"Не сме компютри": Без албанците България няма да разбере македонците
Мъжът иска още една чаша вода с кафето. Обръща се към сервитьора в заведението на метри от магистралата, стигаща до родния му Гостивар, на майчиния си език, който от известно време фактически е официален редом с македонския. Общността му е най-голямата "част от народ" в македонската конституция, където скоро може да се озоват и българите. Учил е повече за партизани като Сава Ковачевич, оатколкото например за албанците в османската империя. "Още си уча историята", разказва; не крие, че е патил от югославската.
Нито той, нито голяма част от сънародниците му обаче разбират България в исканията, с които тя блокира пътя на родината му към Европейския съюз - или поне не начина, по който София го направи.
"Идентичността е личностно чувство: или я имаш, или я нямаш", разказва за "Дневник" Алберт Муслиу, изпълнителен директор на Агенцията за демократични инициативи в Гостивар. "Можеш да я сменяш, но доброволно, както става в САЩ. Османците например векове наред искат да асимилират принудително албанците: не могат. Насила приближаване не става. Американската хегемония не успя с армията, а с "Кока-Кола", "Левис", интернет, "Гугъл" и "Епъл". По-лесно се приема. А на силата се реагира с отпор."
Думите му олицетворяват отношението, изразявано най-малкото публично от представители на албанците в Северна Македония. Те не са "трета страна" в спора между българи и македонци, защото развръзката пряко определя съдбата им. А с политическото си представителство те не са просто пасивни наблюдатели, защото са между една четвърт и една трета от македонското население.
Част от исканията на България са спор за миналото на малко над половината жители на страната - македонците са малко над 54 на сто от пребиваващите в нея и над 58, ако се включат емигриралите. От останалите групи албанците са най-голямата - съответно 24% или малко под 30%. Защо обаче в тази голяма общност, чиято нагласа България не взема предвид, отношението към подобни кризи не е еднозначно, а може да бъде определящо?
Трудни отношения
Албански и македонски представители влизат в спорове в последно време заради станалото известно като "френско" предложение за спора София-Скопие. Преди дни се стигна и до публична размяна на реплики между външния министър Буяр Османи и бившия депутат от ВМРО-ДПМНЕ (и директор на комуникациите ѝ) Илия Димовски за това дали албанците биха приели отстъпки от идентичността, свързани със Скендербег (дали е сърбин) или със знака за равенство между албанците в Албания и Македония или Черна гора.
Османи отказа да дели "македонци" и "албанци"; отговараше от позицията на лидер, който иска "да гарантира хората, селата, фолклорът песните да останат македонски етнически и никой да не оспорва".
Звучи като послание от министър албанец за всички македонци. А невинаги е било така.
Албанец става външен министър за пръв път през 2020 г. (преди това има албанско участие в различни кабинети, но на по-ниско ниво). През 80-те, покрай напрежението в Косово, и югославските власти затягат правилата. Докато в комунистическа България се сменят имена като Хасан, в югославска Македония те остават позволени. Забранени са обаче Албан, Саранда или други "националистически". Не се позволяват някои песни. Ограничават се помощите за семейства с над две деца (за да спре албанският демографски прираст). Училищата водят асимилационна политика.
Независима Македония, иначе единствена отделила се мирно от Югославия, превръща македонския в единствен официален език, а в обтегнатите отношения със съседна Гърция и несигурност в тези с България акцентът в политиката и образованието е върху етническата идентичност. Албански сили провеждат символичен референдум за обособяване на северозападни територии, за да покажат, че се чувстват дискриминирани въпреки ангажимента за междуетнически диалог. Кулминацията е в конфликта между македонските сили и Освободителната народна армия (ОНА), водена от Али Ахмети (свързван и с носещата същата абревиатура, УЧК/UÇK на албански, Армия за освобождение на Косово), който едва не прераства в гражданска война. Ахмети е сред подписалите Охридското рамково споразумение от 2001 г., което отваря пътя за мултиетническа Македония, с права за по-малките общности, с конституцията, в която би могла да намери място и България.
"Албанците сами си изработиха правата", казва Муслиу. Македонците, от своя страна, достигнаха до разбирането, че двете общности ще трябва да работят заедно.
В Македония живеем с две истини от 2001 г.: за македонската страна армията бе защитник, за албанската това бе Армията за национално освобождение. Всеки си прави политика и няма проблем. Двете истини не се сблъскват. И Германия и Франция живеят с две истини днес от 1945 г. и няма проблем.
