Олга Керелска, съдебен съвет: С решенията си съдийската колегия остана далеч от съдиите
Олга Керелска е член на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, избрана пряко от съдиите. През петгодишния мандат на съвета тя се открои като един от малкото критични гласове срещу мнозинството в кадровия орган. Това се видя и на заседанието за обсъждане искането за отстраняване на главния прокурор Иван Гешев (което беше отхвърлено). По време на заседанието Олга Керелска и Атанаска Дишева бяха единствените, които задаваха критични въпроси на Гешев, на които той отказа да отговори. "Дневник" отправи въпроси на Керелска за това доколко решенията, които съдийската колегия вземаше през петте години управление, са били прозрачни, как това се е отразило на системата и на съдийското самоуправление. Показателен в това отношение ще е и предстоящият конкурс за председател на Окръжния съд в Благоевград. Единственият претендент за поста е Петър Узунов - брат на бившия член на съдебния съвет Димитър Узунов.
Главният прокурор каза, че процедурата за неговото отстраняване е политическа поръчка и че членовете на съвета трябва да ги е срам. Как бихте отговорили на това?
- Това е процедура, предвидена в Закона за съдебната власт, която е инициирана от оправомощено от конституцията лице, а именно министъра на правосъдието, който безспорно е политическа фигура. В тази връзка не разбирам твърдението за "политическа поръчка" към Висшия съдебен съвет (ВСС). Процедурата е проявление на принципа на разделение на властите и на възможността за тяхното взаимно възпиране.
Как си обяснявате, дали кадровата политика на съдийската колегия досега е оказала влияние на факта, че представителите на съдиите изпратиха в следващия състав на съвета само началници?
- Няма пряка зависимост между кадровата политика на този състав на Висшия съдебен съвет и на съдийска колегия и избора на новия състав на колегията от професионалната квота. По-скоро е резултат на други фактори. Добре е в съставите на колегията да има и административни ръководители, които с дейността си вероятно са заслужили доверието на съдиите. Последното е продиктувано от обстоятелството, че голяма част от работата, която съветът извършва, е свързана с работата на административните ръководители - една значителна част от решенията на ВСС се изпълняват чрез административните ръководители по места или най- малкото с тяхно съдействие, поради което поне в началото на мандата те са чисто практически по-добре запознати с дейността, която предстои да осъществяват като членове на съвета.
Липсата на представителство на редовите съдии в бъдещия състав на ВСС обаче според мен не е добър резултат. Да не забравяме, че именно редовите съдии са основната част на съдебната система, която осъществява нейната правораздавателна функция. |
В този смисъл е много важно в съвета те да имат своето представителство и техният глас да се чува, защото факт е, че от различните позиции в системата проблемите в нея се виждат по различен начин.
Имах наивната и очевидно пресилена вяра, че при новото структуриране на Висшия съдебен съвет, нещата могат да се променят.
За пет години мандат на този състав промени ли се по някакъв начин и какъв кадровата политика на съвета и по специално на съдийската колегия?
- Когато преди пет години участвах в процедурата за пряк избор на членовете на съдийската колегия от квотата на съдиите, особено ме интересуваше темата за необходимата справедливост в съдебната система. Липсата на такава справедливост по отношение на съдиите се чувстваше особено осезателно.
| Винаги съм мислила, че е нелогично да се очаква от съдиите да бъдат освен законосъобразни и справедливи при взимане на своите решения, а по отношение на тях да се постъпва несправедливо. |
Несправедливо при кариерното им развитие, разпределението им в едни или други състави, при подпомагането им в работата чрез едни или други средства, при избирането на административните им ръководители.
И признавам си имах наивната и очевидно пресилена вяра, че при новото структуриране на Висшия съдебен съвет, най вече с възможността в състава на съдийската да влязат съдии, пряко избрани от съдии, които познават проблемите на системата, нещата могат да се променят. Разбира се, чрез взимане на законосъобразни, прозрачни и предвидими решения. За съжаление това не се получи. Още от самото начало се случиха тежки сблъсъци при решаването на важни кадрови въпроси.
