Договорената още при съставянето на управляващата коалиция актуализация на бюджета не предвижда обявените тогава реформи в страната, по детайлите на които до юни трябваше да работят групи, сформирани от представителите на отделните партии. Това се вижда от проекта на актуализацията, който коалицията е обсъждала в петък и с който "Дневник" разполага.

В проекта са заложени обявените неотдавна антикризисни мерки, сред които повишените помощи за отглеждане на дете, актуализация на пенсиите, но също и повишаване на тавана на дълга.

Договореният в коалицията срок за приемане на мерките е още тази седмица ресорната комисия в парламента да обсъди проекта на първо четене, а идната - в пленарната зала. По план е скъсен срокът за предложения между първо и второ четене, а целта е проектът да е изцяло приет до 27 юни, за да може социалните плащания да бъдат възможни от 1 юли.

В мотивите на проекта е записан растеж на икономиката от 2.9% до 150.949 млрд. лв. - влошена прогноза спрямо тази, при която бе приет бюджетът за тази година, заради войната в Украйна. Заетите се очаква да се увеличат с 1.7% като отчасти това ще се дължи и на включването на бежанци в пазара на труда. Така безработицата за годината се очаква да е 4.5%.

Инфлацията в края на 2022 г. ще достигне средногодишно 11.6% като водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 23.9% на годишна база през декември, е записано в мотивите на проекта. Както вече обяви финансовият министър Асен Василев дефицитът се запазва на равнището си от 4.1% от БВП.

В проекта се предвижда общо приходите да бъдат 58.9 млрд. лв. (1.65 млрд. лв. повече), а разходите достигат 65 млрд. лв. (малко над 43% от БВП на страната). Те нарастват с 2 млрд. лв. заради антикризисните мерки.

Към края на годината се очаква данъчните приходи да достигнат 30.7 млрд. лв. или спрямо отчета за 2021 г. с 12.3%. Причината за по-слабия ръст спрямо този на инфлацията е, че променените очаквания за основни параметри в макрорамката водят до ръст на приходите от данъци с 945.2 млн. лв. спрямо разчетите в действащия бюджет, но в същото време антикризисните мерки (оценени на 2.1 млрд. лв.) водят до загуба на приходи за 597.7 млн. лв. Така нетният ефект от промяната в макрорамката и ефектите от антикризисните мерки е увеличение на данъчни приходи за годината от 347.5 млн. лв.

С антикризисните мерки правителството залага 0% ДДС върху хляба, намаление на ставката от 20% на 9% върху газа и парното, намаляване на акциза върху тока и газа.

В проекта за актуализация на държавното обществено осигуряване е записано ,че всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2021 г., се осъвременяват с 10 на сто. Към така получената сума се добавят т. нар. ковид добавки от 60 лв. Те ще бъдат включени в размера на пенсиите, отпуснати през първите 6 месеца на годината, както и на тези след 1 юли. Минималният размер на пенсията за стаж и възраст се вдига от 370 лв. на 467 лв. (увеличение от 26.2 на сто), максималният размер на получаваните една или повече пенсии се увеличава от 1500 лв. на 2 хил. лв. (увеличение от 33.3 на сто).

От 1 октомври 2022 г. максималният размер на пенсиите се вдига от 2 хил. на 3400 лв. Пенсиите за трудова дейност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2021 г. се преизчисляват, като средномесечният

осигурителен доход за страната, от който е отпусната пенсията, се умножи по

индивидуалния коефициент.

При невъзможност за пълно компенсиране на вноса на енергийни суровини от Руската федерация с такъв от алтернативни източници ще има нарушения в производствените процеси както в страната, така и в основни търговски партньори, което може да се отрази в ограничен износ, влошени финансови резултати на фирмите, увеличаване на безработицата, по-ниска инвестиционна активност, пише още в мотивите на доклада.

Напомня се, че липсата на суровини ще формира по-големи от очакваните ефекти върху цените, ще ограничи разполагаемия доход и допълнително ще намали потреблението.

Предвидено е държавните газови дружества "Булгаргаз" и "Булгартансгаз" да вземат държавно гарантирани заеми за общо 532 млн. евро. Газовият доставчик ще вземе 150 млн. евро, за да осигури алтернативни на руските количества, а "Булгартрансгаз" - 382 млн. евро, които ще се използват за три проекта - разширението на хранилището в Чирен, газовата връзка със Сърбия и за да си изпълни задълженията по европейска директива за условията за достъп до газопреносни мрежи.

Един от въпросите, който често се използва за атаки от опозицията в лицето на ГЕРБ, е поемането на нов дълг. След като в действащия бюджет бе заложен таван от 7.3 млрд. лв. нов дълг за годината, сега с проекта за актуализация се предвижда той да нарасне до 10.3 млрд. лв. Посочва се, че допълнително набраните средства ще послужат за рефинансиране на предстоящи плащания през първото тримесечие на 2023 г. по падежиращи държавни облигации на международните финансови пазари. Другото обяснение е, че следваната консервативна стратегия при управлението на държавния дълг предполага адаптиране на емисионната политика към променената среда на финансовите пазари, проявяваща се силно след март 2022 г. и намерението на централните банки да започнат да вдигат лихвите. "В тази обстановка по-ранното "излизане на пазара" и осъществяването на предварително финансиране на падежиращ дълг, би спестило бъдещи разходи по обслужването на държавния дълг", се посочва в доклада към проекта.

Така максималният размер на държавния дълг към края на годината ще достигне 38.5 млрд. лв., или 25.6% от БВП.