1. Достойнството не идва от поста. Никола Минчев има качества на голям български държавник, дано станем свидетели как те се проявяват. Това е голямата новина днес - не свалянето, а появата на един потенциално голям български държавник.

2. Изненадан съм, че някой се изненадва от поведението на Трифонов. Трифонов има два ейдоса, които не може да примири: от една страна, хъшът, борецът за истина и справедливост, който е против всяка власт и живее постоянно оттатък границата; от друга, шоуменът, закотвен в центъра на всеки един екран - квинтесенция на модерната власт. Трифонов сигурно ще сглоби правителство и ще разглоби сам - от екрана. Защото разломът и тягата към разглобяване са всъщност дълбоко в него.

3. Политиката, разбирана като разговор (дебат, спор, надвикване) за общото благо, отново се случва, при това с голяма обществена енергия. Пораства ново поколение граждани, което няма да чете за демокрацията, а ще трябва да си я спечели. Борбата за почтен обществен ред никога не спира. Участието ни в нея е единственият път да се идентифицираме - и ние, и децата ни, с живота си в страната. Не знам някой някога да ни е обещавал, че злото ще умре лесно. Затова и няма място за вайкане ала Борисов - колко лош бил хаосът и какво следва.

4. Какво следва? Следват отново протести, избори, може би една част от българския народ ще се сблъска челно с деструктивния си фантазъм, след което ще се върне обратно в реалността. Ще се върне в реалността, защото гневът на тази част от българския народ не е толкова материален, колкото емоционален. Някой да им признае, че са прави - това искат избирателите на "Възраждане", а не да ходят до Русия. Следва да се намери път към тези хора, които през гнева си и безумните си лозунги настояват за признание.

5. На Доган, Трифонов и пр. отломки от 90-те им предстои онова, което и на Путин. Нарича се умиране. Хората сме крайни - остаряваме, боледуваме и умираме. Идват години, в които Доган, Трифонов и отломките от 90-те просто няма да ги има.