Започнала в средата на миналия век, сватбата в Галичник е измислена като начин да се обедини общността, която бързо се разединява, тъй като семействата и младите хора се изселват.
Церемонията започва с бръснене. Младоженецът, заобиколен от скандиращи зрители в малиново и златно, седи, докато шаферът му плъзга бръснач по лицето му. Дали за да символизира раздялата със семейството, или за да предпази нервния младоженец от порязване, практиката шаферът да бръсне младоженеца е само една от множеството традиции, обвити в пластове от значения, които съставляват македонския брак.
Сватбата на Петровден се провежда всяка година в село Галичник - отдалечена група къщи на планински склон близо до границата на Северна Македония с Албания. Всяка година през юли десетки сватбари в традиционни носии се събират на шоу, което, по думите на един от участниците, "обединява традиция, история и изкуство".
Докато младоженецът се подготвя с бръснене, булката започва празника, надничайки през венчалната халка.
"Виждам те през пръстена и така влизам в сърцето ти", казва тя в римувана македонска поговорка.
Двамата с младоженеца пристигат на коне, а шаферът игриво се опитва да "оседлае булката" - една от по-необичайните традиции на деня - преди булката да слезе и да тръгне към дома на младоженеца. 
Започнала в средата на миналия век, сватбата в Галичник е измислена като начин да се обедини общността, която бързо се разединява, тъй като семействата и младите хора се изселват. Днес тази традиция привлича македонци от всички краища на света. 
"Моят произход е македонски, родителите ми са от Македония и от малка искам да дойда тук", казва Соня от Австралия и допълва: "Много бих искала да мога да се облека в носиите и да танцувам с тях." 
След приключване на церемонията започват танците. Най-напред жените, облечени в ярко оцветени рокли с пайети, изпълняват Танца на булката. След това мъжете, облечени във вълнени панталони и шапки, сякаш напук на жегата, изпълняват Тешкото или Трудния танц, наречен така не само заради трудния характер на танца, но и за да символизира трудностите, с които се сблъскват семействата, когато хората напускат селото, за да осигурят прехраната на близките си. 
"Това е невероятна част от нашата история, част от историята на Македония и аз наистина се радвам, че те продължават да го правят", казва Соня. 
