Марто

Нямаше ни най-малко намерение да изкарва вечерта си с Кати в мисли за това, но докато отиваше към срещата, Марто си спомни за първата си любов. Даяна трябваше да е виновна: тя в стаята, нажежена до червено в обятията на онова момче; когато Марто надникна през открехнатата врата, сякаш че зад нея видя себе си и своята първа приятелка. Дружаха за кратко, после свалката стана бързо на един купон, но още преди да притисне устни в нейните, знаеше, че е специална.

Точно затова, когато тя му отвърна, усещането беше върховно, опиянение от победа, много по-силно от въздействието на който и да е алкохол. Обичаха се много и съвсем не по детски наивно, макар детето още да надничаше и в двама им. Първият им път беше в къщата на баба му, в Обретеник. Марто я заведе да я представи на старицата, която остана много доволна. Хубаво, възпитано девойче, забелязала бе веднага бабата, малко ѝ хлопа сутиенът, бе добавила после в ухото на Марто.

Тя ги нагости богато, даже твърде богато, черпи ги с ракия, а като се смрачи, усмихна се хитро и слезе на долния етаж, че си лягала рано. Горе имаше просторна стая с три легла, в която Марто, майка му и баща му спяха заедно, щом се отбиеха на посещение. Рядко се събираха всички, защото баща му не се разбираше съвсем с майка си.

Силен характер беше тя, а той - чепат. Марто никога нямаше да забрави киселата физиономия на баща си, с която наблюдаваше сина си и неговата първа приятелка, и подметнатата веднъж-дваж пиянска реплика: ти ще видиш. Сякаш нямаше друг път освен пътя надолу; сякаш да намериш щастие с партньора си, бе свят, изграден от най-крехкия материал, този на мечтите, и само един повей на реалността бе достатъчен, за да го срине. Може да видя, може и да не видя, опърничаво отговаряше Марто, влюбен до полуда, надяващ се, ако не вярващ, че съдбата му няма да повтори бащината.

Та в оная уютна ракиена вечер на село, след като баба му заспа, Марто придърпа хубавата си приятелка на най-близкото легло и двамата си направиха сефтето. Позорно беше и прекрасно едновременно. Никой не знаеше какво прави и понеже не съзнаваха колко са зле, обожествяваха момента. Двамата говореха за всичко, рядко се караха и съградиха стотици интимни мостове, които прекосяваха, за да си ходят на гости в душата.

Така усещаше нещата Марто, вземаше книги от библиотеката на майка си, четеше за любовта и за мъжеството, после впечатляваше момичето си с наученото. Първата им година се търкулна неусетно и повлече след себе си още няколко хубави месеца. Вече навсякъде ги знаеха като двойка, когато при една от ежедневните им разходки из Русе, на слизане по "Волов", есента се превърна в зима. Внезапна суграшица смрачи небето и Марто се обърна към своето момиче, за да се спаси от неприятното усещане, за да намери внезапна опора.

Потърси в него златистите частици на любовта, за които не бе проверявал от известно време насам. Помисли си, че ако си бяха заминали, е щял да усети; да се продъни, да угасне и край - пустотата на баща му да го обгърне завинаги. Не се случи нищо такова, беше си там и тлееше, просто си съществуваше. Живееше си и тя си беше с него, и нещата бяха добре през повечето време и зле за кратко, както в една хубава връзка. Тогава само за миг, дори по-малко, за кратка частица от мига, за едно съвсем микроскопично проблясване получи всичко, което бе очаквал от подобна загуба - почувства се беден, изгубен, напълно празен и без надежда.

После това отмина и съществуването продължи както допреди тази възможно най-малка частица от мига. Първоначално умът му остана безразличен към загубата, но душата тутакси я почувства. По-късно осъзна, че оная вечер вече бе изгубил любовта, и тогава започна търсенето на удоволствия. Промъкна се съвсем естествено под аплодисментите на възрастта: сладките шестнайсет, и седемнайсет, и осемнайсет, а сега и деветнайсет

Вълната от удоволствия освободи Марто от много илюзии, направи живота му не лесен, но ясен и сега Марто се опълчваше на всяка илюзия, заплашваща да го превземе. Приемаше любов, но илюзията не приемаше. Затова бе толкова важно да се види с Кати, за да превърне нещата в истина. Истината не можеше да го нарани, само илюзията можеше.

Марто не чака дълго на уговореното място, преди Кати да се появи. Ето го момичето с палтото, този път велурено: с тъмни устни, подчертани скули и изрисувани очи - маска на жена, която те подтикваше да търсиш усърдно скритото зад грима дяволче.

