Медийният регулатор не одобри предложенията за управителен съвет на БНР
Съветът за електронни медии (СЕМ) не утвърди предложените от генералния директор на Българското национално радио (БНР) членове за управителен съвет на обществената медия.
| С два гласа "въздържал се" и три "за" номинираните - журналистът Валери Запрянов, Албена Миланова, настоящият член на съвета Димитър Димитров и музикантът Теодосий Спасов, не бяха одобрени. За да бъдат избрани, е необходима подкрепа от четири от пет гласа от членовете на регулатора. |
Резултатът от вота провокира Галина Георгиева (избрана от парламента през 2019 година с гласовете на ГЕРБ и ДПС) да обяви, че се срамува и че членовете на съвета, избрани наскоро, са провалили избора и са подложили на унижение предложените кандидати. Председателят на регулатора Соня Момчилова (назначена от президента Румен Радев през 2021 година) заяви, че емоциите не са добър съветник.
Сред мотивите на въздържалите се Симона Велева и Пролет Велкова (избрани наскоро от парламента, съответно по предложение на "Продължаваме промяната" и "Демократична България") бяха, че имената са били представени по непрозрачен начин и прекалено късно. Велева изказа съображения и срещу номинирания Димитър Димитров, който е бил член на управителния съвет по времето на отстранения Светослав Костов (когато сигналът БНР беше спрян за известно време).
След неуспеното утвърждаване, директорът има право да предложи отново още два пъти състав на Управителния съвет, ако и след третия път няма одобрен, гласуването вече е с обикновено мнозинство - т.е. три от пет гласа
Имах опасения, че ако бъдат огласени предварително, ще прочетат за себе си лъжи в жълти медии.
Според члена на СЕМ минус на предложения екип е и липсата на радиожурналист в него. Пролет Велкова заяви, че в "тежката биография" на Валери Запрянов (бивш главен редактор на списание "Тема" и на вестник "Преса" и съосновател на алтернативния медиен съюз, в който членуваха медиите, контролирани доскоро от депутата от ДПС Делян Пеевски) има притеснителни моменти. Сред тях тя открои факта, че дружеството - издател на "Преса" и "Тема" (и двете издания са закрити - бел. ред.) е било финансирано с пари, заети от дружество, през което е източвана Корпоративна търговска банка (КТБ). Тя попита дали заетите 2.5 млн. лева са били изплатени.
Другият момент от биографията на Запрянов беше именно съосноваването на алтернативния медиен съюз.
"Струва ми се, че тази инициатива не съдейства за медийната саморегулация, а по-скоро я препъна", заяви Велкова. "Не просъществува не заради мен, защото не ми се занимаваше с такава дейност. След като изпълнителният директор на съюз Гриша Камбуров почина, всичко се срути", обяви Запрянов.
По думите му парите за "Преса", който той определи като един от най-добрите вестници, не са били от КТБ, а от фирма. "Дали е куха, какви са механизмите, това не е моя работа и не мога да тълкувам тук пред вас. Защо отиде в небитието списание "Тема" - единственото политическо обществено списание - заради финансова недостатъчност. Увеличаваше се цената на хартията, на печата. на разпространителските услуги, появяваха се анонимни и всякакви сайтове, които даваха лесна крадена информация. В едно списание, един вестник всички са авторски материали. За да го направиш това нещо, трябва достойна заплата. Затова вестниците и списанията в България не оцеляха. Имаше и отвратителна политика на правителството - парите от европейските фондове отиваха в сайтове и малки радиа", коментира още Запрянов.
Валери Запрянов е един от създателите на в. "Стандарт", бил е главен редактор на сп. "Сега" и на "Тема"/ През 1996 г. бе директор на "Канал 1" на БНТ. Бил е зам.-председател на Съюза на издателите в България. По времето, когато БНТ беше оглавявана от Константин Каменаров, Запрянов беше член на управителния съвет на обществената телевизия.
Милен Митев: Не обявих имената, за да не се пишат за тях лъжи в медиите
Генералният директор на БНТ Милен Митев обяви, че не е представил имената на предложените от него членове на управителния съвет по-рано (според Симона Велева имената са получени ден преди заседанието на съвета), защото не е искал да подложи номинираните и техните близки на атаки в жълти медии.
"Имах опасения за здравословната медийна среда у нас и имах опасения, че ако бъдат огласени предварително, ще има атака към тях в медии. Много хора прочетоха доста неверни неща за себе си, надяваха се да го спестя това на хората и на близките им. Няма как подобно нещо да се случи на тъмно. Говорил съм с колеги в радиото за дискретност, говорих с много други достойни хора, които имаха желание", коментира още Митев. Той допусна, че може би обявяването на имената е можело да стане месец по-рано, но това щяло да е нож с две остриета. Митев заяви, че се е ръководил от досегашната практика за обявяване на такива предложения.