Суверенно право на всяка страна е да решава колко сътрудници може да има в представителствата на нейна територия от друга държава. Реципрочност в броя на българските дипломати в чуждата страна и чуждестранните в България може да бъде самостоятелно основание за решение. Това коментира пред "Дневник" бившият дипломат Стефан Тафров, помолен да обясни процедурата, по която се обявяват за нежелани служители в представителствата на други държави в България.

Вчера, 28 юни, премиерът в оставка Кирил Петков съобщи, че 70 дипломати от различни представителства на Русия у нас са предупредени да напуснат страната до 24 ч. на 3 юли.

Освен реципрочност основание може да бъде и дейност, несъвместима с Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

Процедурата се осъществява само с писмени документи.

Процедурата започва с "нотифициране" на съответната държава чрез посланика й. Това означава да бъде извикан посланикът в Министерството на външните работи и там му се връчва нотата като писмен документ. Може и чрез куриер да бъде отнесена в съответното посолство. В конкретния случай посланик Митрофанова се е явила в МВнР и е получила вербалната нота от зам.-министър Ирена Димитрова.

обясни Стефан Тафров.

В случая с руските дипломати са посочени две основания за обявяването им за нежелани: първото - че персоналът на задграничните представителства трябва да се поддържа в разумни и нормални рамки, предвид настоящото състояние на двустранните отношения. В малка държава като България не е логично да се поддържа огромен персонал от РФ. И второ, че заради осъществяването от руски служители на дейност, окачествявана от съответните институции като заплаха за националната сигурност, те са обявени за нежелани.

Заедно с вербалната нота се връчва и списъкът с лицата и датата, на която трябва да напуснат страната.