Дешифриране на поведението във връзката

- Само от две седмици излизам с този мъж и вече се чувствам ужасно от мисълта, че не ме намира за достатъчно привлекателна, и постоянно се чудя дали ще се обади! Знам, че за пореден път ще се сбъднат страховете ми, че не съм достатъчно добра, и ще съсипя поредната си възможност за връзка!

- Какво не ми е наред? Аз съм интелигентен, добре изглеждащ мъж с успешна кариера. Имам да предложа немалко. Излизал съм с няколко невероятни жени, но неминуемо след няколко седмици губя интерес и започвам да се чувствам като в капан. Не би трябвало да е толкова трудно да намеря някого, с когото да си паснем.

- Със съпруга ми сме женени от години и въпреки това се чувствам напълно сама. Той никога не е можел да обсъжда емоциите си или да разговаря за връзката ни, но нещата започнаха да се влошават още повече. Почти всяка вечер стои до късно на работа, а през уикендите или е на голф с приятели, или гледа спорт по телевизията. Просто няма нещо, което да ни държи заедно. Може би ще е по-добре да остана сама.

Всеки от тези проблеми е страшно болезнен и докосва най-сък­ровеното в живота на човека. А в същото време нито едно обяснение или решение не върши работа. Всеки случай е уникален и индивидуален; всеки води началото си от безкраен брой възможни първопричини. Дешифрирането им би наложило да се опознаят в дълбочина всички замесени.

Миналото, предишните връзки и типът личност са само няколко от линиите, които един терапевт би проследил. Или поне това е, на което нас като клинични изследователи на психичното здраве са ни учили и в което сме вярвали, докато не направихме едно ново откритие, което ни даде ясно обяснение и на трите проблема, описани по-горе, а и на много други. Тази книга е за историята на това откритие и какво последва след него.Достатъчна ли е любовта?

Преди няколко години близката ми приятелка Тамара започна да излиза с нов мъж:

За първи път забелязах Грег, когато минах покрай него, докато седеше в едно външно преддверие на сграда по Гринич авеню. Беше страшно симпатичен и се почувствах поласкана, че ме забеляза. След няколко дни излязохме на вечеря заедно с още няколко души и не можех да устоя на блясъка от вълнението в очите му, докато ме гледаше.

Но най-съблазнителни бяха думите му и скритото в тях обещание, че ще бъдем заедно. Обещание, че няма да бъда сама. Говореше ми неща като: "Тамара, не е нужно да си стоиш сама вкъщи, ела да работиш у нас!", "Можеш да ми се обаждаш винаги когато поискаш." В тези думи имаше утеха: утехата, че си принадлежите с някого, че не си сам на този свят. Но ако бях слушала внимателно, лесно щях да доловя друго послание, което противоречеше на това обещание; послание, от което става ясно, че Грег се страхува от прекалената близост и не се чувства удобно да се обвързва. Той няколко пъти спомена, че никога не е имал сериозна връзка, че по някаква причина винаги се е изморявал от приятелките си и е изпитвал нуждата да продължи напред.

Въпреки че осъзнавах, че тези противоречия могат да се превърнат в проблем, към този момент не знаех как да направя правилната преценка. Всичко, по което се ръководех, беше всеобщото схващане, с което много от нас са израснали: схващането, че любовта превъзмогва всичко. И така, аз позволих на любовта да ме завладее. Нищо не беше по-важно за мен от това да бъда с него. А в същото време другите послания продължаваха да потвърждават неспособността му да се обвързва.

Аз ги игнорирах, уверена, че с мен нещата ще бъдат различни. Разбира се, грешах. Колкото по-близки ставахме, толкова по-непоследователни бяха посланията му и всичко започна да се разпада; започна да твърди, че е прекалено зает, за да се видим една или друга вечер. Понякога твърдеше, че цялата му работна седмица е била "луда", и питаше дали не можем да се виждаме само през уикенда. Аз се съгласявах, макар че дълбоко в себе си чувствах, че нещо не е наред, но какво точно?

Оттогава насетне постоянно бях тревожна. Постоянно се чудех къде е и станах свръхчувствителна към всичко, което съдържаше и следа от намек, че иска да скъса с мен. Но докато поведението на Грег даваше предостатъчно доказателства за неговото неудовлетворение, начинът, по който ме отблъскваше, беше изпълнен с достатъчно обич и извинения, за да ме спре да скъсам с него.

След известно време възходите и паденията започнаха да си вземат своето и вече не успявах да контролирам емоциите си. Не знаех какво да правя и въпреки че бях напълно наясно какво става, избягвах да се уговарям с приятели, за да съм на разположение, в случай че той се обади. Напълно изгубих интерес към всичко, което беше важно за мен. Не след дълго тази връзка не можа да издържи на напрежението и скоро всичко приключи.

Като нейни приятели отначало бяхме щастливи, че Тамара излиза с някого, който я вълнува, но с течение на връзката им започнахме все повече да се притесняваме от това, че постоянно мислеше за Грег. Жизнеността ѝ отстъпи място на тревожност и несигурност. През по-голямата част от времето или чакаше той да ѝ се обади, или беше прекалено загрижена и ангажирана с връзката им, за да може да се наслади на времето, прекарано с нас, както беше преди.

Стана ясно, че и работата ѝ страда, и тя изрази притеснение, че може да я загуби. Винаги сме смятали Тамара за всестранно развита, издръжлива личност и започнахме да се чудим дали не сме грешали в преценката си за силата, която притежава. Въпреки че беше наясно с неспособността на Грег да поддържа сериозна връзка и това, че е непредвидим, и дори осъзнаваше, че вероятно би била по-щастлива без него, тя не можеше да събере сили да го напусне.