- Не съм закъсняла - готова беше да се обзаложи Кати и извади от джоба си някакво телефонно бижу с екран, заемащ почти цялата лицева страна на апарата. - Ето - демонстрира му часа, изписан на дисплея.

- Нищо не съм казал. Само стоя и се радвам, че Бени не е с теб.

- Ейиии, забравих - тя зацъка с език.

- Хайде. - Марто застана рамо до рамо с нея и я поведе.

- Няма ли тук да влизаме - посочи с кимване нощния клуб от снимките Кати, - вече знаем къде им е складът с алкохола.

- Не, не ми се забива отсега в дискотека.

- Да не искаш да си говорим? - Тя сбръчка лице, имитирайки погнуса, а Марто опита да си спомни кога за последно бе излизал на среща, още повече пък за да си говори. Но тъкмо в това се състоеше реалността на отношенията, да се опознаете, да се взирате достатъчно дълго един в друг, за да се изпари дори последната капчица фантазия.

- Давай, искам.

- Какво да давам?

- Говори.

- Е, какво значи "говори"? Питай ме - дрезгаво рече Кати и се изхили гърлено, почти като покашляне.

- Добре - съгласи се Марто. Щеше да му е по-лесно, ако беше пил повече от бирата на учениците в квартирата. - Модел или актриса?

- Повече ангажименти имам като модел, но киното ми е по-интересно. Пò се виждам там, аз и като малка постоянно нещо разигравах, нещо все събирах децата и им казвах: ти ще си този, ти ще си онзи, ти кажи това, ти онова, аз така ще отговоря

- Демек си ги командорила от малка.

- Да, и това. От дете бях такъв маркуч, всички деца в блока бяха по-ниски и трябваше да ме слушат. - Тя извади цигара, а Марто се сети, че още не си е купил запалка за такива случаи. - В училище обаче се обърнаха срещу мен и почнаха да ми викат жираф. Нямаше как да ги строявам после.

- Ау, мило. - Миризмата на цигарения дим не му беше неприятна, но усети задух, който не му се понрави. Ето, Кати вече правеше нещо, с което го смущаваше, нова капка в пълнокръвния ѝ образ. - А как стана модел, как те намериха? Като по филмите - няк'ъв те видя на спирката на автобуса и ти предложи?

- Глупости! Беше в метрото.

Марто прихна. Отговорът ѝ бе толкова намясто, че се съмняваше да ѝ е хрумнал на момента. Колко ли пъти е водила подобен разговор? Пред колко ли мъже бе разкривала от себе си? Колко от тях бяха по-добри от Марто, по-амбициозни, по-богати, с подреден живот, живот, който знаеха накъде да водят

Тънките кални улички бързо ги отведоха до остъклен бар близо до Манджа Стрийт. На ъгъла ги посрещна бездомно куче, едро, с петниста жълтеникава козина. Спотайваше се в мрака и Марто пристъпи напред, за да се увери, че животното не е враждебно. Първоначално то изръмжа, но след като огледа двамата младежи, помаха с опашка.

- Ей, душичка! - Кати подаде смело ръка и кучето поднесе големия си влажен нос към пръстите ѝ, към ноктите с върхове, блестящи като снежинки заради френския маникюр. Сега животното изглеждаше напълно питомно, склони глава и на драго сърце се остави да бъде погалено. Кати го помилва с няколко дълги, плавни движения, тръгващи от темето и стигащи чак до опашката - точно тогава животното потрепваше, сякаш аха да излае, да се ядоса, ала не, оставаше мирно и благо и накрая се излегна и съвсем се предаде пред нежността.

Кати го почеса зад ухото финално и то затвори очи, а когато тя отдръпна ръка, кучето я изгледа, жадно за още внимание. - Добро момче, ходи да дебнеш за дюнери - заръча му Кати и погледна към Манджа Стрийт. То размаха опашка с нова енергия и като че наистина щеше да се насочи към яденето, но след кратко колебание избра да си лежи на земята.

- Не е гладно - предположи Марто, - любов иска.

- Щях да го нацелувам, ако знаех, че няма да прихвана някоя мизерия.

- Най-много тения. Да си развиеш вътрешен живот.

- Аз съм ходила два пъти на църква, погрижила съм се за вътрешния живот. Дай да пием сега.

Марто ѝ отвори вратата на остъкленото заведение и двамата се настаниха на бара.