Добра обща рамка, но с недоизпипани текстове - това е преобладаващото мнение на експертите, участвали в общественото обсъждане на законопроекта, с който се предвижда разделяне на Антикорупционната комисия на две - комисия за противодействие на корупцията и комисия за отнемане на незаконно придобито имущество. По време на обсъждането се чу и обратното мнение - основата е изкривена, не трябва да се бърза с приемането на поправките, законопроектът съзнателно е несъвършен. Въпреки различните становища, едно е сигурно - настоящият парламент няма да има достатъчно време да гласува промените, макар че има заявка те да минат поне на първо четене.

Накратко основните промени, които се предлагат, са няколко - антикорупционната комисия се разделя на две, въвеждат се разследващи функции за инспекторите и се дава възможност за обжалване на отказите на прокуратурата да образува разследване като законопроектът бе внесен следобед на 9 юни в парламента и подписан от всички депутати от "Продължаваме промяната".

Приемането на тези текстове беше условието, което "Продължаваме промяната" постави, за да подкрепи правителство с мандата на БСП, а за самото обществено обсъждане настояха от "Има такъв народ" миналата седмица, преди лидерът на партията Слави Трифонов категорично да заяви, че няма смисъл преговорите да продължават.

От "Има такъв народ" първоначално бойкотираха промените и поставиха условието да не бъде въвеждана новата длъжност разследващ инспектор, след това поискаха решенията на комисията да се вземат с пълно мнозинство, а сега заявиха, че ще подкрепят принципно текстовете на първо четене и в пленарна зала, но с ясното съзнание, че те са "нескопосани" и трябва да се пренаписват между първо и второ четене.

До гласуване на второ четене обаче най-вероятно изобщо няма да се стигне, а темата за реформата на КПКОНПИ ще остане за депутатите в следващия парламент. До края на "живота" на този парламент едва ли ще бъде събрано мнозинство, което да гласува и избере нов шеф на сегашната антикорупционна комисия и на практика предизборната заявка за реформа и борба с корупцията ще остане само на хартия - в коалиционното споразумение между "Продължаваме промяната", "Има такъв народ", БСП и "Демократична България".

Не само парламентарните сили не са единодушни за законопроекта и неговите предимства и недостатъци, но и експертите не са на едно мнение. Повече за промените в законопроекта - четете тук.

Проф. Мария Славова, която е доктор по административно право и университетски преподавател смята, че проектът за разделяне на антикорупционната комисия съзнателно е написан несъвършено и проблемите, които вижда в него, не са случайни. "Целта на законопроекта въобще не е превенция на корупцията, а отнемане на имуществото. И това не е случайно. Много ясно трябва да се противопоставим срещу това посегателство върху имуществото на гражданите. Несъвършенствата са наистина много и неслучайно проектът е толкова лош", смята Славова. Освен това според нея целта на законопроекта е да се създадат предпоставки за приложение на закона "Магнитски".

Hиĸoлaй Hиĸoлoв, който бeше члeн нa ĸoмиcиятa зa ycтaнoвявaнe нa имyщecтвo, пpидoбитo oт пpecтъпнa дeйнocт (2005 - 2010 г.), а след това и члeн и и.д. пpeдceдaтeл нa Koмиcиятa зa пpeдoтвpaтявaнe и ycтaнoвявaнe нa ĸoнфлиĸт нa интepecи (2011 - 2018 г.) припомни, че през 2018 г. комисията бе създадена като "механичен сбор" на институции с коренно различни функции. Според него превенцията срещу корупцията не само куца, но и изобщо липсва.

Той даде положителна оценка на предложението членовете на двете нови комисии да не бъдат предлагани от председателя, а това да бъде ангажимент на парламента. Според него обаче би трябвало да бъде заложено изрично в законодателството опозицията също да има свои представители като механизъм за баланс.Няма такава реформа: и промените в антикорупционната комисия са разделителна линия в коалицията

По думите на Николов, има два кръга проблеми с декларирането на имущество и конфликт на интереси - първият е свързан с това, че комисията не е задължена да сравнява декларациите с подадените в предходни години и да засече нередности по този начин, а освен това не се проверява и имуществото и активите на задължените лица в чужбина. Според него трябва да бъде въведен механизъм и задължение да се правят и такива проверки.

