Казусът с пътищата: как може да няма престъпления, пък да има незаконни строежи
Председателят на регионалната комисия в Народното събрание Настимир Ананиев ("Продължаваме промяната") зададе въпроса "как може да няма престъпления, пък да има незаконни строежи" по време на изслушване в комисията във връзка с договорите на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на пътищата в периода 2018-2021 г. (по време на третото управление на Бойко Борисов), както и за доклада на междуведомствената работна група между Министерството на финансите (МФ) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) за тези договори, в който доклад се стига до заключението, че около 80% от извършените дейности от пътностроителните фирми по договорите за ТРП са основни ремонти, възложени без обществени поръчки, без одобрени инвестиционни проекти, без надзор, актове и гаранция.
Регионалният министър в оставка Гроздан Караджов, който е в правителството от квотота на "Има такъв народ", отговори на Ананиев, че незаконните строежи били нарушения, а не престъпления и "ако ви насоча към покрайнините на всеки голям град, ще видите много незаконни строежи". Ананиев отбеляза за незаконните строежи, че става дума за това, че някой не си е свършил работата, а Караджов се съгласи, че това били административни нарушения.
"В този доклад никъде не се третира въпросът за престъпления, а това нещо беше чуто при представянето му, никъде не се говори за прокуратура, но за да бъдем наясно кой от коя страна на барикадата е, съм дал доклада на прокуратурата", повтори Караджов и допълни, че целта на доклада е била да подпомогне разплитането на въпросите за договорите за ТРП и за натрупаните задължения по тях, като по думите му работната група ясно показала, че дефицитът от 3.1 млрд. лева бил заварен от предишното управление.
При представянето на доклада на междуведомствената работна група в сряда финансовият министър Асен Василев обяви, работната група е преценила, че раздаването на близо 2.5 млрд. лв. на пътни фирми за прикрито възлагане на строителство на пътища, оформяно документално като договори за ТРП, при управлението на ГЕРБ представлява съставомерно деяние по смисъла на Наказателния кодекс, като Василев уточни, че докладът ще бъде изпратен на прокуратурата, а също така за нарушенията ще бъдат сезирани Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Докладът ще бъде предаден и на Народното събрание.
Караджов увери, че регионалната комисия, премиерът и финансовият министър са били постоянно държани в течение на процеса. "Наясно сме, че става дума за законно проведени процедури по Закона за обществените поръчки (ЗОП) и за законно сключени договори. Ние не оспорваме и не казваме, че това са незаконни договори, става дума, че са направени възлагания над позволения от закона размер и са направени строежи в рамките на иначе текущите ремонти", повтори отдавнашната си позиция той.
По думите на Караджов въпросът с дефицита в бюджета на МРРБ се поставял по единствен начин, а именно - откъде да се отреже. Той се аргументира с решението на Народното събрание от 20 април за разплащането на 1.2 млрд. лв. с пътните фирми за извършени от тях дейности, където е разписано, че парите за фирмите са от бюджета на министерството за тази година, като досега са изплатени на пътните фирми 656 млн. лв. Караджов подметна и за обещания, които са давани неписмено за актуализиране на бюджета съобразно това решение.
"Трябва да избираме между двете злини - фирмите спират да работят и лошо за държавата или продължават да работят, но ние не им плащаме", настоя регионалният министър в оставка. Допълни, че няма да се направят парични трансфери към общините за техни проекти за пътища и ВиК обекти, както беше предвидено, защото по думите му това обещание било поето само на ниво "политическо говорене на коалицията".
Караджов е обезпокоен от това, че няма средства по автомагистрала "Хемус" и се очертавала спиране на работата, а освен това за тази магистрала вече имало задължения от 120 млн. лева с тенденция до края на година да стигнат почти до 1 млрд. лв. Той е обезпокоен и за скоростния път Видин - Ботевград. "Опасявам се, че вече сме влезли в кризисна ситуация", заяви той и изтъкна, че е трудно да се каже какво ще се случи с довършването на 278-те обекта, също по решението на Народното събрание от 20 април, за които дейностите са за около 1.2 млрд. лева. "Ако фирмите продължат да работят, ще питат къде са тези пари в бюджета и как ще ни плащате, а ако не работят също е лошо", коментира Караджов.
