- В концепцията ми са очертани основните проблеми, чието разрешаване стои на дневен ред. Те са еднакви за цялото съдийско съсловие и това се потвърди от срещите ми с колегите в страната.

Срочното приключване на конкурсните процедури е сред приоритетните и има значение за нормалното провеждане на кадровата политика на всеки съд, както и за обезпечаване качественото и срочно правораздаване. Незаетите щатни бройки в съдилищата доведоха до често прилагане института на командироването, който от такъв за решаване на кадровия проблем по

изключение се превърна в практика.

Друг съществен въпрос, чието разглеждане ще се прехвърли върху новия състав на Висшия съдебен съвет, е този за индивидуалната натовареност на съдията и общата на съда, което за обществото е важно в контекста на цялостното провеждане на реформата на съдебната карта. Сегашният ВСС стартира процедури по обединяване/закриване на няколко съда от различни апелативни райони и започна обществено обсъждане с участие на всички заинтересовани. Споделените мнения обаче не са еднозначни, което означава, че не всички относими критерии са отчетени в дълбочина.

Процесите в съдебната власт са динамични, което предполага актуализация в реално време

на факторите, които оказват влияние върху вземането на решения за съдебната карта. Това е въпрос, по който оперативността в действията на съвета трябва да отстъпи пред задълбочения анализ на всички гледни точки, за да не се ограничи достъпът до правосъдие на гражданите.

Изключително важна тема е и тази за дигитализацията на процесите в правораздаването. Съдилищата все още не са ресурсно и технически обезпечени. Има какво да се работи по структурата на делата в електронна среда, така че за заинтересованите участници в съдебните производства да бъде удобен и лесен достъпът до съдържанието на електронното дело.

И не на последно място по значение - комуникацията. Когато вътре в системата тя не е основана на необходимата диалогичност, прозрачност и отчетност, то какви сигнали даваме към гражданското общество и каква очакваме да бъде оценката и доверието в съда?

Редно е Висшият съдебен съвет да има адекватната отчетност. Но това не означава само да се попълни поредната статистическа форма, а да бъде съобщено какво е постигнато по всички важни теми за правосъдието, какво е планирано да се промени по години и в какви срокове. Тоест да има една добре структурирана работна програма. И нещо, което ми е липсвало досега в комуникацията между ВСС и магистратите - създаването на платформа за оценка работата на кадровия орган по зададени критерии. По този начин в реално време тези, на които сме гласували доверие, ще бъдат наясно с мнението на колегите по всички въпроси, които ги вълнуват, както и как се оценява качеството на работа на съвета.

Има много въпроси, които чакат разрешение твърде дълго време. И за да се

ускорят процесите, отправих призив към сегашния състав на съвета да отчете

пред новите членове какво е свършено до момента, какво предстои, респективно проблемни въпроси. Може да звучи пожелателно, но е напълно възможно да се случи с помощта на експертите от администрацията на ВСС. Това би минимизирало оптимално времето за навлизане на новите членове в същината на работата.

- Независимостта е усещане, вътрешен стремеж към свобода и справедливост, при зачитане на закона, които всеки магистрат за мен следва да носи в себе си. ВСС трябва да реагира своевременно и решително на всяка индикация за натиск, заплахи и други непозволени влияния - вътрешни или външни за съдебната система. Трябва да се разпишат ясни стъпки за реакция при случаи на посегателства срещу независимостта на отделните магистрати, както и на

съдебните институции. Особено остро стои този проблем например когато опитите за дискредитиране са в хода на висящо съдебно производство. В подобни моменти инициативата на ВСС е изключително важна, за да даде ясен сигнал на обществото, че такива вмешателства са недопустими. Позицията е необходимо да бъде добре аргументирана, както и поднесена обективно и достъпно.

Възможно е подобни опити за натиск да се дължат и на недостатъчна информация в обществото за функционирането и основните принципи, на които се подчинява съдебната власт. В тази връзка стартирането на образователната програма на ВСС за изграждане на правна култура у подрастващите е един добър подход за разясняване на процесите по правораздаване. Това е определящо и за формиране на нагласа на обществото, основана на ценности.

