Въпреки изпълнено искане пътните строители ще блокират 20 точки в страната

Въпреки изпълнено искане пътните строители ще блокират 20 точки в страната

Въпреки изпълнено искане пътните строители ще блокират 20 точки в страната
Националният протест на строителния бранш, обявен вчера като безсрочен, започва от 27 юли и ще се проведе в рамките на три поредни дни. Той ще започне в 9 ч. на 20 различни локации в страната, като се предвижда и блокиране на движението от 10 до 11 часа. По-рано днес председателят на браншова камара "Пътища" Стефан Чайков заяви, че не са изплатени около 720 млн. лева на около 80 фирми и зимната поддръжка на пътищата е под въпрос.
Местата, които ще бъдат блокирани, са:
- Служебният вход на Народното събрание в София
- София II-18 (Околовръстен път в близост до детелината на АМ "Тракия)
- Пловдив кръгово движение I-8; II-86 (в близост до магазин "Метро")
- AM "Хемус" - вход/изход гр. Варна
- Бургас - съоръжение обход Бургас
- Кръстовище на път II-82 и III-822 до Самоков
- Видин кръстовище на I-1 и II-11
- Ловеч - Път II-35
- Русе - път I-5 km 18+300
- Шумен - пътен възел "Белокопитово"
- Път I-5 кръстовище Крепост (в близост до Хасково)
- Перник I-6 светофар при с. Драгичево
- Благоевград - п.в. Благоевград юг
- Чепеларе - път II-86 Проглед
- Плевен - пътен възел I-3 и III-305
- Монтана - кръгово кръстовище начало проход Петрохан
- Велико Търново - път I-5 при бензиностанция Ромпетрол
- Път I-1 в близост до Ботевград
- Търговище I-4 Кръгово кръстовище при бензиностанция ОМВ
- I-5 Стара Загора
В съобщението от браншовата камара вчера посочиха, че ще протестират, докато в България се намерят държавници, които да предприемат необходимото за нормализиране на отрасъла. Бяха изброени и редица критики към "Продължаваме промяната", като капката, която преляла чашата, бе посочено и отмененото заседание на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление на 21 юли, на което трябваше да се гласува разплащане на вече извършени дейности и да се приемат измененията в Закона за обществените поръчки, които да позволят индексация на цените в строителството. Камарата на строителите в България (КСБ) ще участва съвместно с браншовата камара "Пътища" в протестите.
Индексацията на договорите в строителството мина в комисия
Днес комисията проведе заседанието си и прие на първо четене и двата тематични законопроекта, внесени от депутати от "Демократична България" и "Продължаваме промяната". Отмененото минало заседание обаче бе изтъкнато от депутатите от ГЕРБ, които често действат в синхрон с пътните строители. Така започва да намира решение едно от исканията на недоволните, а именно индексация на договорите в строителството, предложена в законопроекта на "Продължаваме промяната". Сред останалите искания са изплащане на остатъка за извършени ремонти през минали години и текущи плащания по приоритетни инфраструктурни проекти.
Законопроектът на "Демократична България" за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) цели да се сложи край на порочните корупционни практики с инженеринга в строителството. Основният проблем при българската форма на инженеринг е създаването на финансова зависимост на проектанта и строителния надзор от строителя, който е спечелил обществената поръчка, се казва в мотивите на законопроекта. Така строителният процес протича в условия на остър конфликт на интереси, който се толерира от държавните институции и общините заради големите възможности за реализация на корупционни схеми.
С решението на парламента от 20 април досега фирмите са получили половината от дължимата им сума - 656 млн. лева. Останалите 50% от дължимото трябваше да бъдат разплатени, когато се установи, че строителните дейности са реално извършени след доклад на комисията по регионална политика в парламента.
С решението на парламента стана възможно Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да може да възлага нови ремонти по действащите договори за поддържане на пътищата, както и дейности по договорите за доставка и монтаж на ограничителни системи, хоризонтална маркировка и пътни знаци.
Със същото решение на парламента бе позволено на АПИ и да завърши всички започнати през миналата година, но недовършени ремонти по 278 обекта в цялата страна. Сред тях са първокласният път Ботевград - София през прохода Витиня, по който в момента преминава тежкотоварният трафик над 12 тона, отбит от магистрала "Хемус", ремонтът на тръбата за София на тунел "Ечемишка" и на виадукта при 34-ти км на "Хемус", ремонтът на пътя София - Самоков.
По-рано днес председателят на ресорната парламентарна комисия Настимир Ананиев коментира пред БНТ, че проблемът с основанията за плащанията не е решен и докато това е така, няма как сумите да се преведат.
"Когато говорим за публични средства, не може лековато да платим едни милиарди на пътните фирми. Има натиск да се разпише един празен чек", поясни той.
Ананиев припомни, че междуведомствената комисия, която е проверила общо 906 задания, е открила нарушения в 79% от тях.
Днес (26 юли) междуведомствената работна група публикува окончателния си доклад за възлаганията, осъществени от АПИ към сключените от нея договори за поддържане на пътищата. Проверени са били 34 договора на АПИ с пътностроителни фирми. В доклада са констатирани несъвършенства в законодателството. Предлага се Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) да извърши проверка на извършените строително-монтажни работи. Също така комисията предлага Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да направи проверка дали е спазен ЗОП от гледна точка на предмет и стойност на възлаганията. Междуведомствената работна група също така посочва, че е нямала капацитет да проверява на място, да прави технически замервания и свързаните с това остойностявания. Също така при нужда от остойностяване на реално извършените строително-ремонтни работи по възлаганията да бъде сформирана друга комисия, съставена от хора с инженерно образование.
Кой протестира
В началото на юли с писмо от Българска браншова камара "Пътища" до Народното събрание посочиха, че в приетата от парламента актуализация на държавния бюджет няма заложени средства за доразплащане на вече извършените ремонти на пътищата.
Тогава те предложиха да бъде сформирана аналогична комисия на междуведомствената работна група, която е под юрисдикцията на Народното събрание, но да е към Министерския съвет, и да направи нужните проверки и констатации по проверката на договорите за текущ ремонт и поддръжка (ТРП) на пътищата.
Заканиха се, че ще заведат искове към държавата за пропуснати ползи, които по техни оценки са между 150 и 200 млн. лв. Фирмите се надяваха с актуализацията на държавния бюджет да бъдат предвидени близо 2 млрд. лв., които според тях са дължими от държавата за изпълнени от тях дейности по ТРП на пътищата, като от тях 520 млн. лв. са за доплащане на извършени дейности от 2020 г. вкл., 1.2 млрд. лева по започнати ремонти дейности, които трябва да бъдат довършени, и над 180 млн. лева по договорите с държавното дружество "Автомагистрали" за ново строителство за предоставени материали и механизация.
Става въпрос за седем големи пътностроителни фирми. Първите две строителни групи, около които гравитират много малки фирми, са тези на "Грома холд" и "Хидрострой". Това са и последните любими компании на третото управление на ГЕРБ след падението на "Джи Пи груп", пише "Капитал". Те имат договори за над 2.7 млрд. лв., или близо 50% от всички пари за пътища, дадени "по втория начин". Следват пет други строителни компании, които обаче също са взели солиден дял от обещаните дейности - общо 2.2 млрд. лв. Става въпрос за "Автомагистрали Хемус", "Пътинженерингстрой - Т", "ПСТ груп", "Нивел строй" и групата на ГБС, която се състои от няколко компании, сред които "ГБС инфраструктурно строителство", "Главболгарстрой интернешънъл" и "Главболгарстрой". За всички останали фирми има още около 650 млн. лева.