Наказателен съдия с ранг на върховен, който може да е и от апелативно или окръжно ниво, избран на случаен принцип от предварително утвърден списък, ще може да бъде назначаван за прокурор, който да ръководи разследването и да поддържа обвинение пред съда по дела срещу главния прокурор и неговите заместници.

Това предвиждат серия от промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Наказателния кодекс (НК) и Закона за съдебната власт (ЗСВ), представени от Министерството на правосъдието. Поправките предвиждат серия от промени, свързани както с възможността за ефективно наказателно разследване на главния прокурор и заместниците му, така и с подобряване ефективността на досъдебното производство.

Пакетът от мерки предвижда и друга важна промяна - да бъде въведена забрана за парламента да избира действащи прокурори и следователи за членове на прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС), както и възможност за обжалване пред съд на прокурорски решения за отказ, спиране или прекратяване на досъдебно производство. Така например, ако поправките бъдат приети и станат действащо право, ще има възможност да се оспорят пред съд отказите на прокуратурата да разследва случаите с пачките и кюлчетата от спалнята на бившия премиер Бойко Борисов, както и с аудио- и видеозаписите.

Поправките бяха обявени от министъра на правосъдието в оставка Надежда Йорданова и заместника й Емил Дечев.

Пакетът от реформи за отговорността на главния прокурор и неговите заместници, както и за по-ефективното досъдебно производство и възможността за обжалване на прокурорските откази от разследване са част от ключовите реформи, които правителството в оставка анонсира още в началото на мандата.

Предстои предложенията да бъдат изпратени за становище на Венецианската комисия, на Европейската комисия, както и на службата по изпълнение на решенията на Европейския съд по правата на човека. Следващата сесия на Венецианската комисия е през октомври-декември и до тогава ще тече обществено обсъждане. Поправките ще бъдат внесени в Министерския съвет едва след като се чуе становището на Венецианската комисия. Предвижда се тези промени да станат факт и да започнат да действат от второто тримесечие на следващата 2023 г.

Той подчерта, че единствените отклонения са там, където целта е била да се гарантира независимостта на прокурора, водещ разследването срещу главния прокурор. Дечев даде пример с други правни системи и обясни, че в Португалия и Испания например действа същата уредба, при която ад хок прокурор поема разследванията срещу главния.

Наказателен съдия с ранг на върховен (от Наказателната колегия на ВКС или от окръжно ниво) ще може да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) ще одобри списък със съдиите, които отговарят на критериите и измежду които ще се избира един съдия на случаен принцип със софтуер.

Това ще се прави, когато има законен повод за започване на разследване срещу главния прокурор или неговите заместници. Непосредствено след избора на съдията, ще бъде уведомявана прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която ще е длъжна да го назначи временно във Върховната касационна прокуратура, където да работи по разследването срещу обвинител №1 или някой от неговите заместници. Колегията няма да има право да прави преценка дали да гласува назначението.

След като бъде назначен като прокурор, той ще има задължението да ръководи разследването, да повдига и поддържа обвинението и да го защитава в съдебна фаза на всички инстанции, ако се стигне до процес. Действията по разследването няма да бъдат извършвани от следователи, а от разследващи полицаи, предвиждат промените, за да не бъдат зависими от главния прокурор.

Предвидена е и процедура, в която разследващият главния прокурор ще може да иска отстраняването му от длъжност докато трае наказателното преследване, когато е обвиняем за умишлено престъпление от общ характер. Това ще става с мотивирано искане до пленума на ВСС. След приключване на разследването ад хок прокурорът ще се върне на работа на предишната си длъжност.

Друга важна промяна е свързана с въвеждането на възможността да бъдат обжалвани решения на прокуратурата, свързани с отказ от образуване на досъдебно производство, спирането на такова и прекратяването. Тази възможност обаче няма да бъде за всички дела, а само за тежките. Този текст от промените е предизвикал най-големи спорове и дебати, обясни зам.-министър Дечев.

Когато прокурорът откаже да образува досъдебно производство и по-горестоящият обвинител потвърди постановлението му, то да подлежи на съдебен контрол. Потвърденото постановление за отказ да подлежи на обжалване пред първоинстанционния съд, но само когато става дума за тежки престъпления - т.е. които се наказват с най-малко 5 години затвор.

Предвидено е да се разшири кръгът на тези, които имат право да обжалват - освен пострадалият или ощетеното от престъплението физическо или юридическо лице, такова право ще имат и подалият съобщението - медии, неправителствени организации или други, сезирали прокуратурата. Това се въвежда като възможност, тъй като в много от престъпленията, каквито са например корупционните и тези, свързани с наркотици, няма пострадало лице.

Промени в Закона за съдебната власт предвиждат и забрана за Народното събрание да излъчва и избира действащи прокурори и следователи от парламентарната квота, които да влязат в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Преди време, при обявяване на процедурата за избор на нов състав на ВСС, Надежда Йорданова призова депутатите да се самоограничат като не излъчват прокурори, а идеята беше да бъдат избирани юристи, преподаватели, адвокати и т.н. Въпреки, че тези промени в ЗСВ все още са само предложения, а в момента тече процедура по избор на нов състав на ВСС, Йорданова отново призова депутатите да не излъчват действащи прокурори и следователи.

Друга серия промени ще ограничат възможността прокуратурата да разгласява избирателно данни от висящи досъдебни производства, особено такива, събрани със специални разузнавателни средства. Предвидени са ясни критерии, по които да се определя кои данни да бъдат разгласявани, изискване това да стане с мотивирано решение, като е предвиден и съдебен контрол. Освен това е предвиден механизъм за изключения в случаите, в които обществения интерес е надделяващ, но публичността и правото на информираност на обществото да става при спазване на презумпцията за невинност.

Нов текст в Наказателния кодекс ще криминализира изтезанието като престъпление срещу личността. Промяната се налага заради серията от осъдителни решения срещу България на Европейския съд по правата на човека.

Предвижда се от три до осем години затвор за всеки, който причини другиму силна болка, физическо или душевно страдание, за да даде той или друго лице сведение или признание, за да бъде наказан за деяние, което той или друг е извършил или се подозира, че е извършил, или за да бъде той или друг заплашен или принуден да извърши нещо против волята си, съобщава lex.bg.

Ако деянието е извършено от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата или на функцията му; станало е с явно или мълчаливо съгласие или по нареждане на длъжностно лице; съпроводено е с причиняване на средна телесна повреда или е извършено поради защитен признак на пострадалия, тогава наказанието е от пет до 20 години затвор.

От 10 до 20 години лишаване от свобода или доживотен затвор ще грози всеки, ако с изтезание причини тежка телесна повреда или смърт на друг човек.