Може ли да дадете примери?
- Един от първите казуси в това отношение беше изборът на изпълняващ функциите административен ръководител на Софийски градски съд след напускането на тогавашния председател. Логиката на закона беше за такъв да бъде определен неговият заместник по старшинство. В такъв смисъл бе и приетото по-късно принципно решение на съдийската колегия при избор на и.ф. административни ръководители.
Вместо това беше внесена друга кандидатура на съдия от същия съд, без да има достатъчно мотиви и яснота защо тази номинация следва да бъде предпочетена. След продължителни спорове и изгубено ценно време въпросът все пак се реши в полза на тогавашния заместник на напусналия системата административен ръководител.
При един от първите конкурси съдийската колегия на съдебния съвет изненада членовете на конкурсната комисия, като ревизира нейното решение за класиране на кандидатите и не назначи един от класираните съдии с аргумента, че мотивите на комисията са противоречиви. В друг подобен случай обаче тази практика беше бързо забравена, без да бъде изрично отречена, за да е ясно какви са параметрите на действие на колегията съгласно изискванията на чл.13 от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Наблюдава се и разпад на чисто човешкото общуване между съдиите, което е естествената основа за изграждане на такава общност.
Съдиите от години считат, че конкурсите в различните им формати не са достатъчно прозрачни и класирането на кандидатите невинаги отговаря на действителните им професионални резултати. Посоченият подход обаче по никакъв начин не изчиства тези съмнения, а създава впечатлението, че се действа intuito personae, което засилва усещането за безпринципност.
Такава се наблюдава и всяка година при назначаването на младшите съдии в районните съдилища след изтичане на срока по чл.240 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), където масово се уважават молби за назначения в нарушение изискването на закона и собствените правила на съдийска колегия, отменят се дори взети вече решения, които са били съобразени със закона.
| За да се удовлетвори едно или друго желание, се разкриват нови щатни бройки в ниско натоварени съдилища, което още повече увеличава диспропорциите в натовареността. |
Особено ярък пример за липса на последователност в кадровата политика на съдийската колегия са решенията за определяне на и.ф. административни ръководители на Окръжен съд Благоевград и Районен съд Благоевград. Поради постъпили многобройни сигнали за напрежение в съдилищата от района се взе решение за провеждане на среща между членовете на колегията и съдиите от района.
На срещата се установи, че има нарушена комуникация между ръководството на окръжния съд Благоевград и районните съдилища, а една от основните причини за напрежението е политиката на командироване на съдии от районните съдилища в окръжния съд.
Наскоро след срещата изтече вторият мандат на председателя на Окръжния съд Благоевград. Тогава Комисията по атестиране и конкурси предложи на съдийската колегия за и.ф. административен ръководител да бъде определен по старшинство дългогодишен съдия от този съд, който е извън неговото ръководство. Мотивите за това бяха, че, от една страна, има данни за несправяне от страна на това ръководство с проблемите на района, а от друга - тази промяна да допринесе отношенията Окръжен съд - районни съдилища да се подобрят и обстановката да се успокои.
Когато решението е несправедливо, неправилно или дори незаконосъобразно, то действа деструктивно, води до отчаяние и апатия.
На заседанието на съдийската колегия мнозинството отхвърли категорично това предложение, като се позова на споменатото вече решение и определи за и.ф. административен ръководител досегашния председател, вече с изтекъл мандат. За най-голяма изненада при определянето на и.ф. административен ръководител на Районен съд Благоевград, подходът беше точно обратен.
