Факти и аргументи – в отговор на най-разпространените митове за ромите
"Дневник" публикува откъс от анализа на най-разпространените митове за ромите в България, дело на експертен екип от Фондация С.Е.Г.А. с партньорството на Центъра за изследване на демокрацията, Фондация Рома-Лом и Фондация "Приложни изследвания и комуникации". Авторите са: Ралица Сечкова, Росалина Тодорова, Лилия Якова, Румян Сечков, Люба Батембергска, Емануил Георгиев и Николай Кирилов. Целия текст можете да прочетете тук.
Целта на анализа е да подпомогне процеса на изграждане на капацитет сред ромските активисти, медиатори и учители, обучаващи деца в смесена среда роми и българи, да разпознават и показват на останалите фалшивите новини, които водят до етническо напрежение и формират негативни предразсъдъци към ромските общности. Изводите са на авторите му, които се опират на изброените източници и са съчетани с техния експертен опит от работа с ромски общности, проучвания на медии и социални мрежи. В доклада се оборват преднамерено недостоверни факти и твърдения чрез лесно проверими данни от официални източници.
Основни митове, около които се формират фалшивите новини за ромите
Ще се спрем на някои от митовете, които на пръв поглед могат да се вземат на сериозно - ако не се замислим по-сериозно или не познаваме съответната материя, можем да ги вземем за истина. Именно тук се крие уловката, някои елементи са верни, но комбинирани с неверни факти и премълчани други, се получава наистина мит, който след като влезе в употреба, може да се разклонява и мултиплицира така, че да е удобен за най-различна употреба - от най-злостна клевета, до оправдание за някои действия на ромите, което от своя страна може да доведе до други негативни последствия. Тези разклонения могат да бъдат насочени както към свръх негативно настроените към ромите, така и към онези, които са либерално настроени, и да нанесат еднаква вреда. Едните ще затвърдят своята неприязън, а другите ще се разколебаят и ще направят стъпка към негативизма.
Най-разпространените митове дори служат за основа на политически документи, които имат за цел да вдигат рейтинга на политически партии от популисткия спектър. Такъв документ е т.нар. Концепция за промени в политиката за интеграция на циганския (ромския) етнос на ВМРО, която нейният лидер внася на няколко пъти за разглеждане и утвърждаване в Министерския съвет.
Образование - "ромите са неграмотни, защото не искат и не могат да учат"
Митът: "Ромите не искат да учат"
Перифразиран, този мит означава, че образованието не е приоритет за ромите, нито за родителите, нито за децата. Разбира се, тук отново се генерализира - това твърдение визира всички роми. Наистина и сега, сред част от ромите, предимно онези, които са маргинализирани, има семейства, за които образованието не представлява ценност.
От средата на миналия век образователната политика на държавата включва ромите, като изгражда училища в кварталите, в които се учат само ромчета до основния етап. Малко по-късно в тях са въведени специални програми, в които са намалени часовете по общообразователните програми за сметка на предмети като трудово обучение, рисуване, физическо, танци, пеене. Тези програми реално отрязват пътя на ромските деца към средното образование, защото предоставят по-малка подготовка и дори отличниците отпадат още през първата година. Веднага след това са включвани в редовете на нисковалифицираните работници в предприятията или чистачи по улиците.
Така, дори и получили елементарна грамотност в наричаните тогава "цигански училища", ромите знаят - учил не учил, ще си общ работник. Мотивацията за добро образование е сведена до минимум. "Специалните" програми в обособените училища са премахнати едва през 1991 година. Макар че през 70-те и 80-те години на миналия век много роми се преместват да живеят в новопостроените панелни комплекси на градовете и децата им учат вече в смесени училища, процентът на завършилите средно образование остава много нисък, а ромите-висшисти, както се казва, "се броят на пръсти".
След промените от началото на 90-те години, по различни причини част от ромите, живеещи в комплексите се връщат в обособените квартали, като по този начин се увеличава броят на учениците в местните училища. Паралелно с това, редица НПО започват работа за подобряване на качеството на образование там и за извеждане на част от учениците в училища извън кварталите. Тези усилия дават тласък на част от ромските деца да получат по-добро образование, да завършват средно, а мнозина и висше образование.
Независимо от тези успехи, основната част от ромите в обособените квартали все още остава с ниско образование - начална и основна образователна степен. Делът на отпадналите продължава да е висок. Причините са комплексни:
• Липсата на перспектива и мотивация - учил не учил, работа няма;
• Социално-икономически - често родителите нямат възможност за приготвят децата за училище, липсват дрехи, учебни помагала, храна;
• Неподходяща училищна среда - лошо отношение от страна на учителите; страх от открадване с цел женитба за момичетата;
• Липса на адекватна подкрепа от социалните и училищните власти.
Въпреки това данните от преброяванията през 2001 и 2011 г. показват, че макар и бавно, образователното ниво сред ромите постепенно се повишава.
Процесът на повишаване на образователното ниво сред ромските общности бележи значително по-голям ръст през следващите 10 години. Проучване на "Глобал Метрикс", извършено в края на 2020 г. по поръчка на Тръста за социална алтернатива показва, че образователните постижения на ромската общност у нас се подобряват с времето, като по-младите поколения бележат най-високи резултати. Делът на ромите, посещаващи училище, се е увеличил във всички възрастови групи в сравнение с 2011 г., т.е. броят на децата от ромската общност, които участват в образователната система, расте.
"Делът на лицата, които са без или с незавършено начално образование намалява почти три пъти (от 15.3% през 2011 г. на 5.6% през 2019 г.). Причините за това са в смяна на поколенията и вливане на кохорти, които са с по-висока степен на завършено образование. В резултат на това е налице спад в дела на лицата с начално образование (от 31% на 13.8%) и увеличение на тези с основно образование (от 31% на 39.7%). ...
