Българският културен център "Иван Михайлов" в Битоля е бил подпален
Рано тази сутрин е бил подпален културният център "Иван Михайлов" в град Битоля, Северна Македония, съобщава БГНЕС.
"Очакваме всички компетентни институции в най-кратки срокове да разкрият извършителите на този вандалски акт", коментират от културния център "Иван Михайлов". Те очакват "виновниците да понесат цялата отговорност за случилото се".
Министерството на външните работи на Северна Македония остро осъжда акта на умишлен палеж, посочват от ведомството, цитирани от Би Ти Ви.
"Тази вандалска атака е поредното доказателство, че има много участници, които са против напредъка в отношенията между Северна Македония и България и нашето общо европейско бъдеще", се казва в позицията.
През април българска делегация, включваща премиера Кирил Петков, външния министър Теодора Генчовска, вицепрезидента Илияна Йотова и бившия първи дипломат Екатерина Захариев, посети страната и откри центъра.
Изборът на име на клуба предизвика гневни реакции сред македонския политически елит, включително от страна на президента Стево Пендаровски, който заяви, че "да се именува културен обект на лице, което е доказан сътрудник на фашисткия режим от Втората световна война", не помага за сближаването между София и Скопие.
Политическият анализатор Благойче Атанасовски стигна дори по-далеч с твърдение, че откриването на клуба е режисирано от руско-сръбските тайни служби в София и Скопие.
Иван (Ванчо) Михайлов се приема в македонския официален дискурс - а следователно и в македонското общество - много различно в сравнение с българското.
Дълги години той ръководи Вътрешната македонска революционна организация (първоначалното значение на ВМРО), наследник на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1918 г. е поканен от Тодор Александров като личен секретар в задграничното представителство на ВМОРО в София. Някои историци го свързват с убийството на Александров.
Под негово ръководство започват въоръжени нападения срещу полицейски участъци и военни обекти, мостове, жп линии и други. В края на 20-те и началото 30-те години организацията изпада в постоянни междуособици, забранена е след деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и Михайлов се оказва в изгнание, живее в Истанбул и Загреб, не се връща в България, след като е амнистиран по времето на фашисткото управление.
Взаимодействието му с нацистките сили, на които България се превръща в съюзник, в годините, когато България администрира (според официалния дискурс в София) или окупира (според официалния дискурс в Скопие) Вардарска Македония, често се разглежда като патриот в България и фашист - западно от границата.