За предложението да се въведат разследващи инспектори, Николов смята, че ако органът има репресивен механизъм, то трябва да бъде гарантиран в достатъчна степен и механизма за ефективна защита на проверяваните. По думите му, по никакъв начин не може да става въпрос за създаване на втора прокуратура с въвеждането на разследващи функции за инспекторите, тъй като прокурорът остава господар на досъдебната фаза и той ще образува досъдебното производство.

По думите му, разследващите функции обаче няма да проработят, ако няма териториални звена. Освен това, Николов подчерта, че трябва ясно да бъдат определени параметрите на делата, които ще се водят след оспорване на отказите на прокуратурата както и да се предвиди те да бъдат секретни. "Абсолютно неприемливо е правилникът за дейността на комисията да се съгласува с Министерския съвет", отправи критика Николов.

Според Димитър Делчев от "Движение България за гражданите" шансът поправките да стигнат до второ четене е малък, но по думите му законопроектът не е лош, но не е достатъчно смел. Делчев посочи, че в момента изискването за подаване на сигнали за корупция да бъдат подписани, а би било добре да се предвиди възможност да се разглеждат и неподписани.

Той изрази опасения, че ако комисията сама върши действия по разследването, това би могло да бъде основа за големи злоупотреби с власт. Експертът предложи и комисията "да не се задръства с анализаторски функции", но да се заложи на информационни кампании, които да информират обществото какво е корупцията и по какъв начин могат да сигнализират.

Според Андрей Янкулов от Антокорупционния фонд основен проблем е възможността за политическо влияние при избора на членове на комисията, а този проблем е факт и в момента.

Според него има няколко механизма за справяне с този проблем като една от възможностите е да се въведе квотен принцип и да се даде възможност и на друг държавен орган, като например на президентството, или опозицията също да избират членове.

Той даде за пример Румъния, където е въведена двустепенна процедура, при която първо политически сили номинират членове, които се изслушват от смесена комисия с участието и на експерти. След първоначалния подбор в комисията, кандидатите се избират от сената. Според Янкулов възможността за два мандата по 6 години би трябвало да се преосмисли, тъй като сумарно 12 г. е прекалено дълъг срок, който трябва да се съкрати.

Янкулов коментира и тест в законопроекта, който предвижда ДАНС да дава становища за професионалните и нравствени качества на кандидатите, което, по думите му, може да послужи като инструмент за отстраняване на кандидати "на тъмно" и с неясни мотиви.

Според Янкулов, разследващите инспектори в новата комисия могат да бъдат или следователи, които едва ли ще напуснат работните си места, или полицаи от МВР. "Разследващите органи или трябва да дойдат от някъде или да започнат от нулата и да минат през обучение. Това означава да създаваме от нулата на един нов орган. Как? Като преместваме едни хора от едно място на друго", коментира още Янкулов.

Според Кашъмов, трябва да бъде направен ясен анализ на сега действащата комисия и работата й и подчерта, че горещо приветства предложението за разделянето на две на събраните преди няколко години "нямащи нищо общо една с друга институции".

Заместникът на главния прокурор Красимира Филипова, която е и кандидат за член на прокурорската колегия на новия Висш съдебен съвет отправи остри критики към новия законопроект. Тя изложи съмнения, че възможността инспекторите да имат разследващи функции не съответстват на конституцията. Освен това, по думите на Филипова, текстовете на законопроекта са пълни с грешки като даде пример, че на много места се смесват и не се разграничават понятия като данни и факти.

Зам.-директорът на Националната следствена служба Ясен Тодоров също отправи остри критики към целия законопроект като посочи, че има много неясноти и даде отрицателно становище за предложенията за промени. Според него са смесени различни нормативни актове и е нужен дълъг и прецизен дебат по същество.

По думите на Тодоров има и много проблеми. Той попита как е възможно това, че никъде в законопроекта не се изисква образователен ценз за разследващите инспектори. Постави въпрос и защо се въвежда право за носене на оръжие и добави, че не е посочено кой ще има право да обжалва отказите на прокуратурата.