Оттогава не едно правителство рекламира Северна Македония като пример за етническо съжителство (въпреки някои сътресения). Зад този мир, етническия модел, се крие общата цел на албанците (свързваща ги и с тези съседните, населени с албанци, държави): някой ден всички да са заедно в ЕС.
Две лица
Тази ключова цел бе усетена и в думите на лидера на водещата опозиционна албанска партия "Алианс на албанците" Зиядин Села. Преди осем месеца той опита да свали правителството, като обедини сили с ВМРО-ДПМНЕ. Тази седмица обяви, че подкрепя "френското" предложение, в името на "стабилността": не застана зад опозицията, с която иначе често е съгласен, а се солидаризира с албанската партия на власт, първа подкрепила предложението.
Отношението към ЕС рязко отличава албанците и македонци. "Докато за пръв път при етническите македонци поддръжката за ЕС е под 50%, при етническите албанци и всички освен сърбите е много голяма", казва Димитър Николовски, изпълнителен директор на "Евротинк" (повече от разговора му с "Дневник" четете тук), за последното направено от организацията му проучване на нагласите. Според него при албанците е по-голяма склонността да се направи компромис с България, защото са по-малко лично засегнати. "Но се вижда, че политическите партии на албанците поне декларативно показват солидарност. Ако гледаме спорове в социалните мрежи, има и други позиции, например: защо ние, албанците, да страдаме заради вас? Защо и Албания да страда?"
Поне един представител на споменатите политически партии изрази пред "Дневник" тази позиция, макар недвусмислено да зае страната на родната си Северна Македонеия. "Ние, албанците, сме косвена щета и не можем да се интегрираме в ЕС, защото македонците и българите имат един спор", каза в Гостивар Арта Биляли Зендели, депутат от водещата албанска партия (и коалиционен партньор), Демократичния съюз за интеграция (ДУИ), оглавявана именно от споменатия Али Ахмети.
Според събеседник на "Дневник" от академичните среди, който обаче поради заемана длъжност не желае да коментира публично, албанците разбират положението на македонците, макар и да съзнават, че не спорът препречва пътя им към ЕС. "Не можем да изискваме от македонците нещо, което ние не бихме отстъпили", обяснява.
Гражданин съм на Северна Македония, македонците са ми близки и каквото решение вземат като съграждани, ще го приема. Не приемам на никого, нито дори на съгражданите си, да ми казват как да се чувствам.
"Ние се солидаризираме с македонските си съграждани ни никога не сме спорели за нищо, без оглед дали става дума за история, език или култура", каза самият Ахмети по-рано тази година.
В Скопие много албанци действително показват солидарност с родината си. В Северна Македония "Дневник" не попадна миналия месец на албанци, симпатизиращи на България в спора, но според медийни публикации има такива: например заради натрупали се чувства от времето, когато отношенията между македонци и албанци бяха по-сложни и в медиите в Скопие пишеха за "албанци национализъм", а за албанците се говореше като за "шиптари" (обидно извън оригиналния контекст, в който "шиптар" буквално значи "албански").
Ако разбирам любовта към албанщината с омраза към македонщината, не е правилно. Аз не чувствам, че идентичността ми е уязвима. Но с македонците идентичността заради злободневни политики е лесно уязвима. Затова подходът преди три години трябваше да е по-мек. Не се налага идентичност, когато вече си възрастен. Не сме компютри, да ни рестартирате.
Според Муслиу напрежение като македонско-българското около културния център "Иван Михайлов" в Битоля говори за незряла идентичност, ако се сравнява с положението на албанците. В родния му Гостивар голям площад се нарича "Маршал Тито", главната улица - JHA ("Югославска народна армия"). "Албанците не бяха влюбени в Тито, но не полудяха. А с JHA воюваха. Не може да въздигаш символите като държавна политика: показваш несигурност в себе си."
"Ако не бяхме влезли в НАТО, държавата щеше да имплодира"
"Албанците гарантират, че нашата държава ще се държи нормално", продължава; тук има предвид по-скоро политиците, отколкото обществото. "Албанците са корективът на правителството. Ние нямаме интерес от лошите отношения с България. Неестествено е да няма коридор Дуръс-Бургас (маршрута на т.нар. Коридор №8 - повече за него четете тук). Имаме интерес от сътрудничеството изток-запад. Физически би трябвало да пътувам до София и Тирана за час и половина, а сега пътувам четири часа до Софие и три и половина - до Тирана."