Там мнозинството от съдиите бяха изразили становище за и.ф. административен ръководител да бъде определен колегата с най-голямо старшинство, който се беше съгласил да изпълнява тези функции, при това ръководител на наказателното отделение в съда. Тази подкрепа обаче, не се оцени като проява на съдийско самоуправление, а като че ли подразни колегите и за и.ф. административен ръководител беше определен съдия, който е с почти най- малкия стаж (старшинство) в съда, който беше командирован преди това в Окръжния съди за целта - откомандирован.
| Подобни действия на колегията демотивират съдиите, скършват желанието им за активност, показват им, че от тях нищо не зависи, превръщат съсловието в аморфно тяло. Според мен това е напълно недопустимо отношение към съдиите изобщо и независимо от печалната равносметка те не бива да се примиряват. |
Успяхте ли да изчистите името на съдебния съвет, който беше станал известен с това да взема непрозрачни и безпринципни кадрови и други решения?
- Нямаше воля в тази посока.
Основният способ за кадровото обезпечаване на съдилищата са конкурсите. Какво се случва с тях и къде е мястото на ВСС, респективно на съдийската колегия за тяхното забавяне?
- След промяната в конституцията от 2015 г. и разделянето на съдебния съвет на две колегии, имаше очаквания това да подобри провеждането на кадровата политика в двете гилдии. Оказа се обаче, че само по себе си не е достатъчно или най-малкото не дава необходимата гаранция за подобрение както по отношение на ритмичност, така и по отношение на качество и че има редица други фактори, които влияят на тези показатели.
Като статистика - в мандата на сегашния ВСС досега съдийската колегия е обявила 30 броя конкурси за заемане на общо 369 длъжности на всички нива.
Става въпрос както за конкурси за първоначално назначаване в системата, в това число и за младши съдии, така и за преместване и повишаване. За сравнение - ВСС в предишния му мандат е обявило 32 броя конкурси за повишаване в длъжност и преместване за 329 длъжности и за 57 длъжности в конкурсите за първоначално назначаване, или общо за 386 длъжности.
През предходния мандат на ВСС има повече конкурси за първоначално назначаване, но това се обяснява с предишната законодателна възможност такива да се провеждат за всички нива в системата, а не само на районно и окръжно ниво, както е сега. Като цяло резултатите са сравними. Съществената разлика е в тяхното приключване.
| В настоящия мандат приключилите конкурси в общите съдилища са малко, поради което системата на тези съдилища е в рисково състояние. |
Какви са причините за забавянето на конкурсите?
- Има не една и две обективни причини за "затлачването" на конкурсите. На първо място, промененият формат на тяхното провеждане само "по документи", което увеличи в голяма степен броя на участниците в тях. Но има и много сериозен субективен фактор. Има случаи на голяма забава от порядъка на повече от две години при изготвяне на множество атестации от помощните атестационни комисии или изготвянето им не в съответствие с изискванията, което води до тяхното връщане за доработка.
На второ съществено място е практиката на Върховния административен съд и продължителността на производствата пред него, където водещ следва да бъде общественият интерес. С голямо съжаление искам да кажа, че участието или по-скоро нежеланието за участие на членовете на колегията в Комисията по атестирането и конкурсите също търпи сериозна критика и на моменти граничи със саботаж.
Как според вас се разви съдийското самоуправление? Промени ли се начинът, по който се управлява съдът?
- Не бих казала, че съдийското самоуправление даде плодовете, които се очакваха от него. По принцип самоуправлението е висша форма на демокрация при управлението на една система.
| За да заработи обаче е необходимо високо ниво на съзнание и подготвеност от страна на работещите в тази система. |
Съдиите свикнаха да изслушват кандидатите за административни ръководители и техните заместници. Невинаги обаче изразяват мотивирани становища относно кандидатурите. Когато кандидатурите са повече от една почти без изключение становище не се взема в името на "добрите отношения" в колектива. Има трудно обясними ситуации, когато в рамките на две последователни процедури за избор на административен ръководител общо събрание изразява пълна подкрепа както за едната, така и за следваща кандидатура, при положение че профилите на кандидатите са коренно различни.