- Уважавам свободния избор на всеки да следва професионалния си път и не мисля, че е работа на когото и да е да мотивира някого да се кандидатира за ръководна позиция в органите на съдебна власт. Би следвало да подкрепяме всеки магистрат, който е доказал на практика своите професионални качества, демонстрирал е воля и енергия да развива себе си и системата към по-добро.

Специално за административни ръководители бих гласувала доверие на хора с организационни умения, достатъчно стаж и добро познаване на работната среда. Вярвам на колеги, които са открити в отношенията, при които мисленето предхожда действията, имат не просто добре звучащи идеи, а са ги реализирали. Съдиите са високообразовани и отговорни. ВСС трябва да

приеме дневния ред, който начертаха магистратите в страната, и да работи за изпълнението му. Именно това би стимулирало подходящите колеги да се кандидатират за ръководители в съдебната система.

- По време на предизборната ми кампания като кандидат за член на ВСС от квотата на съдиите успях да организирам и проведа срещи със съдиите в почти цялата страна, които бяха изключително полезни за мен. Това, което установих като сериозен проблем, е масова демотивация на колегите, дължаща се на липсата на прозрачност и предвидимост в кадровата политика на Висшия съдебен съвет, свързана най-вече с неприключване на обявените конкурси за повишаване и несвоевременно обявяване на конкурси в съдебната система. В резултат на което се наблюдава кадрови застой, който неминуемо демотивира колегите да участват не само в дейности, свързани с организацията на работата в съдилищата, а често и за полагане на усилия за подобряване на собствената си правораздавателна дейност или да търсят нови предизвикателства.

- Считам, че въпросът/проблемът за независимостта в работата на всеки един съдия и като цяло на съда е особено актуален в периоди на икономически и политически кризи. Отстояването на независимостта на съдебната власт е конституционно задължение на Висшия съдебен съвет, но неговото осъществяване в значителна степен се предопределя от неговите членове. Ето

защо съставът на съвета трябва да е попълнен не само от юристи с високи професионални и нравствени качества, както повелява законът, но най-вече от членове, чиято мисия е да защитават независимостта на съдиите и да подпомагат активно дейността на съдилищата в тази насока.

Висшият съдебен съвет трябва да осигури такава работна среда, при която съдилищата да са

ангажирани със съществената си дейност - правораздавателната. Защото, за да може съдията да правораздава справедливо и в съответствие със законите и вътрешното си убеждение, са му необходими базовите условия на независимостта, а именно:

- стабилен статут и достойно възнаграждение;

- предвидимост в кариерното израстване при ясни и обективни критерии за това;

Ето защо и в тази насока съм набелязала усилията, към които смятам, че следва да бъде насочена дейността на ВСС през следващия му мандат.

- На първо място и ръководейки се от принципа за предвидимост и прозрачност при вземане на всяко едно решение, намирам, че всеки избор на административен ръководител следва да бъде извършен при ясни правила и обективни критерии в открита процедура, в която да се изслушат кандидатите.

Единственият начин да се мотивират да участват в конкурсите за административни ръководители магистрати с авторитет сред колегите си, с доказана компетентност и почтеност е да се спазват установените критерии и да се следват установените правила при избора на административни ръководители.

От друга страна, изключително важно е Висшият съдебен съвет като орган, който определя състава и организацията на работата на съдилищата и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, да подпомага административните ръководители при решаването на важни организационни въпроси по отношение създаване и утвърждаване на такава организация на работа в съдилищата, отговаряща на необходимостта на всеки един орган на съдебната власт в съответствие с насоките, които административният му ръководител е избрал да следва при кандидатстването му за съответната ръководна позиция. Каква по-добра мотивация от това да получиш признание от колегите си не само за това, че си успял да идентифицираш проблемите в

съда, но и да ги разрешиш.

С това е свързана и моята лична мотивация да приема предложението на колегите си да бъда номинирана за член на ВСС - предстоят ми още повече от 20 години работа като съдия и ако бъда избрана за член на ВСС и успея да разреша поне един от набелязаните проблеми в работата на съдилищата, ще допринеса за подобряване на собствената си работа като съдия и занапред.