Днес приключва недългия живот на XLVII Народно събрание. За малко повече от година се проведоха три избора за парламент, а сега отиваме към четвърти. Дори Италия, пословична със своята политическа нестабилност и чести управленски кризи, няма поставен подобен рекорд. Всъщност няма съвременна европейска демокрация, която да е провеждала толкова много национални избори за толкова кратък период от време. Сам по себе си този факт показва, че България се намира в тежка политическа и институционална криза.

За дълбочината и сериозността на тази криза не трябва да имаме никакви съмнения. Това не е просто криза на политическата система и на установения модел на демократично управление с конституцията от 1991 година.

Освен тежката политическа и институционална криза, при която не могат да работят пълноценно две от основните институции на демократичното управление - парламентът и излъченото от него правителство, а покрай тях е заплашено и функционирането на редица други институции, не могат да се приемат необходимите управленски мерки за преодоляване на различните проблеми, които имаме не от вчера, ние сме изправени пред безпрецедентна криза на сигурността, пред енергийна криза, пред икономическа криза.

Нещо повече - изправени сме пред ценностна криза на обществото, което е все по-разделено, противопоставено и в една немалка част, крайно озлобено, дори озверяло в отношението си към другите. В българското общество се е загнездило едно унищожително чувство за липса на добро и справедливост като мяра на общия ни живот, което заплашва самите основи на нашия социум.

За да осъзнаем тежестта и мащаба на тази съвкупност от кризи, трябва също да си припомним, че около или над половината български граждани не гласуват. Доверието към основните демократични институции и изобщо към основните институции на българската държава е все по-малко.

Медийната среда е в много голяма част завладяна и контролирана от политическото и икономическо статукво, което ни доведе дотук.

На политическия пазар имаме основно оферти на институционализирана корупция, по-прикрит или откровен популизъм и силно ограничено присъствие на нормално демократично политическо действие, основано на ясни ценности, устойчиви принципи и последователно поведение. А конкретните политически лица, носители на такъв тип политика и разполагащи с капацитет да я осъществят, можем трудно да преборим някъде между пръстите на едната и другата си ръка.

Нито за миг на този нерадостен фон не можем да забравяме, че за първи път след 1989 година на политическата сцена има формация, която открито предлага да унищожи българската демокрация и да наложи управление на насилие и терор над опоненти, или казано с други думи, да наложи тоталитаризъм. Тази формация извършва системно действия, които следва да попаднат под ударите на закона, но компетентните правоохранителни институции бездействат. Нещо повече - тя се приема едва ли не за нормална част от политическия живот от другите политически субекти, от това, което уж е останало като нормални медии и последни истински журналисти.

Защо и как стигнахме дотук е въпрос, който заслужава отделно внимание. Но накратко - заради масовата корупция и превръщането на корупционното поведение в смисъл и същност на политическия живот, на функционирането на институциите на българската държава, на бизнеса и успяването по български. Заради израждането на корупционните практики и мрежи в същински мафиотски феномен. Заради налагането на популизма като основна форма на политическо участие от връщането на Симеон Сакскобургготски насам.

и разпадането на нормалната среда на свободна публична комуникация. И, разбира се, заради неспособността ни да сложим край на отровното влияние на агентурните мрежи на Държавна сигурност и на руския агентурен апарат в България, които много умело използваха и използват другите критични фактори, които ни потопиха в тази буря от кризи.

В тази ситуация отиваме на нови избори. И последното нещо, за което има място на ръба на бездната, е политическо късогледство и егоизъм. А подхождането към тази ситуация с политическия инфантилизъм и пожелателното мислене са чисто и просто скок в бездната.

Времето за тънки политически сметки или политически покер свърши. Необходима ни е максимална мобилизация и консолидация на всички, които искат България да остане европейска демокрация и да има шанс да решим проблемите, пред които сме изправени днес. Хората от демократичната общност, които са на политическата сцена, имат историческата отговорност да осъзнаят къде се намираме, да надмогнат слабостите и егото си и да не разделят вота на гражданите, които са готови да отстояват демокрацията и европейската принадлежност на България в този критичен момент.