Дръж, мафийо, дръж и не пускай!
"Как един журналист не попита Петков и Лена за парапета", пита от месец насам журналистите в почти всяка своя изява бившият премиер Бойко Борисов. Той има предвид видеото, получено от охранителна фирма за видеонаблюдение и вероятно пуснато от ГЕРБ, на което се твърди, че Кирил Петков влиза в някакъв апартамент половин година преди да стане премиер. Не бихме се занимавали с това, ако не беше един от мръсните щрихи на доста отчетлива картина на България към средата на 2022 г.
Въпросното видео е откровен опит за класически компромат - хвърля се много кал с надеждата нещо да залепне. Борисов не е единственият политик, който се включва в това упражнение. За това видео от месец насам говорят още форлойфери на ГЕРБ като Тома Биков, както и политици от ДПС и, разбира се, цялата схема от свързани кафяви медии. Едните вдигат топката, другите се опитват да вкарат гол. За следващия ден се сменят - редуват както себе си, така и злоба с гнус.
От тази история не излезе нищо и затова беше измислена друга - че премиерът и министрите са си поръчвали в сградата на Министерския съвет наркотици. "Пици с кристали", "подозрителни пакети"... Кафявите сайтове започнаха да публикуват нищо не значещи снимки и да повтарят до безкрай внушения. Показателното в този епизод е, че в него се включи прокуратурата, която изиска записите от камерите на входовете в Министерския съвет, за да види кой е влизал вътре. Пикът на сюжета беше твърдението, че лично заподозреният в убийството на двете момичета до хотел "Хемус" в София е носил наркотици в сградата на правителството.
Тези два случая рисуват следната картина - ГЕРБ и ДПС използват компромати от внушения и откровени лъжи с помощта на няколко сайта от моралното дъно на медийния пейзаж и любезното рамо на прокуратурата. Пълният образ на превзетата държава се очертава и от решенията на Конституционния съд, с което се направи преврат в енергетиката, както и на ВАС, който блокира опитите да се върне контролът върху граничния пункт "Капитан Андреево".
Има обаче и нещо друго много интересно - този филм вече е прожектиран по екраните на изстрадалата ни родина.
В далечната 1992 г. министър-председател е Филип Димитров. Той иска да промени България. От затънала в посткомунистическо безвремие страна да я превърне в модерна европейска държава, както това започва да се случва вече в Полша, Чехия, Унгария. Съпротивата е огромна. Срещу правителството му и него лично започва яростна кампания от компромати, която удивително прилича на сегашната. В новосъздадените тогава "свободни" български медии се публикува какво ли не. Основните обвинения са, че той е луд, като за "доказателства" се публикуват откровени глупости, като например, че се съблича гол в сградата на Министерския съвет и се увива във в. "Демокрация" - органът на тогавашния СДС.
Особена ярост срещу Филип Димитров тогава предизвиква признаването на Македония за независима държава. С откровеното участие на специалните служби беше изфабрикуван друг компромат - че един от съветниците на Филип Димитров е замесен в незаконен износ на оръжие към бившата югославска република. Това в крайна сметка доведе до свалянето на правителството, след като ДПС оттегли подкрепата си за Филип Димитров. После дойдоха Беров, "Мултигруп", източването на държавните фирми, мутрите, Виденов, банковите фалити и кризата от 1996-1997, която запрати България толкова силно в икономическото дъно на Европа, че и до днес не успява да излезе от там.
Историята, разбира се, никога не се повтаря буквално. Кирил Петков не е Филип Димитров. И двете правителства са направили и обективни грешки. Но за причините да са най-кратко управлявалите в модерната българска история приликите са много.
И двете правителства са убедени, че България не се управлява в интерес на хората, а за да има полза много тесен кръг, овладял ключови позиции в държавата. И двете искат да отвоюват държавата обратно. И при двамата премиери политическата наивност е повече от политическия опит - пробвайки с много малко хора, нестабилно парламентарно мнозинство и съмнителни партньори да проведат истинска война срещу мафията. Изглежда, че и двамата на пръв поглед губят. Само обаче на пръв поглед.
Сега акулите на задкулисието надушиха кръвта от политическите рани в управляващата коалиция и започнаха описаните по-горе атаки с всички свои сили - съдебната система, кафявите медии и зависими компании, като например тези от строителния сектор. През 1992-1993 обаче започна промяна, която се оказа напълно необратима. Комунизмът тогава си тръгна по-бавно, отколкото бяха първите надежди, но си замина. Същото е и сега.
ГЕРБ, ДПС, прокуратурата и прочее се хвърлят като чули командата "Дръж!", за да си върнат предишния тотален комфорт. Изглежда, че печелят, но промяната вече е трудно обратима. Предишното няма да се върне.
Още текстове по темата ще откриете тук: