зрителни линии между отделните звезди.

Той е построил и подредил пантеон, който не е леден гроб, нито мавзолей, изпълнен с мрак и тишина. Пантеонът му е живо място. Там всичко вибрира, танцува, блещука като в Калдеровите "Мобили": висящи метални листа се наслагват, като че ли се натрупват, почти се докосват и се застъпват, но никога не се сблъскват.

Защото за Греди Асса, в чието творчество има много живот, жизнеността на изкуството - на миналото, настоящето и бъдещето - не подлежи на съмнение. Децата, които художникът свързва с някои творби на свои колеги (Бранкузи, Шагал, Баскиа, Гилбърт и Джордж, Хокни или Папазов), отиват по-далече от конвенционалната представа за плодовития и творческия артист, те въплъщават обновителната надежда."

Самият художник добавя, че рисунките му са посветени на една малка част от авторите, които във времето се е опитвал да разгадае, било като художествено поведение или като морал.