Едновременно с това наблюдаваме и тенденция на нарастване на дела на ромите със средно образование (от 22.8% на 34.5%). Принос в този ръст имат по-младите поколения (19-35 г.), при които лицата със средно образование нарастват в най-голяма степен (от 19% на 35% във възрастовата група 19-25 г. и от 11% на 24% при възрастовата група 26-35 г.). (Използваните тук данни за сравнение с 2011 г. са взети от проучвания на ПРООН и Световна банка и се различават от тези от преброяванията на НСИ, поради различна методика).
Митът: "Ромите дори и да ходят на училище, не научават нищо"
Твърдението, че "ромите, дори и да ходят на училище, не научават нищо" донякъде е вярно за част от ромските деца, но по-важно тук е да разберем защо е така - дали това се дължи на тяхно "нежелание да учат" или на условията за образование, в които образователната система ги е поставила от десетилетия, извън и независимо от тяхното желание.
Беше отбелязано как възникват обособените ромски училища и програмите, по които са учили децата в тях. Така още от самото начало тези училища се превръщат във втора категория. Макар че до началото на 90-те години на миналия век учителите в тях са получавали специални добавки към заплатите, добили гражданственост като "циганските 15 лева", работата им не се е смятала за престижна и всеки учител, който е можел да се премести го е правил. Към сравнително ниската мотивация за учене от страна на децата и семействата и специалните програми, се добавя и липсата на мотивация и у повечето учители, което несъмнено се отразява на качеството на образование и съответно на нивото на знания.
| Тази вредна "традиция" се запазва и до днес, а според проучвания над 60% от ромските деца се "образоват" в обособени училища. Особено сериозно е положението в големите ромски квартали, например, в Пловдив, Пазарджик и други, в които основната част от жителите говорят турски, мюсюлмани са и се самоидентифицират като турци. Същото се отнася и за селата и малките градове в Североизточна и Югоизточна България - там също основно се говори турски език и хората се идентифицират като турци или миллет. В някои от селските училища децата дори не знаят елементарен български. Не е ясно как изобщо учат, при положение, че цялото обучение трябва задължително да се провежда на български език. |
Във всички обособени училища нивото на преподаване е значително по-ниско от останалите училища в страната.
Резултатите от Програмата за международно оценяване на учениците PISA за 2018 година, изследващи уменията за четене показват, че едва 2.4 % от учениците в България покриват най-високите критерии за четене с разбиране и анализиране на 5-то и 6-то ниво. За сравнение "отличниците" в останалите страни са средно с 8.6 на сто. Средно 20 на сто от учениците попадат в задоволителното, четвърто ниво. В България техният дял е едва 8.4%. За сметка на това във 2-ро и 1-во ниво влизат 72% от учениците в страната. Второто ниво се счита за критично в уменията. Учениците с резултати под него имат съществени пропуски в подготовката си. В България техният дял по показателя четене е 47.1 на сто.
Неравенството в достъпа до качествено образование е най-тежко и най-видимо в сегрегираните квартали. Данни за образователното ниво в обособените квартали, базирани на резултатите от преброяването показват, че над 40% от живеещите в тях са без завършено основно образование. Най-голяма част от жителите имат завършено задължителното за страната основно образование - 45 на сто. Със средно образование са 15%. Ако потърсим причините, ще видим, че с увеличаването на възрастта, делът на хората с по-ниско образование нараства. 18 на сто от младежите между 18 и 29 години, учили в началото на този век, имат средно образование. Докато сред по-възрастните завършили училище през 90-те години на миналия век и преди 1989 година, този дял намалява значително с покачване на възрастта, като достига до 8% при най-възрастните над 60 години. Съответно, в селата е най-голям делът на тези, които никога не са посещавали училище (9%).
| Положителна тенденция от последните 20 години се забелязва в големите градове, където все повече родители пращат децата си в училища извън кварталите, в които живеят. Там ромските деца получават образование, равно на своите връстници и успешно продължават в средния и висшия образователен етап. |
Този факт и написаното по-горе показват, че твърдението/митът, че ромите, дори и да ходят на училище, не научават нищо, не се дължи на тяхната етническа принадлежност, а на редица фактори, някои простиращи се назад във времето и други, отразяващи съвременното състояние на българското образование и отрицателните нагласи на мнозинството към ромите.
На базата на резултатите от PISA четене, математика и природни науки Организацията за икономическо развитие и сътрудничество изследва и връзката между социално-икономическото положение на родителите и резултатите на децата им, както и в каква степен образователната система осигурява качествено обучение. Докладът за България изготвен от Центъра за оценка на предучилищното и училищното образование, показва, че страната поддържа образователно неравенство и извежда няколко извода:
• България е една от страните, в които учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Страната е с висок индекс и за т. нар. академична сегрегация - учениците с ниски и тези с високи постижения са изолирани едни от други.
• 60 на сто от учениците от семействата с най-ниски доходи имат резултати по-ниски от критичните по природни науки.
• Делът на българските ученици от семейства с нисък социално-икономически статус и високи образователни постижения е сравнително малък - 13,6%. В останалите страни техният дял средно е 29.2%. Българската образователна система не успява да компенсира неравенството в доходите на семействата.
Проблемът засяга цялата страна, не само ромската общност. Неравенството в образованието се потвърждава и от данните на Националното преброяване на населението през 2011 година. Данните от предходното преброяване (2011) показват и значими различия в степента на завършено образование спрямо местоживеенето. Почти три четвърти от жителите на градовете (71.6%) са със завършено най-малко средно образование, докато в селата едва 40.3% завършват средно и по-високо образование.