Отношението на албанците в спора с Гърция и този с България не може да се сравнява. Тогава от страна на албанския блок имаше силен натиск върху властта да приеме компромис. Сега политиците декларират солидарност. Защо? Различно е, смята Муслиу. Албанците можеха да приемат въпроса за името, докато не започна да вреди на колективния интерес: всички албанци от четирите държави с такива общности - в ЕС и НАТО.
"През 90-те години македонските политици се занимаваха с това кой е по-голям патриот, но това не ни вредеше. Когато с антиквизацията това стана част от държавната политика, започна да ни вреди и албанците се включиха, защото имаше проблем", казва Муслиу. Той вероятно има предвид и решението на ДУИ като водеща албанска партия да не направи коалиция с най-голямата партия след изборите от 2016 г., ВМРО-ДПМНЕ (с която бе коалиционен партньор), а да избере СДСМ, насред политическа криза, спорове с албанската платформа и безредици, останали по-късно в историята като "Кървавия четвъртък". Новото мнозинство поведе страната си напред: и към договор с България, и към споразумението за името с Гърция, и с това - към НАТО (а както става все по-вероятно, и към ЕС).
Ако Заев не беше подписал Преспанския договор, ако не бяхме влезли в НАТО, държавата щеше да имплодира. Интересът на албанците е ясен. Ако искахме Велика Албания, щяхме да сме направили "Република Албанска", като Република Сръбска в Босна. Интересът ни е друг е ясен: колективната ни цел е да сме заедно в съюзите, в НАТО и ЕС.
А в целта е трудно да се усъмни човек: последното проучване на "Евротинк", за което говори и Николовски, показа, че 90% от албанците са "за" влизане в ЕС.
И все пак, да се говори за етническа имплозия? "Да, интересите щяха да се раздвоят." А може ли забавеното еврочленство да причини същата криза? "Не. Защото от едната страна исканията (на България - бел ред) са нерационални", продължава Муслиу. "Сблъсквали сме се с тенденции на отричане на идентичност: гледаме на тях по друг начин. Да говориш, че Александър Македонски е античен македонец, е неистина. С македонците в спора с България маожем само да се солидаризираме."
И източникът на "Дневник" от академичните среди настоява, че има разлика. Името е нещо, което трябваше да решат всички заедно, и албанците не можеха да си позволят да не са на масата. В случая с България, напротив, за албанците не е трудно да се солидаризират със съгражданите си: знаят какво е да ти налагат конкретен прочит на историята, да злоупотребяват с правата ти и да се опитват да посегнат на идентичността ти.
"Името е едно, езикът - друго. Името засяга всички ни. Ние всички решаваме как да се казва държавата, в която живеем." а как нарича езика си, решава всяка общност, продължава събеседникът.
Голямата "част от народ"
Муслиу не говори по темата само от позицията на македонски албанец, а и на македонски гражданин. Според него, който и да опитва да убеди македонците, че ветото от София е продукт само на политически сметки, "това не е толкова лесно, когато излиза сериозен държавен представител от България и каже: Ти не съществуваш."
Има и друг, системен проблем: "Нашият мозък 45 години бе привикнал да функционира по логиката север-юг. Та ние бяхме една държава със Сърбия, а и в нея се живееше добре. На изток такива връзки нямаше, беше забранено."
Към това българската страна, като по-голям брат, трябва да подходи по друг начин, вместо да помага на Сърбия, продължава експертът. "Не е нормално: българската страна трябва да е като по-стария брат, не може да очакваш някой на 10 години да е по-внимателен от човек на 30."
Албанците гарантираха, че от македонската власт няма да има непремерени изяви към България, смята той. Признава, че за разлика от политиците в Северна Македония, които бяха "крайно внимателни" в коментарите си за България (вероятно от думите му има няколко изключения), "обществото ни не беше". Не смята коментарите с омраза в мрежите или запалените знамена за израз на всеобща омраза: има и политически провокации, но "дали някои не правеха така, за да се похвалят у дома? Но наш политик като вашите министри нямаше."
Македония никога не може да стане един от главните играчи в региона, а България може. Но България сама се простреля в крака. Геополитика се прави там, където имаш влияние. България трябва да се замисли какво става с нея - от изгравяща звезда да падне на второ място след Сърбия. Трябва службите ви да поработят, да видят кой прави услуга на Вучич.
Това, което Муслиу не казва, но не е трудно да се заключи от думите му: България не може повече да си позволи да мисли за Северна Македония само като държава на македонците. Напротив: албанците са не просто незаобиколим фактор, с който София трябва да се съобразява, нито само най-голямата "част от народ" в съседната страна: в Скопие заради модела на управление винаги има голяма албанска партия на власт.