Промяната и съдебната реформа изглежда приключват, преди да се състоят
Коментарът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието е на "Дневник".
Напоследък целенасочено сдържам споделянето на мнение, а и изобщо изразяваането на отношение, към сегашната обществена и политическа действителност в България. Защото все по-малко виждам смисъл в това, защото намирам, че публичната комуникацията във фейсбук все повече девалвира думите. А след нея остава все по-малко съдържание и стойност в публичната комуникация.
Има две събития от последните дни, които обаче ме карат да изляза от фейсбук постите, които съм си наложил. Падането на управлението на промяната, ако можем да го наречем така. И резултатите от изборите за квотата на съдиите във Висшия съдебен съвет. Двете събития очертават изключително тревожна тенденция в развитието на България.
Сведена до няколко думи: промяната и съдебната реформа изглежда приключват, преди да се състоят.
След всички усилия за реформиране на системата на правосъдие от 20 години насам и за гарантиране на реално върховенство на правото, особено през последните седем години и след като съдебната реформа се превърна в главен и основен сюжет на обществения и политическия живот, вчера преките избори за членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на съдиите приключиха с избора на 6-има кандидати, които изцяло отразяват сегашното статкуво и състояние на съдебната система, и по един или друг начин са завършен израз на всичко, което ВСС прави и не прави през този и предните му мандати. Завършен израз на всички проблеми, които има съдебната власт. При преки избори, в които могат да участват всички съдии. Несменяеми до навършване на пенсионна възраст...
След 9 години граждански протести, сред три поредни парламентарни избора в една година, в които търсихме как да затворим страницата на ерата "Борисов" и да преодолеем всички проблеми, които я характеризират, след всички героични и титанични заклинания за промяна, по всичко изглежда, че се отправяме към нови избори, освен, ако политическите носители на промяната не искат ритуално да се самоубият и да убият колкото ни е останала надежда, че България може да бъде нормална европейска държава.
Гражданската подрекпа в София за каузата на промяната в дните, около падането на кабинета "Петков", не трябва да ни заблуждават, че перспективите в тези избори са добри. Не са добри. Изобщо не са добри. Най-малкото, защото докато се опитваме да откриваме за кой ли път топлата вода и колелото, отсреща стоят много добре организирани, планомерни, ефективни и безскрупулни играчи, които се възползват от всички слабости, които имаме. Перспективите изобщо не са добри, ако тази част от българското общество, която определяме като демократична общност, се яви разделена и противопоставена на предсрочни избори. И искрено се надявам, че резултатите от изборите за квотата на съдиите във ВСС ще ни помогнат да осмислим тази реалност...
In fine, осмисляйки ситуацията, в която се намираме, бива нaй-накрая да забележим, че не се намираме в поредния епизод от обичайния и дълбоко опротивял ни политически сериал. В страната се развива най-опасната тенденция от 1990 година насам, която заплашва да срине всичко добро, колкото и недостатъчно да е то, което постигнахме за тези 33 години от падането на комунистическия режим.
На политическата сцена има формация, която открито проповядва унищожаване на демокрацията и установяване на тоталитарен тип режим с изпращане на хора в лагери и уранови мини. Завършено банално зло. И дотук никой нищо не прави, за да реагира адекватно на тази заплаха. Нито в политически, нито в правоохранителен или правораздавателен план. Макар тази политическа програма да е открита заявка за унищожаване на установения демократичен порядък и редица форми на отстояването ѝ да са откровени престъпления.
Имаме открита политическа оферта за нова национална катастрофа, която се приема от все повече граждани, доведени до политическо умопомрачение от разлагането на публичната среда от масова корупция, от разпада на публичната система поради корупция и некомпетентност, от налагането на всепроникващо унищожително чувство за липса на добро и справедливост в начина, по който тече животът в България.
Искрено се надявам, че егото, тънките сметки, чувството за изключителност, пожелателното мислене, политическата неопитност или наивитет на един или друг протагонист на каузата за европейска България, няма да ни попречат да осъзнаем, че се намираме на ръба на пропастта. И че, ако не се консолидираме и не хвърлим всички сили и средства, за да отстоим тази европейска България, която твърдим, че е наша обща кауза, за тези години от историята на страната ни след време ще се пишат тъжни, много тъжни страници.