Държавата е на път да отложи за пореден път и за неопределено време решението на проблема с натоварените учебни програми и недостигащото време за упражнения на учениците в прогимназията.

Причината е, че лансираните от Министерството на образованието съкращения в учебния материал няма как да се осъществят в рамките на следващата учебна година. В същото време другите идеи на ведомството за решение не срещат одобрение - предлаганото увеличение на броя часове, което да осигури допълнително време за преговор, не се приема от родители, директори, учители и неправителствени организации, а вариантът с удължаване на учебната година с две седмици среща отпор от синдикатите.

Срокът за обществено обсъждане на идеята на просветното министерство за промени във времетраенето и броя на часовете изтича днес (22 август). Замисълът е часовете във всички училища да са по-кратки - по 40 вместо 45 минути, но за сметка на "спестеното" време да станат повече на брой. Така според министерството децата ще получат време за упражнения и преговор и без да се променя учебната програма, без да се удължава учебната година и при по-малко натоварване на децата. Предлага се седмичният престой на прогимназистите в училище да се увеличи съответно с 60 минути в 5 клас, 40 минути в 6 клас и 20 минути за 7 клас. Според опонентите на предложението обаче то не само няма да реши проблема, а всъщност ще натовари допълнително учениците.

Предложението за намаляване на часовете на 40 минути всъщност не е особено голямо облекчение, защото и в момента прогимназиите имат право и го правят там, където се учи на две смени. Предложената сега промяна, инициирана по указание на Министерството на здравеопазването (МЗ), цели да регламентира еднаквата продължително на часовете в цялата страна и равнопоставеност на всички ученици от 5, 6 и 7 клас.

Въвеждането на 40-минутни учебни часове ще съкрати общото време за обучение. "Това ще се отрази върху усвояването на материала, особено по ключови предмети като български език и литература и математика, които се изучават с най-голям брой часове", отбелязват от Министерството на науката и образованието (МОН) и предлагат да увеличат броя на часовете именно в тези дисциплини. Така български език и литература ще се учи с половин учебен час повече седмично в 5 и 6 клас, а математика - също с половин час в 5, 6 и 7 клас. Наред с това в 5 клас с половин час седмично МОН предлага да се увеличат и часовете по география и икономика. Предложенията си ведомството мотивира с желанията на родителите и самите ученици, след като проведе няколко анкети сред тях.

Ако се приеме предложението, учениците от прогимназиалния курс ще учат по 32 часа седмично - това е максималното позволено време за тази възраст по разчетите на здравното министерство. Според обичайното разпределение на програмата това означава децата да имат три дни в седмицата по 6 часа и два - по седем.

Срещу предложените промени се обявиха обаче и училищните директори, и синдикалисти. "Предложенията ще доведат до ежедневна седемчасова натовареност на учениците от 5-7 клас. Това не е здравословно, води до още по-силно обездвижване и няма да бъдат постигнати никакви реални цели", се изтъква сега в писмо до служебния министър на образованието от съюза на работодателите в просветата. "Натовареността не бива да се изразява в увеличаването на броя на учебните часове, а в по-рационална организация на учебното време", каза пред "Дневник" доц. Красимира Костадинова, началник на отдел "Детско и младежко здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи, изготвила препоръката към МОН за намаляване на учебния час с 5 минути.

Повече часове за упражнения - това е единодушното желание и на учениците, и на родителите, и на учителите, показват проведените сред тях анкети във връзка с прегледа на учебните програми, които екипи учители и образователни експерти от МОН направиха. В крайна сметка промените бяха сведени предимно до прехвърляне на теми по няколко предмета в по-горни класове и отпадане на незначителен брой теми по някои предмети. Резултатите и предложенията от приключилия преглед на всички програми по общообразователните предмети от 1 до 10 клас можете да видите тук.

Пред "Дневник" майка на седмокласничка се обяви категорично против увеличаването на времето за упражнения на наученото за сметка на повече учебни часове. "Дъщеря ми се прибира смазана от умора от училище, особено когато е първа смяна. Няма сили да учи самостоятелно, заспива над домашните. По-добре е, когато е втора смяна, защото учи сутрин на отпочинала глава. Но не е нормално училището да приключва в 19.30 часа, има време само да вечеря и си ляга", обясни тя.

