Зърнопроизводителите са готови на бунт срещу евтин внос от Украйна
Неконтролиран внос от трета страна. Така производителите на зърно в България определят случващото се откакто премиерът Кирил Петков бе в Украйна и предложи да й се помогне с износа, тъй като нейните пристанища са блокирани.
Междувременно се появиха данни за препълнени силози в района на пристанището във Варна и опасения, че местните производители няма да има къде да приберат собствената си продукция.
Не на последно място евтиният внос притиска вътрешните цени при растящи заради поскъпването на суровините разходи за производство и подхранва намеренията на стопаните, когато приберат реколтата, да започнат протести.
Колко голям е проблемът
От 1 септември миналата година до 1 юли тази са внесени 800 хил. тона слънчоглед, само последния месец са влезли 300 хил. тона, обяснява пред "Дневник" Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. В резултат слънчогледът е поевтинял двойно на вътрешния пазар, а се очаква същия ефект да има и при пшеницата, която се прибира от полето тъкмо в момента.
| По данни на Агенция "Митници", в отговор на запитване от "Дневник", от началото на годината в България са внесени 330 670 206 кг семена от слънчоглед със средна цена на килограм 1.47 лева. Също така в значително по-малки обеми се внасят пшеница, царевица, семена от лен, рапица и други, допълват от ведомството. |
По данни на производителите все още няма внос на пшеница от новата реколта, но сключени договори за това са налице. И от Агенция "Митници", и от Националния статистически институт отказват да съобщят данни за вноса на пшеница от Украйна, защото така ще нарушат националното и европейското законодателство в областта на статистиката. Причината е, че публикуването на данните е "възможно да бъдат обвързани така, че да се идентифицират определени статистически единици, или т.нар. индивидуални данни".
Такова зърно не е по стандартите на Европейския съюз, може да идва от замърсени райони, а освен това да се ползват за отглеждането му забранени в ЕС препарати, обяснява част от аргументите Костадинов.
"При нас искат произход, какви препарати ползваме - разрешени ли са, един куп документи, а тук идва стока от трета страна - неконтролирана ", обяснява той. Според него и колегите му "кой каквото може изнася от Украйна в момента" след като Европейската комисия е дала зелена светлина за това - както по суша, така и с баржи по Дунав.
Накрая да не се окаже, че Украйна ще е гладна за зърно зимата и ще трябва да помагаме обратно.
Не на последно място поставя въпроса за това, че така се потискат вътрешните цени на съответните култури и се очаква същото и за пшеницата. За България реколтата от хлебно зърно тази година е малко по-малка от рекордната през 2021 г., но за сметка на това е по-скъпа като себестойност.
"Напълниха се складовете"
Напълниха се складовете в страната и натискат цената на нашата стока, а тя по себестойност е висока. Торовете ги купувахме по 300 лв. м. г., сега са 1600 лв., дава пример Костадинов.
В момента върви жътва на рапица, която се използва за производство на добавка за биогоривата и никой не я купува, защото има внос на евтина украинска, произведена не по европейските стандарти. Българската стои и няма пазар за нея. Същото е и със слънчогледа, описва той.
Към картината добавя и проблем със зареждането за горива, което за производителите става през дистрибутори, чиито камиони обаче чакат на огромни опашки пред базите за зареждане. "Чака се много за дизелово гориво и не е въпрос на цена, а да има количество да си довършим жътвата", казва Костадинов. Обяснението му на този проблем е, че горивото, произведено в България, е по-евтино и се изнася с предимство навън.
В допълнение на всичко това вносът изобщо не се контролира, подчертава производителят.
Контролира ли се
Същата теза - за липса на контрол, от съпричастност защитава и търговец, пожелал да остане анонимен. Самият той обяви, че не търгува с украинско зърно от солидарност с местните производители и подчертава, че държавата трябва да гарантира интереса на земеделските стопани. И двамата, независимо един от друг, изтъкват и това, че превозните средства, с които идва вносът от Украйна, не плащат дори тол такси и "никой не смее да ги спре".
От Българската агенция по безопасност на храните посочиха, че България не е първата страна от ЕС по пътя на този внос и фитосанитарният контрол се прави на границата с Румъния, а тук вече стоката трябва да идва със съответните документи.
Преди седмица министърът на земеделието Иван Иванов каза пред ресорната комисия в Народното събрание, че с решение на Европейската комисия е направена дерогация на съответния европейски регламент, с което е взето решение вносът от Украйна да не се облага с мито и да не минава фитосанитарен контрол. "Това, което се проверява в момента, е единствено хектолитрово число, влага и глутен при зърното", обяви той.