Истински битки се разразяват между съдиите от различни колегии, отделения или съдии, гледащи различни по предмет дела, когато се налага вътрешна оптимизация на щата в даден съд чрез преместване на бройки или съдии от едната колегия, отделение в друго и обикновено не се стига до резултат. Същевременно административният ръководител няма правомощието да решава сам тези въпроси, предвид разписаните правомощия на общите събрания. Твърде рядко и на пръсти се броят случаите, когато общото събрание на съответния съд се възползва от възможността да издигне кандидат за административен ръководител - председател на този съд, а тя е предвидена за съдилищата от всички нива.
| Възможностите на съдийското самоуправление не се ползват например при решаването на въпроса кой или кои съдии да бъдат командировани в по-горната инстанция. Този въпрос е бил и остава много болезнен поради лишеното от правила негово решаване в един или друг случай и проявите на груба връзкарщина. |
В много от случаите кой да бъде командирован в по-горната инстанция се решава еднолично от административния ръководител на по-горестоящия съд, а съдиите в този съд не изискват от този административен ръководител да се допитва до тях. За съжаление създава се впечатлението, че въпреки дадените правомощия съдиите все по-малко се чувстват и действат като общност със способност да подчиняват, ако се налага, собствения си интерес на интереса на съда и системата.
Наблюдава се и разпад на чисто човешкото общуване между тях, което е естествената основа за изграждане на такава общност. Някой ще каже, че това са процеси, които се наблюдават в цялото ни общество и е нормално да намират своето отражение и сред магистратите.
Донякъде е така, доколкото обективните фактори трудно могат да бъдат овладявани чрез субективни усилия.
Независимо от това сегашният състав на съдийската колегия на ВСС в цялост не положи необходимите усилия да насърчи съдийското самоуправление, да стимулира съдиите да са инициативни, да заявяват позиции, да проявяват смелост, да се борят за постигане на справедливи каузи. |
За съжаление примерите са в обратната посока. Съдийската колегия не проявяваше институционално любопитство какво се случва в съдилищата дори и при обективирани в тях проблеми. Например не се поинтересува защо един млад и ентусиазиран председател на районен съд, направил изключително добро впечатление при избора му и избран с пълно мнозинство от колегията, твърде наскоро след това се отказа да бъде административен ръководител.
Защо се проваляха избори за административни ръководители поради странни обстоятелства, оттегляне на доказани кандидатури, безпричинно пропускане на процедури за избор в знакови съдилища и т.н. Дори когато бяхме викани на срещи в отделни съдилища поради избухнали в тях проблеми, на срещите отиваха отделни членове на колегията, които трябваше да разказват впоследствие какво са чули и видели.
| В резултат нито един конфликт не беше разрешен или не беше разрешен по най-добрия начин. А нямаше и желание за това. Типичен пример за това са проблемите в района на Окръжен съд Благоевград. |
За да има съдийско самоуправление съдиите следва да имат увереността, че от тяхната инициатива, становище, протест има смисъл. Има кой да ги чуе и да реагира честно и адекватно, а не да се търси начин нещата да бъдат заметени и устите - запушени.
Какви са ефектите от решенията на съдийската колегия върху магистратите?
- Когато решенията са добри и адекватни, ефектът е положителен. Когато решението е несправедливо, неправилно или дори незаконосъобразно, то действа деструктивно, в по-тежки случаи дори развращаващо за съдиите. И когато това се повтаря и се превръща в политика на органа на управление и на адресатите на това управление се покаже, че независимо от всичко промяна няма да има, това води до отчаяние и апатия.
Кои са най-големите трудности, които срещате при опит да се вземат безпринципни решения?
- Най- голямата трудност произтича от нежеланието да се слушат и чуват аргументи - правни, морални, в някои случаи и човешки.
| На практика да убедиш някого, който вече е влязъл с готово решение - негово или на някой друг, което той е приел да изпълни, е не трудно, а направо невъзможно. |
Често пъти при вземане на такива решения няма никакви насрещни аргументи, същевременно изложените такива се посрещат с отегчение, често и с подигравка и нещата приключват с призива "хайде да гласуваме". След което мнозинството пуска гилотината на гласуването и решението е взето.