Какво се случва, след като един музикант спечели награда "Грами"? Щом избърше сълзите и благодари на майка си, със сигурност очаква да продаде много повече от своите записи. Дори световен блокбастър като албума на Адел "21" отбеляза ръст на продажбите от 207%, след като получи наградата за Най-добър албум през 2012 г., пише в свой материал музикалният редактор на Би Би Си Марк Савидж.

Но ефектът на приза не свършва дотук. Ново проучване предполага, че носителите на "Грами" са по-склонни да изпробват нов звук и да направят стилистични иновации в следващия си запис. В този смисъл спечелването на предстижната музикална награда има осезаеми последствия както за самите артисти, така и за тяхната публика.

Екип, оглавяван от професора по социология в университета Емори в Атланта, САЩ Джакомо Негро, е проучил церемониите по връчване на "Грами" в продължение на 50 години, за да стигне до това заключение. Но успоредно с него прави и второ, по-изненадващо откритие.

А то е, че изпълнители, които са номинирани за наградата, но не успяват да я спечелят, вървят в точно обратната посока - след номинацията си правят записи, които са по-малко уникални, с по-стандартен за жанра звук.

Изводът, който прави проучването е, че системата за награди очевидно оказва смразяващо въздействие върху артистичната диференциация, като подтиква победителите към кариерно развитие, но върху всички останали номинирани по-скоро има демотивиращ ефект. Ето и няколко примера.

Sgt. Pepper's Lonely Hearts Club Band, който спечели приза Албум на годината през 1968 г., пренаписа правилата на рока със своите барокови, психеделични музикални експерименти. Вместо да се повторят обаче, Бийтълс се отказаха от буйните оркестрации на Pepper в полза на изчистена, авангардна естетика. Изкривените китари на Helter Skelter предвещават хеви метъла, а Revolution 9 въвежда радикалното музикално изкуство в мейнстрийма. Като цяло последвалият наградата The White Album е едно от най-известните и еклектични произведения на групата.

Дебютният албум на Кристина Агилера донесе на звездата награда за Най-добър нов изпълнител на поп-музика през 2000 г. Впоследствие младата певица се зае да направи смел албум със значително по-остро звучене, в който вплете темата за самоидентификацията и независимостта. Докато повечето поп музиканти от този период се придържаха към един изпитан сходен звук, Агилера експериментира с хард рок (Fighter), сентиментални песни (Beautiful), хардкор клубна музика (Dirrrty) и латино поп (Infatuation), а грубоватите ѝ текстове, разкриващи уязвимост, вдъхновяват бъдещи поп звезди като Риана, Ариана Гранде и Майли Сайръс.

По времето, когато Били Джоел печели наградата Песен на годината през 1977 г. за Just The Way You Are, му е писнало да бъде характеризиран като певец на софт рок балади. След получаването на приза той вдига темпото, усилва китарите и прави първото си парче, станало номер едно в класациите в САЩ - It's Still Rock and Roll To Me.

Тийнеиджърката влезе в историята, когато спечели и четирите най-големи награди "Грами" в една вечер с дебютния си албум When We All Fall Asleep Where Do We Go. Нейният достатъчно нестандартен поглед към поп-музиката можеше спокойно да бъде удължен и във втори албум, но вместо това Били Айлиш избра да се развие. Миналогодишният Happier Than Ever прави завой към боса нова и гръндж рок, като същевременно изследва по-зрели лирични теми. Това, разбира се, ѝ донесе втора номинация за най-добър албум по-рано тази година.

През 70-те години на миналия век Стиви Уондър имаше невероятен успех на наградите "Грами", печелейки приза Албум на годината в три последователни издания за Innervisions, Fulfilingness' First Finale и Songs In The Key Of Life. Всяка от тези победи го тласкаше към все по-големи висоти, кулминирайки в неговия "магнум опус" - двоен албум, пълен с класики като Pastime Paradise, Sir Duke, Isn't She Lovely и As. Този творчески връх на Стиви Уондър, неговите социално-съзнателни текстове и радикалното наелектризиране на соул-музиката полагат основите на явления като Принс и Майкъл Джексън през 80-те години.

Обратното на изброените смели нови експерименти на победителите, губещите в номинациите за престижната наградата правят опит да задържат феновете си, като им предлагат музика, която да им звучи познато.

Проучването не може точно да обясни защо артистите стават по-консервативни след "неуспеха" на наградите, но авторите смятат, че това най-вероятно се дължи на феномен, известен като "синдром на сребърния медал". Терминът е предложен през 1892 г. от психолога Уилям Джеймс.

Като че ли комикът Джери Зайнфелд обяснява най-добре този феномен:

В крайна сметка авторите на проучването задават провокативен въпрос: щеше ли да е по-добре музикалният свят да не публикува списъка с номинираните?