Баща на завършило 5 клас момиче разказа, че се е принудил да запише детето си на уроци по математика, защото всеки ден се взема нов урок, а за упражнения на наученото няма време. "Много ми е трудно по математика, учителката не обяснява хубаво, учителката от уроците ми обяснява много разбираемо и правим много упражнения и не ми дава домашни", каза детето пред "Дневник". В 4 клас не й е било толкова трудно по математика, сега тя ще бъде в 6 клас и няма нищо против да продължи с уроците.

За родителите решението с натоварването е в преосмислянето на учебните програми. Широко популяризирания от МОН преглед на програмите обаче доведе до предложения за... размествания на теми между класовете в учебните програми предимно по български език и литература, по математика и по география и икономика.

За да се осигури повече време за упражнения, е необходимо да се преосмислят учебните програми, но не като местене на материал от един клас в друг или отпадане на такъв, е на мнение Зорница Трифонова от асоциация "Родители". По думите й се налага да се преосмисли цялостната образователна политика и учебният материал да се преподава така и толкова, колкото е готово всяко дете да възприеме, осмисли и приложи в реални житейски ситуации.

По думите й периодът между 5 и 7 клас е ключов за децата и защото предметите и изучаваният материал се увеличават, и защото преподавателите от 1-2 за първите четири години вече са много всеки със своя предмет и изисквания. "Това е много стресиращо и понякога отразяващо се негативно на децата", каза психологът.

Отделно, за седмокласниците предстоят национални външни оценявания, които повишават натовареността на децата с допълнителни уроци и занимания, за да се справят добре. "Когато към всичко това се добави и увеличаване на времето, прекарано в училище, реално за децата няма да остава свободно време, в което те да могат да си почиват, да творят, да спортуват, да общуват с приятели, за да се гарантира тяхното психическо и физическо здраве", казва Зорница Трифонова. Допълва, че и при настоящото разпределение на учебната седмица децата прекарват много време в училище, където през повечето време са седнали и не се движат.

В крайна сметка целта е прегледаните учебни програми да доведат до промяна на учебниците, което ще стане неизвестно кога в бъдещето. Дотогава предстои втори етап от процеса на оптимизиране на учебните програми - дефиниране на конкретни предложения за промени в тях, със срок 31 октомври 2022 г. Тогава евентуалните промени в учебните програми и ще бъдат предложени за обществено обсъждане, като в зависимост от резултатите от обсъждането ще се определи и началният момент за влизането им в сила.

Изгубеното учебно време заради скъсяването на учебния час в прогимназията би могло да се компенсира и чрез удължаване на общото учебно време с две седмици за учениците от 1 до 6 клас, предлага още МОН. Изтъква, че българските ученици имат най-краткото задължително учебно време в Европа. В момента петокласниците и шестокласниците имат 34 учебни седмици, а седмокласниците - 36 седмици.

Общият брой на задължителните часове в класовете от 1 до 10 включително, приравнени към астрономическите, е 7040. Средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа, а повечето страни са в диапазона между 8000 и 9000 часа. В България най-малко учат първокласниците и второкласниците - съответно 411 и 429 астрономически часа на година. С по няколкостотин часа годишно изостават от връстниците си в много европейски държави също българските ученици в 3, 4, 5 и 6 клас.

Все още обаче няма съгласие между социалните партньори за по-дълга учебна година за 5 и 6 клас, която да приключва на 30 вместо на 15 юни. Удължаването на учебната година по никакъв начин няма да разреши сериозните проблеми в системата, пишат и от асоциация "Родители" в становище до просветното министерство. "Дългият престой в училище не гарантира повече знания и умения за децата. Напротив, повече от същото и по същия начин води до спадане и изцяло загуба на мотивация, а не до повишаване на резултатите", се казва в текста. Данните от тяхно проучване сред близо 2 хил. родители с основен въпрос как възприемат идеята за удължаване на учебната година показват 81% неодобрение.