Поредна интересна среща между един от най-влиятелните артисти на испанската визуална сцена, Ориол Виланова, и един от българските куратори с най-ярък почерк, Десислава Димова, е подготвил за публиката Институтът за съвременно изкуство в София.

Изложбата е озаглавена "Нови модели" и е третата експозиция, част от проекта "Суперпозиции 2/Заплитане 2022", който предизвиква визуални артисти и куратори от Европа да заработят за първи път заедно. Тя ще бъде открита на 16 юни от 18.00 до 20.00 ч. в присъствието на самите Виланова и Димова в галерията на бул. "Васил Левски" 134 (вход откъм ул. "Екзарх Йосиф").

В кураторския си текст към изложбата тя пише още: "Ориол Виланова изследва музея именно като такъв знак на времето и светогледа ни, като се фокусира най-вече върху исторически и художествени музеи. Художникът обаче отмества вниманието си от стойността на самите музейни обекти (както знаем, музеят е често основен фактор за потвърждаването или създаването на ценността на даден предмет), и вместо това се "разсейва" в странични или просто утилитарни елементи от музейната система за излагане и разпространение."

Такива са например картичките, репродуциращи обекти от музейните колекции. Виланова ги купува не от музеите, а от битпазарите в различни градове. Така той проследява тяхното "вторично" разпространение (изпращани именно като картички), "смърт" (изхвърлянето им от първоначална употреба) и последващо рециклиране в нов ценностен ред - не като образ на исторически артефакт, а като исторически артефакти сами по себе си.

В изложбата е представен друг такъв елемент от системата на музейната изложба - изложбените витрини. "Нови модели" е част от продължаващ проект, в който художникът заема витрини от различни музеи в градовете, където представя работата си, за да ги покаже като експонати в изложбата. Абсолютно празни, без индикация за произход и история, витрините се превръщат в артефакти, сякаш очакващи своята интерпретация, датировка, класифициране и защо не потенциално музеифициране.

Без специфична намеса или селекция от страна на художника, витрините в изложбата в София представляват моментна снимка на историята и политиката на музеите в града. От използваните материали и дизайн, през избора на специфичен маниер на видимост, до практическата наличност (или не) на свободни витрини, или пък реакцията на музейната управа на запитването на автора - витрините са колкото произведения, толкова и "улики" за скрития разказ на музея. Празните им обеми обръщат погледа навън, към историята, хората и случайностите, които ги заобикалят.