От своя страна председателят на Управителния съвет на Българската браншова камара (ББК) "Пътища" Стефан Чайков", който също участва в изслушването, каза, обръщайки се към Караджов, че нямало никакъв шанс да бъдат завършени тези близо 280 пътни участъка, които трябва да бъдат завършени съгласно решението на парламента. "Нали не си представяте, че държавна институция ще излезе с доклад, в който 80 процента от дейностите са незаконни, защото се твърди, че са основен ремонт, как очаквате ние да продължим да работим, дори оставям настрана факта, че няма нито една стотинка в бюджета. Ние да не сме малоумни, утре да ни арестуват", подчерта Чайков. Напомни, че по закон, когато един обект е незаконен, той трябва да спре незабавно и да се възстанови в предишното му състояние.
Повтори позицията си от вчерашната пресконференция на ББК "Пътища", че между първо и второ четене на актуализацията на бюджета имало възможност да се потърсят допълнителни средства, като посочи, че по перо "капиталови разходи" има 8.4 млрд. лева, а изпълнението за полугодието е около 10 процента. Пари имало и по капиталовите разходи от 1.1 млрд. лв. на АПИ поради подобно съотношение на изпълнението им. "Значи пари има, търси се политическа воля и грижа поне за живота и здравето на хората, ако такава няма към фирмите, в които по линия на доставките са включени над 150 000 български граждани", заключи Чайков.
В отговор на въпрос на Настимир Ананиев Чайков заяви, че досега не е видял от нито един упълномощен държавен орган да е констатирал нередност в дейността на пътностроителните фирми и те не били организирана престъпна група. "На базата на спорни тълкувания на нормативната уредба да се обричат на гибел десетки български фирми - не го разбирам", допълни Чайков.
От своя страна заместник-министърът на регионалното развитие Явор Пенчев уточни, че междуведомствената работна група е работила по задания, а не по сертификати за извършена дейност. Някои от тези задания се изпълнявали и към момента и щели да бъдат завършени до посочения в решението на Народното събрание срок - 30 септември.
Началникът на ДНСК Лиляна Петрова от своя страна обяви, че е назначила проверка на данните, изнесени в доклада на работната група. Проверката на ДНСК щяла да бъде извършвана по документи и на място във всеки един от обектите, посочени в доклада на работната група, уточни Петрова и допълни, че в указателно писмо на ДНСК от януари е дадено становище какво е основен и текущ ремонт. Тя не се ангажира със срок на проверката, защото ставало дума за "огромен обем от информация и множество проверки на място, които трябва да се извършат", а ДНСК от няколко години била с намален състав.
В отговор на уточняващ въпрос на Настимир Ананиев, Петрова каза, че ДНСК е проверявала пътища, но допълни, че функциите на дирекцията са доста "размити" и освен с обекти първа, втора и трета категория, имала и "несвойствени функции", което в някаква степен възпрепятствало основната ѝ дейност.
По темата за технологията на пътните ремонти - студено рециклиране и начин на полагане, Петрова каза, че ще се потърсят становища на инженери по пътно строителство, включително и на специалисти от УАСГ.
Явор Пенчев посочи, че в проверяването на ремонтите са включени такива, които са правени чрез студено рециклиране и заключенията на работната група са, че тази технология представлява незаконен строеж. "Дали това е така, доколкото разбирам представители на научната общност имат различно мнение", коментира Пенчев и допълни, че по този въпрос щели да се изискат становища от ДНСК, като уточни, че основните детайли били свързани с това дали се засяга конструкцията на пътя, дали се променя неговата характеристика или не.
Вчера Чайков обяви от името на пътностроителните фирми, че ще изчакат крайния срок 30 юни, когато според решението на Народното събрание от 20 април трябва да се приключи с разплащането на 1.2 млрд. лв. за извършени от тях дейности по ТРП на пътищата. До тази дата трябва да се приеме актуализацията на бюджета, след което пътностроителните фирми ще заведат искове към държавата за пропуснати ползи, които по техни оценки са между 150 и 200 млн. лева.