"Мечта по Южния кръст" (откъс)
"Години наред мечтаех да зърна Южния кръст, а когато това се случи, забравих да вдигна глава към небето. Нима мечтата губи сила, когато я постигнеш? Не знам, но съм сигурен, че тя може да се роди тук, под родното небе, и да те дърпа към далечни страни, за да срещнеш себе си при срещата с непознатото", казва известният пътешественик Симеон Идакиев.
Създател е на близо 500 филма, заснети в над 120 страни на петте континента. Автор е на повече от десет книги, последните две - "Омагьосаните острови" и "От Олимп до Тибет", са издадени от издателство "Вакон". От 2014 г. e член на Кралското географско дружество на Великобритания.
Сега излиза книгата му "Мечта по Южния кръст". Издателство "Вакон" предостави откъс от нея.
СИНГАПУР
И историята може да има корени. Коледа в тропика. Тук (не) е разрешено всичко. Угарка срещу 500 долара. Наказание с компютър. Зелка, равностойна на телефонен апарат. Земя, която се внася. "Разглезените" клиенти. Свине и екология. Техника, която... работи. Икономия без необходимост. Яйце, варено цяла минута повече. Професионалистът може да мине и през езиковата бариера. Грешна е само бланката. Нова година по риза. Барбекюто си е най-обикновена скара. Вкусът на небето и миризмата на ада. Тигрова мас, превърната в кич. Чайнатаун. Покани за "здравен център". Бръснарници, в които не можеш да се обръснеш. Добри новини
Слизането от самолета приличаше на влизане в сауна, само че с дрехи. И то въпреки настъпването на дъждовния, уж по-хладен сезон. Всички българи, с които се срещнах по-късно тук, твърдяха единодушно, че след няколко месеца горещината и влагата превръщат Сингапур в истински ад, което не беше трудно за вярване. Според мен и сега си беше достатъчно топло.
Като видя багажа ми, струпан с мъка на две колички, митничарят се почеса нерешително по главата и повика началника си. Очаквах неприятности, но като обясних на последния, че съм телевизионен журналист, той само махна с ръка - "Влизайте!".
Сингапур е безвизова зона. Всеки има право да остане тук до две седмици без каквито и да било формалности, но за това ще стане дума по-нататък.
Сингапур ме омая и погълна. Ще ми позволите да се спра и на някои исторически и географски забележителности, защото за да разберем Сингапур днес без тях, би било, ако не невъзможно, то поне достатъчно трудно. А пък аз ще обещая по-нататък все по-рядко да си намирам "патерици" в историята, макар че за мен тя е твърде интересна.
Представете си територия от едва 600 кв. километра, което е просто нищожна площ за една държава. При това освен остров Сингапур тя обхваща още 57 по-малки островчета.
Въпреки размерите си този град-остров-държава е своеобразен феномен и има с какво да привлече нашето внимание. Особено ме заинтригува историята на неговите многобройни имена. Древните перси нарекли земята му "подветрена", защото спокойните проливи, заедно с веригата от острови, надеждно го пазят от океанските вълни. Изглежда странно, но дори когато наоколо бушуват тайфуни и изригват вулкани, което в съседна Индонезия се случва по 350 пъти в годината, Сингапур си остава съвършено спокоен. Звучи като анекдот, но е истина, че при чудовищното изригване на вулкана Кракатау през 1883 г. земният тласък само за кратко прекъснал службата в църквата "Св. Андрей" и това било всичко.
Често наричат Сингапур "азиатска Венеция", но с това име са дарявани почти всички азиатски градове, обкръжени от вода. Португалският мореплавател Албукерк го назовал "Кръстопът - западната врата на Изтока или източната врата на Запада", което е еднакво вярно, защото тук се срещат водите на източните и западните морета. През 30-те години на миналия век заради страховитата престъпност нарекли Сингапур "Чикаго на Изтока". Във викторианската епоха бил познат под названието "цитадела на британското могъщество", после станал "азиатският бункер", а английската база на острова му донесла и прякора "непристъпна крепост", което предизвикало духовитата забележка на тогавашния министър-председател: "Англичаните така и не можаха да разберат, че ние не сме островна база, а остров с база".
Сингапур е носил още названията "емпориум на южните морета", "търговски дом", "център на реекспортната търговия", "Азия в миниатюра" и т.н., но най-популярно от всички е "Град на лъва".
За раждането на всяко наименование има или е имало основания - кога реални, кога измислени, но разбира се, нито едно не е успяло да бъде достатъчно точно, защото коя страна може да се обясни с едно название?
Повече за книгата тук.