Докато в парламента в София се разгарят спорове, поставящи под въпрос преговорната позиция на България със Северна Македония от последната половин година, на половин час път със самолет (и 15 пъти повече - с кола) Западните Балкани, Европа и САЩ се срещат, за да разговарят на нивото, нужно на всеки желаещ да се решат проблемите на региона.

На Prespa Forum Dialogue, разбира се, няма да се решат проблемите на Балканите. Създадената едва миналата година платформа обаче е подходяща среща за разговори и взаимодействие между хората, в чиито ръце е съдбата на региона, както от Запада, така и от Балканите.

Организираният от външното министрество в Скопие форум описва целта си като "вдъхновяване и насърчаване на добросъседските отношения и сътрудничеството", където да се обменят идеи за възможни решения на непреодолените двустранни въпроси. Всичко това се прави с мисъл за "укрепване на стабилността на Западните Балкани" и "проектиране на положителен образ на региона в контекса на европейската интеграция и на международно ниво".

За всяка държава създаването на форум като този е въпрос на престиж. В Гърция се утвърди икономическият в Делфи. В София тази година имена от региона и Западна Европа успя да събере организираният от АЛДЕ "ЕС среща Балканите" през април, но той не бе под патронажа на българска институция.

Подобно на миналата година, и тази интересът към събитието от Европа и САЩ е сериозен.

Тук са председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, президентите на Словения, Косово, Черна гора и Хърватия (Борут Пахор, Вьоса Османи, Мило Джуканович и Зоран Миланович) и премиерите на Сърбия и Косово, Ана Бърнабич и Албин Курти. Черногорският министър-председател Дритан Абазович бе потвърдил участие, но до снощи бе в Киев заедно с албанския си колета Еди Рама за среща с украинския президент Володимир Зеленски.

Македонският премиер Димитър Ковачевски се отказа от подобна визита предвид важния форум в родината му.

Има редица външни министри: например хърватския Гордан Гърлич Радман, австрийския Александер Шаленберг, босненския Бисера Туркович, турския Мевлют Чавушоглу, полския Збигнев Рау, гръцкия Никос Дендиас и други. Кабинетите на други държави са представени на по-ниско ниво, Европейската комисия пък - от отговарящия в нея за разширяването Оливер Вархеи.

Присъстват и няколко от пратениците на Запада за проблемите в региона - Габриел Ескобар (САЩ), Стюърт Пийч (Великобритания), Мануел Зарацин (Германия), Йоханес Айгнер (Австрия) и този на ЕС Мирослав Лайчак. Участват или присъстват и представители на ООН, НАТО, Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и други.

Това е само част от списъка с потвърдени участници.

От македонска страна присъстват президентът Стево Пендаровски и повечето водещи фигури в правителството - начело с премиера Димитър Ковачевски, външния министър Буяр Османи, домакин на събитието, вицепремиерите Артан Груби (политическа система и междуетнически отношения), Фатмир Битичи (икономически въпроси и инвестиции) и Боян Маричич (вицепремиер за европейски въпроси) и вътрешния министър Оливер Спасовски.

В събитието влизат различни панели, включително с гостите на най-високо ниво.

Османи няколко пъти ще говори пред медиите, така ще започне и програмата.

След това ще има сесии за зеления дневен ред на Западните Балкани, сесия за откриване на дебати с участниците на високо ниво - какво следва за Западните Балкани след войната. Ще има среща на специалните пратеници на западните държави и ЕС за Западните Балкани, обсъждания за европейската сигурност, значението на жените в управлението, преминаване през трудни периоди като сегашния и какво очаква следващите поколения.

По-важна от формалните дискусии може да е възможността за неформално общуване между участниците, както в предвидените за това обсъждания, така и в кулоарите.

Миналата година събитието се превърна в трибуна за международни лидери, които искаха да изразят отношението си към последните събития на Балканите, а това включваше и спора между България и Северна Македония.