В отговор до "Дневник" от Агенция "Митници" посочват, че Украйна се ползва от статута на асоциирана към ЕС страна, но документи за произход се изискват. Те са два вида - сертификат за движение EUR.1, издаден от митническите ѝ органи или декларация за произход, съставена от одобрен износител или от всеки износител върху фактура или друг търговски документ, който описва въпросните продукти достатъчно подробно, за да могат те да бъдат идентифицирани.
| В същото време обаче от 4 юни тази година до 5 юни 2023 г. е в действие решението на ЕС за премахване на митата по вноса от Украйна на територията на съюза. Преференциалният режим се прилага при спазване на правилата за произход на продуктите и свързаните с тях процедури, предвидени в споразумението за асоцииране и въздържане от страна на Украйна от въвеждане на нови мита или такси с равностоен ефект, се посочва в отговора на агенцията. Освен това в споразумението се казва, че ЕС и Украйна не могат да поддържат каквато и да било забрана или ограничение върху вноса в двете посоки. |
При пристигането си в България товарите от Украйна преминават през всички обичайни контролни процедури от компетентността на митниците, а временното складиране, както и митническите режими (например внос или транзит) се оформят съгласно правилата на Митническия кодекс на Съюза, допълват от агенцията.
Складовете пълни ли са
Бългapия щe cъдeйcтвa нa Уĸpaйнa зa дocтaвĸитe нa нeйнoтo зъpнo дo ĸлиeнтитe ѝ в Eвpoпa. Идeятa e тo дa бъдe дocтaвянo дo Πpиcтaнищe "Bapнa", oтĸъдeтo пpeз тepитopиятa нa Бългapия тo дa тpъгнe пo cъoтвeтнитe ĸpaйни ĸлиeнти. Това обяви премиерът Кирил Петков преди няколко месеца след като посети Украйна и разговаря с президента Володимир Зеленски.
"Пристанище Варна" ЕАД обслужва два пристанищни терминала - Варна-изток и Варна-запад и има складов капацитет по приемане на зърно (направление внос или износ) с капацитет от около 60-70 хил. тона, посочват в отговор до "Дневник" от Министерството на транспорта, което е принципал на пристанището. В него се допълва, че пристанището извършва претоварни и складови услуги срещу заплащане и в много от случаите не води статистика за произход на стоката. Не се казва каква част от капацитета е запълнена. Според търговци обаче част от идващото зърно се насочва към складове и вътре в страната.
Складиране на зърно, пристигнало от Украйна, се предприема с цел по-добра логистика. Набирането на една корабна партида би отнело повече от един месец, обясняват те защо зърното не напуска веднага страната, каквото очакват местните производители, посочва от министерството.
Ефектите върху пазара на пшеница тепърва ще се видят в светлината на заканата на производителите.
Като свърши жътвата и после нещата ще бъдат по друг начин.
"Дневник" изпрати въпроси до Министерския съвет по проблема и очаква отговори.
Украйна може да засили износа по Дунав
Междувременно в началото на седмицата се засилиха надеждите за износ на зърно от самата Украйна, след като Киев съобщи, че кораби са започнали да преминават по канала "Бистрое" в делтата на Дунав. Според зам.-министъра на инфраструктурата Юрий Васков в края на миналата седмица по канала по границата между Украйна и Румъния, са преминали 16 кораба "и ние планираме да поддържаме това темпо".
Министерството допълни, че корабите изчакват да бъдат натоварени в украински пристанища, а други 90 шлепа и кораба чакат реда си в румънския канал "Сулина". Васков поясни, че по "Сулина" преминават не повече от 4, докато нуждите са за два пъти повече кораби на ден. За целта се преговаряло с румънската страна и Европейската комисия. (бел.ред. - от години има остри спорове за използването на "Бистрое", тъй като преминава през защитена зона и за по-големи кораби се нуждае от запълване с повече вода, а това се отразява на екосистемата в района).
Украйна се надява, ако има споразумение в скоро време, да се увеличи месечният износ на украинско зърно с 500 хил. тона.
"Бистрое" е по-плитък (около 4.5 м газене на корабите) от "Сулина", но е достатъчно широк за кораби, които могат да плават и в морето. Това е още една възможност за износ, особено след като руската армия напусна Змийския остров срещу делтата на Дунав. Усилено се възстановява и разширява речното пристанище "Рени", което е несравнимо по-малко от капацитета на Одеса или Миколаив (Николаев) на Черно море, но е някаква алтернатива.
