В началото на документа четем: "През последните четири години между Югославия и България текат реки от взаимни нападки по един на пръв поглед смътен, исторически спорен въпрос, а именно - етническия и езиков произход на народите в Югославска Република Македония. Югославяните твърдят, че ако лишим тази глъчка от академичните ѝ претенции, тя се свежда до остър иредентизъм от страна на българите.

За София македонският въпрос е нож с две остриета. От една страна режимът го използва за вътрешна консумация като единствен безпроблемен отдушник за българския национализъм, без опасност от намесата на Москва. Дори и югославяните не вярват, че понастоящем София възнамерява да си вземе обратно Югославска Македония със сила. От друга страна не съществува съмнение, че българските управници ще дебнат всяка възможност да отслабят властта на Белград над Македония във времената след Тито и че вече се подготвят за това със солидни претенции за полагащите им се права в Македония."

Нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия през 1968 и разгромът на Пражката пролет, в който участва и НРБ, създава допълнително напрежение между България и Югославия, отбелязват анализаторите на ЦРУ. След острата критика, отправена от югославския лидер Тито срещу това нахлуване, България усилва пропагандата си срещу Югославия и стартира нова дипломатическа кампания - очевидно с одобрението на СССР, пишат авторите и припомнят, че през ноември 1968 година БАН публикува становище, според което Македония никога не е съществувала етнически, национално и езиково като отделна нация от България. В доклада става дума и за претенциите на България, че през 1944 година била "освободила" Македония - претенции без никаква връзка с действителността.

Постепенно югославското ръководство осъзнава, че българските кампании по отношение на Македония явно са съгласувани с Москва, пишат анализаторите на ЦРУ и цитират един югославски документ, озаглавен "Призраци от миналото". Той е публикуван в белградския вестник "Борба" и в скопския "Нова Македония" и обвинява България в предявяване на "буржоазни териториални претенции" към Македония и част от Сърбия, които ѝ се "полагали" според Санстефанския договор. Истинският виновник за всичко това обаче е Царска Русия, създала фикцията от Сан Стефано, пише във въпросната статия.

Към края на доклада на американското разузнаване от 1971 година четем: "В доклад по въпросите на външната политика от 18 ноември 1970 година, разпространен до всички камари на Съюзния югославски парламент, югославският президент Тито е цитиран с думите: "За да разберем какво се крие зад съживяването на българския реваншистки демон, трябва да се запитаме на какво се основават българските претенции. Възможни са три обяснения: Първо, да се отклони общественото внимание от вътрешната криза чрез предявяване на териториални претенции. Второ, убеждението, че Югославската федерация ще се разпадне и че това е уникална възможност за България да извлече изгода от това. И трето, че зад българските претенции стои някой друг - тоест, че ръководството на съседната нам страна разчита на нечия чужда подкрепа... Времето ще покаже доколко са оправдани подозренията ни, но на базата на всичко, известно ни в момента, не бива да очакваме в бъдеще някаква позитивна промяна в политиката на България спрямо Югославия."

Югославия наистина се разпадна, а независима Македония беше призната първо от България, след което извървя сложен политически път и днес вече се казва Северна Македония. Независимо от всичко това паралелите със случващото се през последните години в отношенията между София и Скопие са повече от очевидни. Ето защо си струва да се прочете този документ, съставен преди повече от 50 години.