Колко и къде са изхарчените еврофондове в България
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Къде и колко средства от европейските фондове са изплатени в регионите на България? На този въпрос ИПИ отговаря всяка година в хода на разработването на изданията на "Регионални профили: показатели за развитие". В настоящия текст накратко разглеждаме разпределението на европейските средства в областите и общините.
Към 15 юни 2022 г. усвоените европейски средства в България надхвърлят 22 млрд. лева. Това е сумата на всички изплатени пари по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове на ЕС от началото на 2007 година, в това число и помощта за предприятията в хода на ковид кризата, включени в системата ИСУН. Най-много от тях са в столицата - над 5,1 млрд. лева. Следват областите Пловдив (над 1,2 млрд. лв.) Благоевград (1,1 млрд. лв.) и Бургас (943 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 160 млн. лв.).
По-големият размер на похарчените еврофондове отразява най-вече наличието на проекти в инфраструктурата - столичното метро, пътища и магистрали, водни цикли и т.н., които по своята същност изискват повече средства. Най-големите областни проекти включват изграждане и подобрение в:
- Градски транспорт - в столицата (основно метрото), Бургас, Варна, Русе, Враца;
- Магистрали и пътища - Благоевград (АМ "Струма"), столицата (АМ "Калотина-София"); Смолян ("Михалково-граница" и "Смолян-Стойките-Широка лъка");
- Водни цикли и ВиК - Плевен, Добрич, Пловдив, Враца, Ямбол;
- Третиране на битови отпадъци - столицата, Варна, Пазарджик, Благоевград;
- Училищна инфраструктура - столицата, Бургас, Хасково, Видин, Варна;
- Градска среда - Варна, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Велико Търново.
Изплатените средства достигат 3229 лева на човек от населението - отново най-много в столицата (3972 лв.), следвана от областите Габрово (3836 лв.), Благоевград (3814 лв.) и Враца (3169 лв.).
Прегледът на базите данни в Информационните системи за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН и ИСУН 2020) позволява проследяване и сравнение на разходите за сметка на европейски програми по общини.
При средни за страната 3229 лв. на човек от населението седем общини са получили над 5 хиляди лв. - Добрич (град), Свиленград, Костинброд, Белен, Приморско, Бяла (Варна) и Созопол. Общините,успели да привлекат под хиляда лева на човек са 95, като най-малко са изплатените средства в Дулово и Добричка община- под 200 лв. на човек от населението.
В общия случай малките общини, които привличат значителни суми по европейските фондове изпълняват проекти със значимост отвъд конкретната община - водни цикли и пречиствателни станции, заводи за рециклиране и подобни, които обслужват потребностите на групи от няколко съседни общини.
В по-малките общини със сравнително ограничен административен капацитет усвояването разбираемо е по-ниско. Данните за 2022 г. обаче отново показват, че харченето на европейски фондове не допринася за икономическото сближаването на отделните региони. Нещо повече - проектите често отместват фокуса на администрацията от подобряване на бизнес средата и привличане на инвестиции, които дългосрочно да повишат местния стандарт на живот, към подобряване на градската среда с невинаги ясна полза като например изграждане на стадиони, градинки и транспорт при неясна перспектива за дългосрочна устойчивост и осигурено финансиране на поддръжката.
Това още веднъж показва нуждата от фискална децентрализация, която да увеличи капацитета на всяка община да събира повече собствени приходи, с които да решава местни проблеми.