Макар българският народ да е, общо взето, приличен и кротък - затова по мой избор живея сред него - той си има и отрицателни черти, които сериозно влошават неговите житейски перспективи. За страхливостта и сребролюбието на масовия българин вече съм писал. Време е да огледам друга отвратителна черта - не толкова на средния българин, колкото на онези българи, които имат претенции да не са "простият народ". Иде реч, този път, за българския цинизъм.

Ослушайте се и ще го чуете: "Всички крадат"; "Всички лъжат"; "Всичко е измама"; "Всичко е връзки"; "Тоя говори така, защото Сорос (Путин) му е платил"; "Всичко е за пари"; "Тия европейци от нас крадат"; "Тази ваша свобода не се яде"; "Хак им е на украинците". Циникът стръвно се нахвърля върху всеки, дръзнал да заяви ценност, кауза или принцип. Търси някакъв тясно-егоистичен интерес и, ако не го намери, си го измисля. А ако и това не може, минава към квартално подигравчийство. Да си завършил "Харвард" например у нас е повод за подигравки.

Циникът не вярва, че човешкото същество може да бъде движено от някакви идеали, от привързаност към доброто или дори - от приличие. Убеден е, както още в края на 60-те години отбелязва Робърт Кенеди, че всичко е "далавера". И че всеки, който твърди, че не участва в такава, че прави нещо друго - лъже.

За разлика от приличните хора, циниците са много нахални, много шумни и много сквернословни. Това поведение е далечно ехо от философията на киниците от времето на античността. Философът Диоген например, след като не намерил из цяла Атина поне един честен човек, макар да го търсил със свещ, стигнал до извода, че честни хора по принцип не съществуват; че всеки, който твърди, че е честен - лъже. И решил Диоген да не вярва в никакви ценности или принципи, както и да не се подчинява на никакви общоприети правила на поведение. Престанал да си изкарва прехраната и станал просяк, кланяйки се пред даващите му храна и псувайки подминаващите го. Презирал "простите маси" като по-долу дори от животните, тъй като масите следвали общоприети правила на прилично поведение. Съответно не смятал, че обикновените хора заслужават да имат права и да се самоуправляват по демократичен път.

Затова циниците презират приличните, полагащи усилия хора. Това презрение обяснява високомерното подигравчийство, с което циниците общуват с хората: "Вие сте идиоти, ние знаем какви всъщност са игрите." По същата причина нападат всеки, който би могъл с личния си пример да убеди хората, че да си почтен и приличен не е нещо глупаво или че не всичко е шашма.

Оттук идва онзи български стремеж всеки, издигнал се в казана над нивото на останалите, да бъде дърпан обратно вътре: Накъде си тръгнал? Как така ще показваш, че е възможно да се отиде нанякъде? Ясно е защо го правят: ако дори един човек демонстрира, че не е нужно да си в далаверата, за да живееш добре и с чиста съвест, то хората ще престанат да вярват на циниците. И ще стане така, че хората ще се подиграват на циниците, а не - обратното, както е днес.

Затова основното послание на циниците е, че никакви постижения не са възможни. Това е идеологията на безпомощността. Всичко е далавера и номерът в живота е да намериш своето място в нея, оставяйки глупаците (които следват правилата на приличното поведение) отвън. В този смисъл цинизмът е обратното на надеждата. Или, както казваше Барак Обама в първата си президентска кампания: "В крайна сметка задачата на тези избори е да решим дали ще сме част от политиката на цинизма или от една политика на надеждата?"

Хората обаче са създания, които не могат да живеят без надежда. Убивайки надеждата, днешният цинизъм схваща човека като тъмно и зло същество, движено от тъмни и зли нагони. Затова цинизмът е проводник на злото, на лошотията. Според писателя фантаст Х. П. Лъвкрафт (а той в случая наистина знае за какво говори) цинизмът е проводник и на ужаса: "Само циникът може да произведе ужас - защото движещата сила зад всеки шедьовър на романите на ужаса е една демонична нагласа, която презира човешката раса и нейните илюзии и тръпне от желание да ги разпилее на парчета и да им се подиграва."

Отказът да се признае каквато и да било възможност за постигане на нещо възвишено (или поне на нещо, до което да се стигне по почтен начин) няма, както е разбрал още Диоген, нищо общо с демокрацията, т.е. със самоуправлението. В света на циниците правиш онова, което ти е наредил началникът. В най-чист вид видяхме това положение в оня надпис, на стената в разрушена стая, която оттеглящите се от Буча руснаци (след като се бяха опитали да изтребят цялото население) бяха оставили като съобщение към украинците: "Кой ви позволи да живеете красиво?" Нищо чудно, че българските циници са масово на страната на руските агресори в тази дивашка война. И нищо чудно, че самата война е дивашка, защото се води от дивашкия режим на върховния циник Владимир Путин.

Циниците, отхвърляйки самата идея за почтени помисли и прилично поведение, са елементарни диваци. Още от Диоген тръгва нагласата, че всеки трябва да се оправя сам, без да зависи от други хора. Тази нагласа разрушава самата възможност за общество, в чиято сърцевина е идеята за солидарност и взаимна грижа. За циниците всеки е враг всекиму и затова всяка идея, че това не е така, е лъжа. Това е и причината циниците да са толкова лоши, грозни и невъзпитани като хора. Затова именно те лепнаха презрителното (според тях) "умни и красиви" на всички граждани, които излизат на улицата с искане за по-почтено и прилично общество.

Диоген е изпаднал в тежка заблуда с твърдението, че обикновените хора са по-долу от животните, защото спазват правилата на приличното поведение. Обратното е. Циниците, не обикновените хора, са по-долу от животните, защото тяхната идеология има за цел да сведе всички хора до диваци, биещи се помежду си; дори животните не правят така. Вкарването на хората в състоянието на диваци е политическата цел на циници, като например Владимир Путин. Той не одобрява съществуването на общества, тъй като в тях хората си сътрудничат и рано или късно от това сътрудничество ще произлезе искането за самоуправление, за не-подчинение на алфа-мъжкарите.

bookwidget:832

Отказът да се учиш, стъпил върху убеждението, че вече всичко знаеш, обяснява защо циниците са най-върлите привърженици на онези конспиративни теории, според които никой никога нищо не може да постигне, защото всъщност всичко и всички се командват от скришен, но всемогъщ властови център. Чудатият български хумор е забелязал тази склонност и я е репликирал с онази снимка, шестваща из социалните мрежи, на която виждаме как Ротшилд и Рокфелер планират да вдигат цената на парното в Плевен.

Накрая, цинизмът носи в себе си заплахата от Армагедон, от края на дните. Според Кенет Кларк, автор на класическата книга и телевизионна поредица "Цивилизацията": "Ние можем да се самоунищожим с цинизъм точно толкова ефективно, колкото с бомби."

И философията, и практиката на цинизма представляват задънена улица, покрита с разлагащите се трупове на убити надежди. Има изход, но той е точно онова, което циниците в никакъв случай не искат да допуснат. Ето какво казва легендарният британски журналист Джеръми Пакстън по въпроса: "Лечението на цинизма е просто човек честно да се ангажира с кауза."

Ангажирайте се честно с каузи, уважаеми. Не влизайте на терена на цинизма, защото там ще намерите, както пише в Библията, единствено вселенски мрак, кънтящ от велик плач и скърцане със зъби.